Решение № 1352 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4668/2007 г.

Решение № 1352 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4668/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. П. С. от гр. П. срещу решение от 21.11.2006 г. по гр. д. № 16/2006 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение по гр. д. № 2568/2001 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която предявеният от "П" АД, гр. П. срещу Л. С. иск за сумата 21881.64 лв. е отхвърлен и вместо това е постановено друго, като е уважен искът срещу тази ответница в посочения размер, както и законната лихва считана от 4.10.2001 г. до окончателното й изплащане. Развити са доводи за необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна. "П" АД гр. П. е предявил срещу касаторката и срещу С. Г. П., П. Т. А. и М. Г. З. иск за сумата 70826.14 лв. Поддържал е, че сумата произтича от установени липси на стоково-материално ценности съхранявани в складови помещения на трети етаж в "П" на сградата на дружеството, в гр. П., в който се намират три склада между които и склад № 130 за хартия и картони и склад "Д". От фактическа страна е установено, че касаторката е изпълнявала длъжността "магазинер" считано от 1.07.2000 г. на основание допълнително споразумение № 9* сключено с ищеца като работодател на същата дата. В споразумението не е указано конкретно работно място, а е посочено в "З". С допълнително споразумение № 1* от 9.10.2000 г. е била преназначена на длъжност "организатор ЖП коловоз" за определен срок - до завръщането на М. З. Не е посочено място на работа склад № 1*"Х". По лични обяснения на касаторката тя е замествала началника на този склад М. З. поради излизането й в отпуск по болест. С писмени доказателства по делото е установено, че на 15.11.2000 г. е била направена ревизия на склад № 130 "Х". Съставен е акт за наличност от същата дата, в която е отразено, че намерената хартия и картони са описани в опис. Актът е подписан от касаторката С., но не съдържа данни за наличните количества хартия и картони и тяхната стойност. Приложените към акта списъци са съставени петнадесет дни по-късно - на 30.11.2000 г. и не носят подписа на касаторката. С гласни доказателства е установено, че след завръщането на М. З. от отпуск тя е констатирала липси на хартия и картони и е уведомила ръководството на дружеството. Извършена е била вътрешна проверка и е установена липсата на хромова хартия и картони. Количествата и останалите индивидуализиращи белези са посочени в молбата за уточнение на иска от 19.12.2001 г. (л. 55 по гр. д. № 2568/2001 г. на ПОС). С гласни доказателства - свид. М. Б., изпълнявала длъжността счетоводител, за този период, както и с писмени е установено, че движение на този вид стока за описания период не е документирано с първична счетоводна документация. Разпитаният свидетел Х установява, че през лятото на 2000 г. по нареждане на касаторката са били свалени и натоварени 12 палета с хартия в камион, като не му е било казано къде ще се кара хартията. Поради проявения от него интерес за това, след работно време е бил търсен и заплашван да не разгласява видяното. С приета счетоводна експертиза, изпълнена от в. л. М. М., е установено, че в ревизирания период не са подавани заявки за доставка на хромова хартия. Има получени искания за предаване на хромова хартия за цех "П" и те са обработени като хартията е доставена. Тези количества са приспаднати от описаните в протокола от м. 15.11.2000 г. и след приспадането им е установена липсата при извършена вътрешна ревизионна проверка на 19.07.2001 г. Експертизата е установила, че няма писмени данни С. и останалите материално отговорни лица С. П. и П. А. да са приемали и да са подписвали документи за наличност по отношение хартията, посочена като съхранявана в склад № 130 "Х", както и за такава, отразена като перо по съхранявания държавен резерв" (л. 227, 228 и 229 от гр. д. № 2568/2001 г. на Пловдивски ОС). Същите констатации са направени и в допълнителното заключение от 28.10.2004 г. (л. 268 и сл. от същото дело). Пред въззивната инстанция са представени 6 броя фактури, в които срещу "получил стоката" подпис е положила касаторката. Фактури с №№ 1* и 1620 удостоверяват получени от касаторката картони с номенклатурен № 0* и размери 50/100, каквито не са липсващите, които са индивидуализирани с номенклатурен № 0* и с размери 62/79, съгласно направеното уточнение на иска с молба от 19.12.2001 г. (стр. 55 от гр. д. № 2568/2001 г. на ПОС). Във фактури №№ 1* и 1596 получените картони за кутии не са индивидуализирани с номенклатурен номер и размери, поради което от тях не може да се обоснове извод да са идентични с липсващите. Въз основа на така установените и приети за безспорни факти, съдът е уважил частично иска по отношение на касаторката, за стойността на липсващата хромова хартия. Правните изводи за наличие основание за ангажиране имуществената й отговорност е обосновал с това, че след като по данъчните фактури касаторката е приела материали и е подписвала складови разписки за раздаване на материали, тя се е задължила да пази и съхранява стоките в склада и носи отговорност за липсите, които са установени на 19.07.2001 г. Основателен е доводът за необоснованост на изводите на съда. От представеното допълнително споразумение към трудовия договор от 9.10.2000 г. не може са се направи извод, че на касаторката е възложено да изпълнява дейност свързана със съхраняване и разходване на стоково- материални ценности. Наименованието на длъжността "организатор ЖП коловоз" не се свързва с такава дейност. Само изричното записване, че ще замества лицето М. З., която по устни данни е изпълнявала длъжността началник склад, сочи на възлагане на такива функции. По делото безспорно е установено с приетата счетоводна експертиза, че касаторката не е приела складовата наличност след започване изпълнението на длъжност на материално-отговорно лице, поради което тя не се е задължила със стоките съхранявани в този склад. Задължила се е с тези, които е приела на съхранение в склада като е подписала счетоводните документи за това. Получените стоки отразени във фактурите, представени във въззивното производство, не са идентични с липсващите, за които няма данни касаторката да е приела за пазене, съхраняване и разходване. Установеното наличието на недостиг не може да се свърже с изпълнението на възложените на касаторката трудови функции, тъй като тези стоки не са й били предоставените за пазене по установения ред. При смяна на материално- отговорното лице Законът за счетоводството отм., но действал до 1.01.2002 г. в нормата на чл. 34, т. 2 извършване на инвентаризация. По делото не е установено такава да е извършена на или след 9.10.2000 г. и налични стоково-материални ценности в склада да са предоставени за съхранение и пазене на касаторката, за което тя да се е задължила с подписването на инвентаризационните описи. Липсата е юридическо понятие за щета, основано на презумпцията за причиняването й от отчетника. От доказателствата по делото не е установено на касаторката да е възложено изпълнението на отчетническа дейност и в това й качество тя да е приела липсващите стоково-материални ценности за съхранение. Съобразно това необоснован е извода, че тя за периода от 9.12000 г. до завръщане на титуляра е имала качеството на материално- отговорно лице и в това й качество са й били поверени стоково-материални ценности, еднакви по вид и количество с липсващите. Направеният от въззивния съд извод, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността й за обезщетяване на работодателя със заплащане паричната стойност на липсващите стоки - хромова хартия с номенклатурен № 0* с размери 50/70 см. и количество 6070 кг. и картони с ном. №* с размери 62/79 см и количество 1566 кг. на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е необоснован и е довел до неправилно прилагане на материалния закон. Това е основание по чл. 218ж, ал. 1 ГПК за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Въз основа на събраните доказателства и установените факти искът по отношение на касаторката като неоснователен следва да бъде отхвърлен като ищецът ще бъде осъден на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) да заплати на същата направените от нея разноски за всички инстанции възлизащи на 550 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.