Решение № 4868 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4619/2012 г.

Решение № 4868 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4619/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мина Балкан 2000" ЕАД против решение № 199/14.02.2012 г., постановено по адм. д. № 2175/2011 г. от Бургаския административен съд. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - Бургас не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на решението. По основателността й приема следното: С обжалвания пред административния съд ревизионен акт № 201100235 от 27.06.2011 г., поправен с РАПРА № 1110544/21.07.2011 г., потвърден с решение № РД-10-304/2.09.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, на ревизирания субект "Мина Балкан - 2000" ЕАД са установени данъчни задължения за ДДС за м. 03, 07, 10 и 12.2006 г. в резултат на отказан данъчен кредит в общ размер на 152 770 лева по фактури от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД и е начислена лихва върху дължимата сума в размер на 92 706,45 лв. Правното основание за отказа на правото е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) вр. с чл. 55, ал. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 2 от същия закон. Фактическите констатации на приходния орган са, че по фактурите не е извършено плащане, в това число и плащане на ДДС по "ДДС сметка"; при извършена насрещна проверка на доставчика, той или негов представител не е открит на адреса за кореспонденция; по реда на чл. 32 от ДОПК е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, каквито не са са представени. Приходният орган е формирал извод за липса на доказателства, за реалното извършване на доставките и начисляването на ДДС. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА приемайки, че е осъществена хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като не са представени доказателства за счетоводната отчетност във връзка с доставките. Съдът е посочил, че в ревизионното производство не е установено и начисляването на ДДС при доставчика. Разпределяйки доказателствената тежест между страните, съдът е приел, че върху жалбоподателя пада тежестта да обори констатациите и изводите на приходния орган, което жалбоподателят не успял да направил. Преценил е като неоснователно възражението за допуснати нарушения на императивните процесуални правила. Съдът е посочил, че протоколите за посещенията на адреса на доставчика са съответни на законовите изисквания, а непосочването на адреса на свидетеля при наличието на трите му имена и ЕГН, не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като данните за свидетелите са достатъчни за идентификацията им. Съдът е посочил също така, че надлежно упълномощен представител на доставчика е получил искане за представяне на документи и писмени обяснения, но въпреки това такива не са представени. Съдът е преценил като неприложима в конкретния случай нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като ДДС по фактурата не е платен по "ДДС сметка" на доставчика. Съдът не е кредитирал представените в хода на съдебното обжалване писмени документи - приемо-предавателни протоколи по договор за влог, приемайки, че те са между жалбоподателя и "ЛОТ" АД, т. е лице, различно от доставчика по фактурите, а така също и подчертавайки, че тези договори за влог нямат вещнопрехвърлителен ефект. Като косвено доказателство за липсата на реалност по фактурите съдът е посочил протокола от съдебно заседание по НОХД № 5095/2009 г. на СГС, в който като свидетел е разпитана управителката на фирмата доставчик, която е заявила, че фирмата й не е извършвала подобна дейност и не е имала подобен предмет на дейност. Решението на административния съд е правилно. Констатациите на приходния орган са обосновани и осъществяват хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на съдебното обжалване, жалбоподателят не е оборил тези констатации, както правилно е посочил административния съд. Липсват доказателства по делото, че стоките, предмет по фактурите действително са доставени от доставчика по фактурите. Правилен е изводът на съда, че по време на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Следва да се допълнят съображенията на административния съд, че дори такива да бяха установени, само това не е достатъчно за отмяната на РА. Съдът е извършил задълбочен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, както и е отговорил на всички възражения на жалбоподателя. Формирани са обосновани изводи в резултат на което съдът е приложил правилно материалния закон. Решението е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,