Решение № 10970 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2016 г.

Решение № 10970 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "ДОЛИ-Д. Ц." със седалище в гр. Д., област Г., чрез адв. Г. Н., срещу решение № 118 от 30.12.2015 г., постановено по адм. дело № 151/2015 г. от Административен съд - Г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се и разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) не ангажира становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Габровският административен съд е отхвърлил оспорването на ЕТ "ДОЛИ-Д. Ц.", гр. Д., против Заповед № 03-РД/1228 от 1.07.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 29, ал. 1, т. 2 вр. чл. 31, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 2.09.2008 г.) е одобрено за финансиране заявление на жалбоподателя с УИН на проекта 07/311/00716, одобрени са за финансиране разходи подробно изброени в пунктове от 1 до 10 на раздел първи от заповедта и е отказано финансиране на разходи, надвишаващи одобрения размер, описани в пунктове от 1 до 7 на раздел втори от заповедта. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: ЕТ "ДОЛИ-Д. Ц." е подал заявление за подпомагане по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" с УИН 07/311/00716 на 13.05.2013 г. Проектът, за който се търси финансиране, е "Изграждане на къща за гости, басейн до 100 куб. м, барбекю и масивна ограда в ПИ 009019 в землището на с. З., община Д.". С Уведомително писмо изх. № 01-6500/11080 от 25.09.2013 г. административният орган е дал възможност на жалбоподателя в десетдневен срок да отстрани констатирани от него непълноти и неясноти по реда на чл. 27, ал. 4 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Значително след предоставения му срок едноличният търговец е представил документи с цел изправяне на отбелязаните в уведомителното писмо неясноти и непълноти. По делото не са били представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 27, ал. 2 от Наредба № 30, а именно длъжностно лице на Разплащателната агенция да е извършило посещение на място след подаване на заявлението за подпомагане, както и на чл. 28 - заявлението да е разгледано от Експертна комисия за осигуряване на прозрачност. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието заключение като неоспорено от страните е прието от съда. Съгласно становището на вещото лице, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил оспорения в съдебното производство административен акт като се е съобразил с определените с негови заповеди № 01-РД/1283/13.05.2010 г., № 01-РД/1323/19.05.2010 г. и № 01-РД/1283/3.04.2012 г. лимити и правилно е определил допустимите и недопустими за финансиране разходи. От правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Позовал се е на назначената по делото експертиза, според която сумите в заповедта са правилно определени. Изключение правели само допуснатите технически грешки при пресмятането в раздел II, т. 5 и т. 6 от заповедта, които грешки според съда следвало да бъдат изправени по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят не представил доказателства, нито били изтъкнати обосновани аргументи, че сумите са неправилно определени и че техният размер следвало да бъде различен. Съдът е приел също, че допуснатите нарушения на процедурата не са съществени, тъй като тяхното недопускане нямало да доведе до друг резултат. Единствената причина да не бъде уважено заявлението в цялост и да бъдат определени суми по-малки от заявените било съобразяването на процесната заповед с определените референти стойности, определени със заповеди, имащи характер на общи административни актове, които били влезли в сила и с които административният орган бил длъжен да се съобрази. Решението е правилно. Не са налице сочените в жалбата касационни основания за отмяната му. С процесната заповед е одобрено за финансиране подаденото от едноличния търговец заявление със стойност на проекта 550 285,85 лв., от които одобрените разходи са в размер на общо 509 697,24 лв., описани по пунктове от 1 до 10 в раздел I на заповедта. С раздел II на същата заповед са отхвърлени разходите, надвишаващи одобрените. Заповедта е обжалвана в цялост. Като основание за отказа в т. 2 - т. 6 е посочено, че разходите надвишават посочените в заповед на изпълнителния директор на ДФЗ лимити, поради което са недопустими за финансиране. С представените по делото заповед № 01-РД/1283/13.05.2010 г., заповед № 01-РД/1323/19.05.2010 г. и заповед № 01-РД/1283/3.04.2012 г., всички на изпълнителния директор на ДФЗ, са определени референтни разходи по заявленията за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони. Тези заповеди са влезли в сила. Позовавайки се на това, както и на приетата по делото експертиза, според която одобрените за финансиране разходи са правилно определени от административния орган, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод, че отказът за финансиране е за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни цени по силата на чл. 23, ал. 13, т. 14 от Наредба № 30/2008 г. Съгласно този текст, недопустими за финансово подпомагане са разходи за инвестиции в частта им, която надвишава определените референтни цени. Също така в т. 1 на раздел II от заповедта е отбелязано, че инвестициите, за които се кандидатства не са в имота, върху който ще се изгражда обектът, за който се кандидатства за финансиране, поради което не е изпълнено условието на чл. 17, ал. 1 от Наредбата, а в т. 7 е записано, че към датата на подаване на заявлението този разход не е бил включен в приложената Таблица за допустими инвестиции като разход, за който се кандидатства. Всичко това навежда на извод, че оспорената заповед е мотивирана. Същата съдържа, както фактически, така и правни основания за издаването. Издателят се е позовал на препратката на чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредбата, като е приел, че не са били изпълнени условията и критериите по чл. 27, ал. 3. До правилен извод е стигнал административният съд и по отношение на допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано е приел, че след като недопускането им не би довело до промяна в съдържанието на акта, същите не могат да се определят като съществени и съответно да предизвикат като последица отмяната му. Изискванията на чл. 27, ал. 2 и чл. 28 от Наредба № 30 са свързани с процедурата по одобряване на заявлението. Нито обаче посещението на длъжностно лице на Разплащателната агенция, нито разглеждането на заявлението от Експертна комисия би могло да повлияе върху резултата, който се базира на обективни фактори като надвишаване на референтните цени, определени с влезли в сила актове, изпълнение на СМР извън обекта, заявен за подпомагане и невключени в заявлението разходи за подпомагане. В случая изпълнението или неизпълнението на чл. 27, ал. 2 и чл. 28 от Наредбата не оказват въздействие върху тези фактори и съответно върху обективираното в процесната заповед. По изложените съображения решението на Габровския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по делото искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,