Решение № 7710 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9018/2018 г.
ВАСII отделение22.05.2019 г.докладчик Мартин Аврамов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 766/10.04.2018 г. на Административен съд – П. по адм. дело № 3331/2017 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7710 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9018/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С., чрез адв. И. И., срещу Решение № 766/10.04.2018 г. на Административен съд – П. по адм. дело № 3331/2017 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РД-17-1553/20.10.2017 г. на кмета на район "Централен" при община П., отнемаща Разрешение за ползване № 01-02-1063/01.02.2013 г. на имот общинска собственост за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС - гараж № 3 и Разрешение за поставяне № 003/01.02.2013 г. на преместваемия обект, издадени в полза на касатора. Ответникът – кметът на район "Централен" при община П., не взема участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. По делото не е спорно, че имотът, в който е поставен преместваемият обект, е общинска собственост, както и че за него е налице инвестиционно намерение. Издадено е Разрешение за строеж № 25 от 03.02.2015 г. на главния архитект на община П. относно изграждането на обект по Проект "П. през 2014 г. – 2020 г. – интелигентен, устойчив, желан европейски град" за благоустрояване и озеленяване, рехабилитация и социализация, изграждане на детски площадки и на спортни площадки в междублокови пространства в УПИ I - комплексно жилищно строителство и УПИ III - комплексно жилищно строителство, търговия, услуги, клубове и зеленина в кв. 443 по плана на Първа градска част, гр. П.. Според чл. 80 ЗМДТ разрешението за ползване на общинско място се отнема, когато обществени нужди налагат това. Правомощие с идентично съдържание е уредено и в чл. 22 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община П. Обществените нужди представляват основание за отнемане и на разрешението за поставяне на преместваем обект - чл. 45 а от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община П. В случая предвидената в цитираните разпоредби материално-правна предпоставка на упражненото правомощие е изпълнена. Обществените нужди намират израз в новите инвестиционни намерения на общината, а в техния обхват попада и конкретният имот, за който са издадени разрешенията. Съответстващият извод на административния съд за законосъобразността на заповедта е основан на правилно приложение на материалния закон. Неоснователен е касационният довод, че разрешенията не могат да бъдат отнети преди изтичане на срока, за който са издадени. Наличието на обществени нужди е основание за отнемане на разрешенията за ползване на общинско място и за поставяне на преместваеми обекти върху общински терен, което не е обвързано от срока на разрешителните. В противен случай то би било неприложимо, а установяването му – безпредметно. Не могат да бъдат споделени възраженията в касационната жалба, че не е налице обществена необходимост за издаване на заповедта. Тя не се отъждествява единствено с хипотетичното съществуване на инвестиционни намерения, а с реализирането на проекта за благоустрояване. Тъй като проектът е от обществена значимост, нуждата като предпоставка на разпореденото отнемане на разрешителните е противопоставима на частния интерес на оспорващия. Твърденията за незаконни принудителни действия по изпълнението на заповедта, вкл. и за неблагоприятното им въздействие върху здравословното състояние на живеещи в блока лица, са неотносими към предмета на касационното производство, ограничен до проверката на решението на административния съд по спора за законосъобразността на заповедта. Отмяната от съда на протоколното му определение от 05.02.2018 г., с което е бил даден ход на делото по същество, не нарушава съдопроизводствените правила, допустима е от чл. 253 ГПК вр. чл. 144 АПК и е насочена към изясняване на делото от фактическа страна в изпълнение на служебното начало – чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение