Решение № 7906 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10368/2014 г.
ВАСVI отделение29.06.2015 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 4143/20.06.2014 г., постановено по адм. дело № 547/2014 г. по описа на Административен съд София - град. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по жалбата на Кирил Боянов Кръстев против писмо изх. № 0415-35/05.12.2013 г. от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин до изпълнителния директор на Фонд "Социална закрила". ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Кирил Боянов Кръстев, заведена с вх. № 94-2071/16.01.2014 г. по регистъра на Фонд "Социална закрила", съобразно дадените в мотивите на решението указания. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7906 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10368/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Люлин, срещу решение № 4143/20.06.2014 г., постановено по адм. дело № 547/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено писмо с изх. № 0415-35/05.12.2013 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено против писмо, което не представлява индивидуален административен акт и затова не подлежи на съдебен контрол. При условията на евентуалност се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, а подадената жалба - оставена без разглеждане, или евентуално - решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - Кирил Боянов Кръстев от гр. София, чрез пълномощника адв. Йордан Дамянов, оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат съображения за правилност на решението и се иска същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на Кирил Боянов Кръстев уведомително писмо изх. № 0415-35/05.12.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, в което е обективиран отказ за отпускане на целева помощ за закупуване на неразделни компоненти от подколянна модулна протеза. Съдът е изпратил преписката за ново произнасяне от компетентния административен орган - директора на дирекция "СП" - Люлин, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение и съответно на дадените указания и закона. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбата е допустима, поради това че оспореното уведомително писмо изх. № 0415-35/05.12.2013 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. Според съда писмото съдържа волеизявление на орган, мотивирано като отказ, с което се засяга непосредствено правната сфера на жалбоподателя и конкретно - правото му на целева помощ в размер на 1750 лв. за закупуване на силиконов чорап и ключ към поставена вече подколянна модулна протеза. Съдът е обсъдил възражението на ответния административен орган, че до него не е било отправено искане за отпускане на средства за закупуване на посочените компоненти, а такова искане е било отправено до Фонд "Социална закрила" и затова на обжалване е подлежал неговия акт. По този въпрос съдът е приел, че искането е за закупуване на допълнителни компоненти към протезата и затова тяхното заявяване е самостоятелно основание за стартиране на нова процедира по отпускане на целева помощ. При преценката по същество съдът е приел, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, на материалния закон и на целта на закона. Според съда, след като е започнала процедура за отпускане на помощ за допълнителни компоненти, следва същата да бъде финализирана със заповед, издадена по реда на чл. 42, ал. 2, вр. ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/. Приел е, че преписката е препратена за разглеждане от Фонд "Социална закрила" на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин и не е проведено надлежно административно производство по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/ и правилника за прилагането му, тъй като няма информация за изследването на статута на Кирил Кръстев - приложен е единствено социален доклад, а в оспореното писмо е посочено, че не е представян медицински протокол за удостоверяване правото на отпускане на целева помощ. Допуснати са нарушения на чл. 31, ал. 1, чл. 35 АПК, както и на принципа по чл. 9, ал. 2 АПК. Съдът е изложил съображения, че жалбоподателят Кирил Кръстев е човек с трайно увреждане по смисъла на ЗИХУ, както и че поради това има право на целеви помощи по чл. 44, ал. 2 ЗИХУ за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1, в размерите, определени в заповед на министъра на труда и социалната политика. Съдът е направил заключението, че събраните доказателства налагат извода, че жалбоподателят има право на претендираната социална целева помощ, която неправилно не му е отпусната от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин. Позовал се е на принципи и конкретни разпоредби от Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14.06.1993 г. относно медицинските продукти и от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е недопустимо. Производството пред Административен съд София - град по адм. дело № 547/2014 г., по което е постановено обжалваното съдебно решение, е започнало въз основа на жалба, подадена от Кирил Боянов Кръстев, чрез Министерство на труда и социалната политика /МТСП/, Фонд "Социална закрила" /ФСЗ/ и заведена с вх. № 94-2071/16.01.2014 г. по регистъра на същия орган. С жалбата е поискано от съда да отмени обжалваното уведомително писмо с изх. № 0415-35/02.12.2013 г., уведомително писмо изх. № 94-2071/10.10.2013 г. и предхождащото ги решение от 28.06.2013 г., и да върне преписката на административния орган за преразглеждане или да осъди ответника за отпусне на жалбоподателя целева помощ за закупуване на подколянна протеза в пълен размер. Тази жалба е изпратена по компетентност на Административен съд София - град със съпроводително писмо с изх. № 11-5/17.01.2014 г. от Фонд "Социална закрила" при МТСП, заедно със становище по жалбата. С разпореждане от 18.02.2014 г. съдът е оставил производството по делото без движение, като е дал указания на жалбоподателя да уточни предмета на жалбата. В мотивите на определението е посочено, че съдът не може да определи конкретния предмет на жалбата, предвид наличието на писмо с посочения номер изх. № 0415-35/02.12.2013 г. на директора на дирекция "СП", но от 05.12.2013 г. и искането в петитума за отмяна и на уведомително писмо изх. № 94-2071/10.10.2013 г. на директора на дирекция "СП" и решение от 28.06.2013 г. на Управителния съвет на Фонд "Социална закрила". В изпълнение на дадените указания, от жалбоподателя е подадена молба, заведена в съда с вх. № 5974/28.02.2014 г., в която е формулиран следния петитум на жалбата: "Моля да отмените обжалваното уведомително писмо с изх. № 0415-35/05.12.2013 г., уведомително писмо изх. № 94-2071/10.10.2013 г., представляващи индивидуални административни актове по смисъла на АПК и предхождащото ги решение от 28.06.2013 г. и да върнете делото като преписка на административния орган за преразглеждане или да осъдите ответника да ми отпусне целева помощ за закупуване на подколянна протеза в пълен размер". Към молбата е представено и адвокатско пълномощно, съгласно дадените от съда указания. С разпореждане от 10.03.2014 г. съдът е приел, че делото е образувано по молба на Кирил Боянов Кръстев против уведомително писмо с изх. № 0415-35/05.12.2013 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин, в което е обективиран отказ на административния орган да бъде отпусната на жалбоподателя целева помощ за закупуване на неразделни компоненти от подколянна модулна става. С разпореждането съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, конституирал е страните - жалбоподател Кирил Боянов Кръстев и ответник - директора на дирекция "СП" - Люлин, дал е указания за връчване на преписи на ответника, както и по разпределение на доказателствената тежест. Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 02.04.2014 г. и е обявено за решаване. При тези данни за образуването и движението на делото, както и с оглед събраните по делото доказателства се налага извода, че съдът е постановил недопустимо решение, като е разгледал жалба против акт, който не представлява акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол и същевременно не е разгледал подадената жалба против подлежащ на съдебен контрол административен акт. Този извод се налага предвид следното: От Кирил Боянов Кръстев е подадена молба-декларация с вх. № ПСПС-533/29.04.2013 г. до директора на дирекция "СП" - Люлин за отпускане на целева помощ за покупка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения, в частност за направа на нова подколянна модулна протеза с горна гилза. По това заявление е издадена заповед № ПСПС-533/07.05.2013 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин, с която на основание чл. 42, ал. 2 ППЗИХУ, вр. чл. 44, ал. 2 ЗИХУ, на Кирил Боянов Кръстев е отпусната исканата целева помощ за подколянна модулна протеза - дясна, на стойност 1680 лв., с експлоатационен срок 4 г., както и обувки за протеза на стойност 36 лв. за срок 1 г. Заповедта е връчена на 09.05.2013 г. на адресата, чрез съпруга /според вписването върху самата заповед/ и няма данни, нито твърдения по делото да е обжалвана. От Кирил Боянов Кръстев е подадено заявление до Фонд "Социална закрила" с искане за отпускане на социална помощ, датирана от подателя си на 23.05.2013 г. /по делото няма представен екземпляр от това заявление с входящ номер на фонда, на няма спор, че такова е подадено, тъй като е цитирано в последващите писма и актове на фонда. В заявлението е описано, че през 1964 г. в резултат на трудова злополука е ампутиран десния му крак на 8 см под коляното и вече 48 години носи протеза; в момента има нужда от нова протеза, модулна с горна гилза със силиконов чорап и ключ, от социалните служби са му привели 1680 лв. за протеза, а за ключа и силиконовия чорап трябвало да доплати 1750 лв., с каквито пари той не разполагал, като посочва причините за това; заявлението завършва с искане да му бъде отпусната сумата 1750 лв. за силиконов чорап и ключ. Към заявлението е приложено експертно решение на ТЕЛК № 1138 от заседание № 074/18.05.2009 г., с което на Кирил Боянов Кръстев е определена трайно намалена работоспособност 88 %; фактура № 702, издадена за закупуване на МПДКЗ-010 по т. 1.32 - подколянна модулна става на стойност 1680 лв., с фискален бон на същата стойност от 27.05.2013 г. Към заявлението е приложено и писмо с изх. № 98/27.05.2013 г. от Национален център за протезиране - Горна баня до Кирил Кръстев, озаглавено "Ценово предложение за доплащане на индивидуална модулна протеза", в което е посочено, че се предлага да бъдат предоставени допълнителни немски компоненти за протезата му, изцяло съобразени с медицинските му показания и неговата степен на активност - силиконов лайнер 1S30 - 950 лв. и заключваща система 40S1 - 800 лв., общо 1750 лв. Във връзка с подаденото заявление за отпускане на финансова помощ от фонд "Социална закрила", подадено от Кирил Боянов Кръстев, е изготвен социален доклад от дирекция "СП" - Люлин с изх. № 0415-20/10.06.2013 г. /заведен с вх. № 1201-1181/11.07.2013 г. във ФСЗ/, в който в заключение е посочено, че Кирил Кръстев не е представил фактури да отчете отпуснатата му целева помощ за ремонт на протеза и чорапи, а към настоящата молба за финансова помощ от ФСЗ не представя документи, че се налага закупуването на силиконов чорап и ключ и не представя фактура; направено е предложение Управителният съвет да откаже исканата помощ; посочено е, че освен това лицето има фирма и имоти, с които може да покрие разходите си. С писмо изх. № 94-2071/08.07.2012 г. изпратено от изпълнителния директор на ФСЗ до Кирил Боянов Кръстев последният е уведомен, че управителният съвет на ФСЗ на заседание на 28.06.2013 г. е разгледал искането за отпускане на финансова помощ от фонда, но е взел решение да не отпусне исканата помощ. По делото е представено извлечение от протокол № 7 от заседание на Управителния съвет на Фонд "Социална закрила" от 28.06.2013 г. /л. 83 от делото на административния съд/, в частта за взетото решение по т. 7.3.20, с което е взето решение да не се подкрепи искането на Кирил Боянов Кръстев относно отпускане на целева помощ за доплащане на протеза, тъй като не е представил документ от медицинско лице, че се налага да закупи силиконов чорап и ключ, не е отчел отпуснатата целева помощ за ремонт на протеза и чорап. От Кирил Кръстев е подадена жалба до Фонд "Социална закрила", заведена с вх. № 94-2071/16.07.2013 г. с искане за преразглеждане на решението. Във връзка с тази жалба е изпратено искане от ФСЗ до дирекция "СП" - Люлин с изх. № 1201-1181/09.08.2013 г. за даване на становище по искането на Кирил Кръстев. В отговор на това искане, от директора на дирекция "СП" - Люлин до изпълнителния директор на ФСЗ е изпратено писмо изх. № 0415-28/29.08.2013 г. /заведено с вх. № 242/3750/29.08.2013 г./, в което е направено предложение на управителния съвет на ФСЗ да потвърди отказа на исканата от г-н Кръстев социална помощ. Становището е обосновано с данните в писмо изх. № 183/21.08.2013 г. от Национален център по протезиране - Горна баня до директора на дирекция "СП" - Люлин, в което е посочено, че на Кръстев е предложено да му бъде изработена подколянна модулна протеза, чиято цена се вмества в рамките на отпусканите целеви помощи по ППЗИХУ, по негово искане и настояване и с оглед неговите специфични потребности и степен на активност, му е направено предложение за закупуване на допълнителни компоненти към протезата, а именно - силиконов лайнер със заключваща система, аналогични на тези, които той ползва в момента. От управителния съвет на Фонд "Социална закрила" е взето решението по т. 6.3.14 по протокол № 10 от заседание на 26.09.2013 г., с което е решено да не се подкрепи искането за социална помощ предвид становището на дирекция "СП" - Люлин, тъй като закупуването на допълнителни компонентни към протезата е по лично желание на г-н Кръстев. С писмо изх. № 94-2071/10.10.2013 г. от изпълнителния директор на ФСЗ до Кирил Кръстев последният е уведомен за взетото решение на управителния съвет на ФСЗ от 26.09.2013 г. От Кирил Кръстев, чрез пълномощник адв. Йордан Дамянов, е подадена жалба до ФСЗ, заведена с вх. № 94-2071/12.11.2013 г., с искане за преразглеждане на решението от 28.06.2013 г. и за отпускане на исканата социална помощ в пълен размер - както за закупуване на протезата, така и на останалите компоненти от нея - силиконов чорап и ключ. Във връзка с тази жалба, от изпълнителния директор на ФСЗ до директора на дирекция "СП" - Люлин е изпратено писмо изх. № 1201-1181/29.11.2013 г., в което е поискано случаят да бъде разгледан по компетентност и да бъде дадено становище по жалбата /с вх. № 94-2071/12.11.2013 г., подадена от Кирил Боянов Кръстев/. В отговор на това искане за становище, от директора на дирекция "СП" е изпратено писмо до изпълнителния директор на фонд "Социална закрила" с изх. № 0415-05/05.12.2013 г. /заведено с вх. № 1201-1181/, в което е посочено в заключение, че със заповед № ПСПС-533/07.05.2013 г. на директора на ДСП - Люлин е отпусната помощ в размер на 1680 лв. за дясна подколянна моделна протеза - по т. 1.32, въз основа на медицински протокол на ЛКК № 654 от 15.07.2013 г., затова, независимо какво е детайлното описание на протезата, директорът на ДСП не може да отпуска помощ в по-голям размер от определения лимит по чл. 43, ал. 2 ППЗИХУ, посочен в заповед № РД-01/319 от 02.04.2008 г. на министъра на труда и социалната политика. Предвид описаната фактическа обстановка, се налага извода, че Кирил Боянов Кръстев е сезирал Фонд "Социална закрила" с искане за отпускане на социална помощ и именно въз основа на това искане са постановени последващите актове на управителния съвет на фонда и на директора на дирекция "СП" - Люлин и са изпратени съответните уведомителни писма до Кирил Кръстев. От съдържанието на посоченото искане от 23.05.2013 г. до Фонд "Социална закрила" недвусмислено се установява, че Кирил Кръстев е поискал от фонда отпускане на средства в размер на 1750 лв. за заплащане на допълнителни компоненти от подколянна модулна протеза - силиконов чорап /лайнер/ и ключ /заключваща система/, извън рамките на вече отпуснатата му целева помощ по чл. 42, ал. 2 ППЗИХУ в размер на 1680 лв. със заповед № ПСПС-533/07.05.2013 г. на директора на ДСП-Люлин. Безспорно е по делото, че с посочената заповед на директора на ДСП - Люлин е отпусната целева помощ за закупуване на подколянна модулна протеза - по т. 1.32 от заповед № РД-01/319 от 02.04.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, в максималния размер, предвиден в тази заповед. В чл. 24, ал. 1 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ се посочени източниците на финансиране на социалното подпомагане, като според т. 5, един от тези източници са средствата от Фонд "Социална закрила". Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСП за финансиране на дейности и мероприятия, свързани с провеждане на политики в областта на социалното подпомагане, се създава фонд "Социална закрила", който е юридическо лице със седалище в София. В чл. 26 ЗСП е посочено от какви източници се набират средствата по фонд "Социална закрила" /т. 1 - целева субсидия от държавния бюджет, т. 2 - дарения и завещания от местни и чуждестранни физически или юридически лица, т. 3 - такси, заплащани от лицата, ползващи социални услуги, финансирани от държавния бюджет и т. н./, а в чл. 27, ал. 1 ЗСП е регламентирано за какви цели се изразходват средствата от фонда, като по т. 1 са посочени социалните помощи; в ал. 2 е предвидено, че в случаите по ал. 1, т. 1 средства се отпускат само след изчерпване на всички други нормативноопределени възможности. Според чл. 27, ал. 4 ЗСП средствата по ал. 1 се разходват при условия и по ред, определени с методика за разпределение на средствата, приета от управителния съвет на фонд "Социална закрила" и утвърдена от министъра на труда и социалната политика. В чл. 28, ал. 1 ЗСП е посочено, че органи на управление на фонда са управителният съвет и изпълнителният директор, като в чл. 29 са разписани правомощията на управителния съвет и в т. 1 е посочено правомощието за взема решения за набиране и разходване на средства на фонда. Според чл. 29, ал. 5 ЗСП управителният съвет приема правилник за организацията и дейността на фонд "Социално подпомагане", който се утвърждава от министъра на труда и социалната политика. Методиката по чл. 27, ал. 4 ЗСП е утвърдена със заповед № РД01-738/07.10.2011 г. на министъра на труда и социалната политика /необнародвана в Държавен вестник, достъпна на официалния сайт на министерството/. В глава втора от Методиката са разписани правила за отпускане на социални помощи, като в чл. 4, ал. 1 е предвидено, че за задоволяване на възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизнено важни потребности на лицата и семействата, може да се отпуска социална помощ веднъж годишно в размер на 2000 лв., а според ал. 4, вземането на решение за отпускане на помощта се извършва въз основа на подадено писмено заявление /предложение/ и социален доклад, изготвен от дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на лицата или семействата, придружен със съпътстващите документи, доказващи необходимостта от помощта. Изложеното налага извода, че средствата във фонд "Социална закрила" се набират от регламентирани източници и могат да бъдат разходвани само за целите, които също са нормативно регламентирани, а решението за разходване на тези средства се взема от законово определен орган - управителния съвет на фонда, въз основа на предварително определена процедура. Възможността средствата от този фонд да се отпускат за социални помощи е законово регламентирана /чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗСП/, а реда за отпускането на средства за тази цел е разписан в Методиката, като в чл. 4, ал. 1 цитиран по-горе, е предвидено, че това става по писмено заявление /предложение/. Условията за отпускане на социални помощи от средствата на фонда, също са разписани. Следователно, на управителния съвет на Фонд "Социална закрила" е предоставено властническото правомощие да вземе решение за разпореждане с публични средства като предостави /отпусне/ или откаже да предостави /да отпусне/ средства по искане на заинтересованото лице. Решението на управителния съвет на фонда несъмнено засяга права и законни интереси на това лице и в случаите, когато се отказва предоставяне на исканата социална помощ, засягането е неблагоприятно. По изложените съображения, настоящият състав приема, че актовете на управителния съвет на Фонд "Социална закрила" с които се отказва предоставяне на социална помощ от средствата на фонда по искане за заинтересовано лице и или семейство, представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и затова подлежат на обжалване пред съда. В конкретния случай от Кирил Кръстев е подадена жалба именно против отказ на управителния съвет на Фонд "Социална закрила" да удовлетвори искането му по заявлението за отпускане на социална помощ от средствата на фонда от 23.05.2013 г. Както в жалбата, с която е сезиран съда, така и в допълнителната молба с вх. № 5974/28.02.2014 г., подадена от Кирил Кръстев в изпълнение на указанията на съда за уточняване на предмета на жалбата, ясно е посочено, че /наред с двете уведомителни писма - с изх. № 0415-35/05.12.2013 г. и изх. № 94-2071/10.10.2013 г./ се обжалва решението от 26.06.2013 г. на управителния съвет на ФСЗ /от жалбоподателя не е посочено, че това е решение на управителния съвет на фонд "Социална закрила", но съдът е следвало да го изясни и да даде съответни указания/. При формулирания петитум, както в първоначалната жалба, така и в посочената допълнителна молба, неразбираемо е становището на съда, че се обжалва само уведомителното писмо с изх. № 0415-35/05.12.2013 г. Съдът не е постановил акт, с който да остави без разглеждане жалбата против другите два акта, които се обжалват от Кръстев, според подадената от него жалба и допълнителното уточнение - писмо с изх. № 0415-35/05.12.2013 г. и решение от 26.06.2012 г. на управителния съвет на Фонд "Социална закрила" Наред с това, съдът неправилно е приел за допустима жалбата против писмо с изх. № 0415-35/05.12.2013 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин. Както недвусмислено се установява от изложението по-горе, това уведомително писмо е изпратено от директора на дирекция "СП" - Люлин до изпълнителния директор на Фонд "Социална закрила" в отговор на искането на фонда до дирекция "СП" - Люлин да изрази становище по жалбата на Кирил Кръстев с вх. № 94-2071/12.11.2013 г. против решението на управителния съвет на ФСЗ от 26.09.2013 г. /становището е поискано с писмо изх. № 1201-1181/29.11.2013 г./ и наред с това в писмо изх. № 0415-35/05.12.2013 г. изрично е посочено, че е в отговор на писмо изх. № 1201-1181/29.11.2013 г. от ФСЗ. Това становище, обективирано в писмо изх. № 0415-35/05.12.2013 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин представлява част от процедурата по издаване на решение на управителния съвет на Фонд "Социална закрила", съгласно чл. 4, ал. 4 от Методиката за разпределение на средства по фонд "Социална закрила". Както вече се посочи, решението за отпускане на средства от ФСЗ за социални помощи се взема от управителния съвет, а от дирекция "Социално подпомагане" се изготвя само социален доклад. Именно такова е и искането от ФСЗ до ДСП - Люлин - да даде становище. В този смисъл, уведомителното писмо от с изх. № 0415-35/05.12.2013 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин представлява елемент от производството по издаване на индивидуален административен акт /мнение или становище по смисъла на чл. 53 АПК/ и същият не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, съгласно чл. 21, ал. 5 АПК. Затова, първоинстанционният съд неправилно е приел, че писмо с изх. № 0415-35/05.12.2013 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин представлява индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелен съдебен контрол. По изложените съображения, съдът е постановил недопустимо решение, като се е произнесъл по акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Наред с това, съдът е постановил решението си без да изясни предмета на спора, предвид формулираното искане от жалбоподателя в подадената от него жалба и допълнителна молба с вх. № 5974/28.02.2014 г. Решението следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК и да бъде прекратено съдебното производство против уведомително писмо с изх. № 0415-35/05.12.2013 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин. Наред с това, делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Кирил Боянов Кръстев, заведена вх. № 94-2071/16.01.2014 г. по регистъра на Фонд "Социална закрила", като преди всичко съдът изясни действителната воля на жалбоподателя относно предмета на обжалване, като в тази връзка вземе предвид изложените по-горе съображения относно акта, с който е образувано административното производство /заявление от Кирил Боянов Кръстев за отпускане на социална помощ до фонд "Социална закрила"/ и издадените по това искане актове, като, за да предотврати увреждане на интересите на жалбоподателя, му даде съответни указания съгласно задължението му по 9, ал. 3 и 4, чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. От касационния жалбоподател, по отношение на когото съдебното производство се прекратява, не са претендирани разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 44, ал. 2 ЗИХУ
- чл. 25, ал. 1 ЗСП
- чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗСП
- чл. 28, ал. 1 ЗСП
- чл. 43, ал. 2 ППЗИХУ