Решение № 5159 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11251/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 123/29.09.2023 г., постановено по адм. д. 137/2023 г. по описа на Административен съд-Търговище (АС-Търговище). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставено в сила оспореното уведомително писмо или при условията на евентуалност върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Търговище. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът ТомелияООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 123/29.09.2023 г., постановено по адм. д. 137/2023 г. по описа на АС-Търговище е обявена нищожността на Уведомително писмо с изх. 01- 2600/6987#3/28.06.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 в частта, с която по подаденото от ТомелияООД заявление за подпомагане с УИН: 25/270519/12233/21.05.2019 г. за кампания 2019 са направени намаления в оторизираните суми за плащане, както следва: по подмярка 13.1/НР 1 - намаление в размер на 565.72 лв.; по СЕПП - намаление в размер на 201.51 лв.; по СПП намаление в размер на 4116.60 лв.; по СП/основна/- намаление в размер на 6248.48 лв.; по Схема за плащания за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ - намаление в размер на 162.38 лв.; по СЗ-ДККП - намаление в размер на 346.16 лв.; по СЗ-П намаление в размер на 18627.35 лв., изпратена е административната преписка на административния орган за ново произнасяне с указания и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е издадено от некомпетентен орган при липса на надлежно делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, поради което е нищожно. В решението не са изложени мотиви за наличие или отсъствие на други основания по чл. 146 от АПК. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадено от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд е приел, че уведомителното писмо е подписано от неизвестно лице, а не от заместник изпълнителния директор на ДФЗ В.Казакова, която е посочена като негов автор, защото пред положения ръкописен подпис е поставена запетая. При съобразяване с обстоятелството, че правомощията за издаване на актове със съдържанието на оспореното пред първата инстанция писмо, са делегирани от изпълнителния директор на ДФЗ на неговия заместник В.Казакова, АС-Търговище е приел, че дори да е налице пропуск при комплектоване на административната преписка, не е възможно да съществуват каквито и да е доказателства, от които да се поражда компетентност на друго лице освен посоченото като автор. Този извод е подкрепен с аргументи за наличие на разграничение между делегиране и упълномощаване. С касационната жалба са представени писмени доказателства (Заповед 03-РД/2786/17.06.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и Заповед 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ), за които се твърди, че установяват компетентността на лицето, което е подписало обявеното за нищожно от АС-Търговище уведомително писмо. Тези доказателства не са представени пред първата инстанция, но и в определението 312/28.07.2023 г. по адм.д. 137/2023 г. АС-Търговище не са дадени указания до административния орган, че в негова тежест на доказване е компетентността му за издаване на уведомителното писмо, а само да се комплектова административната преписка. След представяне на документите, представляващи административната преписка, съдът ги е приел като писмени доказателства без никакви допълнителни указания към страните относно разпределението на доказателствената тежест между тях. В мотивите на обжалваното съдебно решение са изложени необосновани мотиви, с които се цели да бъде санирано допуснатото процесуално нарушение чрез предположение, че не е възможно да съществуват каквито е да било доказателства за компетентност на друго лица освен В.Казакова за издаване на оспореното уведомително писмо. За представените с касационната жалба писмени доказателства се твърди, че са точно такива, а уведомителното писмо е подписано от друг заместник изпълнителен директор на ДФЗ въз основа на изрична заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, която му е предоставила правомощия да издава уведомителни писма за определен период от време, съвпадащ с датата, на която е издадено обявеното за нищожно от първата инстанция. При анализ на осъществените от първата инстанция процесуални действия и представените с касационната жалба писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че е основателно основното касационно оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 170, ал. 3 от АПК съдът не е дал изрични и точни указания към страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и в нарушение на чл. 171, ал. 5 от АПК е приел, че е без правно значение от кого е подписано уведомителното писмо, без да даде указания на ответника, че за това обстоятелство и относно компетентността на това лице, не се сочат никакви доказателства. В резултат от тези допуснати процесуални нарушения по делото е останало неизяснено кой е подписал оспореното пред АС-Търговище уведомително писмо, дали това е Д. Горов (заместник изпълнителен директор на ДФЗ) и дали той е оправомощен от изпълнителния директор на ДФЗ да се произнася на 28.06.2023 г. по заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019.. Тези факти са останали неизяснени поради нарушения на съдопроизводствените правила, а касационната инстанция на основание чл. 220 от АПК не разполага с правомощия да установи за първи път. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Допълнително трябва да бъде посочено, че АС-Търговище е изложил мотиви единствено за компетентността на административния орган като е обосновал извод за неговата нищожност и не е проверил законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК. Липсата на мотиви относно всички относими към спора обстоятелства, включително и относно фактическата обстановка по спора, възпрепятства Върховният административен съд да осъществи пълен контрол за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Допуснатото нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК е особено съществено, поради и на това основание трябва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да провери освен действителността на акта с оглед допълнително представените писмени доказателства, така и неговата законосъобразност по останалите основания по чл. 146 от АПК. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият състав не се произнася по исканията за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение