Решение № 3362 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2018 г.

Решение № 3362 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Транс Инвест" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Г. К." .№..., представлявано от управителя – В. С., подадена чрез пълномощник - адвокат А. К. Оспорва се Решение № 295/04.05.2018 г., постановено по административно дело № 28/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-12-342/18.07.2016 г. на Заместник кмет Териториално развитие на Община П. В касационната жалба се сочат и трите основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно установил относимите за спора факти, не бил обсъдил събраните доказателства в цялост, погрешно интерпретирал някои от тях, нарушил правилата за разпределяне на доказателствената тежест, допуснал нарушения на приложимите материално-правни разпоредби. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което оспорената заповед да се обяви за нищожна, евентуално да се отмени като незаконосъобразна. Касационната жалба се поддържа от адвокат А. К., който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна – Заместник кмета по териториално развитие на Община П., чрез писмени бележки, представени по делото от юрисконсулт Д. С. оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. "Стройконсулт" ЕООД се представлява от управителя Г. Г. и от пълномощник – адвокат Г. Х., който моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – П. е заповед, издадена от Заместник кмет Териториално развитие на Община П., с която е наредено да се премахне строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и представляващ "Промишлена сграда с идентификатор 56722.651.356. 1, в имот с идентификатор 56722.651.356, УПИ X, кв. 614 по плана на гр. П., Източна индустриална зона". Адресат на заповедта е "Стройконсулт" ЕООД, в качеството му на собственик на поземления имот, в който се намира констатирания незаконен строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въпреки обратните твърдения в касационната жалба. Въз основа на установените факти, които подробно и аргументирано е обосновал посредством събраните доказателства /писмени, гласни и заключения на съдебно-техническите експертизи/, съдебният състав на Административен съд – П. е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Възприетите от съда правни изводи, обосноваващи отсъствие на основанията по чл. 146 АПК за отмяна на заповедта, напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. На първо място, правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответната форма. Установено е, че строежът е от четвърта категория, поради което правомощието на Заместник кмета по териториално развитие на Община П., да издаде заповедта произтича от нормата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и от Заповед № РД 10 – 2024/23.11.2015 г. на кмета на общината, с която на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ са му делегирани правомощия по този закон. Констатираните в хода на административното производство нарушения на чл. 26, чл. 35 и чл. 36 АПК, най-вече неуведомяване на заинтересована страна - "Транс Инвест" ООД за започване на производството и неучастие на това дружество в същото, правилно са преценени за несъществени. Независимо, че дружеството – жалбоподател, което се легитимира като собственик на процесния строеж, въз основа на нотариален акт, издаден след издаване на заповедта, не е участвало в административното производство, същото е упражнило активно правото си на защита срещу административния акт по съдебен ред и е имало възможност да ангажира доказателства за твърденията си. Обосновани са изводите на съда и относно спазване на материалноправните разпоредби при издаване на заповедта. Не е спорно, че процесният строеж е изграден без строителни книжа. Спорът е бил съсредоточен относно това дали сградата, придобита от жалбоподателя е била преустроена в последствие или е останала във същия вид, с оглед преценката за търпимост по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. В тази насока, след последователен анализ на всички събрани доказателства, съдът е достигнал до правилното заключение за това, че сградата не е търпим строеж по смисъла на посочената разпоредба. Установено е, че преустройството на строежа във вида, в който е описан в констативния акт и последващата го заповед, е извършено след 30.05.2001 г., тоест не попада в режима на търпимост, приложим за строежи извършени до 31.03.2001 г. Посредством заключението на експертите и част от писмените доказателства, е установено, че това преустройство е довело до изграждането на изцяло нова и различна сграда от първоначално съществуващата в имота /предмет на АДС от 1994 г. /, което преустройство правилно е квалифицирано като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Освен това не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, не "търпим" и не "узаконен", подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните с цел изясняване на спорните моменти, проведени са редица открити съдебни заседания /при първоначалното и при повторното разглеждане на делото/, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на процесуалния представител на Заместник кмета на Община П. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се присъди такова в размер на 100 лева, на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,