Решение № 15379 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2013 г.

Решение № 15379 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Парашкева Георгиева Кисимова от гр. Велинград против решение № 289/17.05.13 г. по адм. д. № 138/13 г. по описа на Административен съд-Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Началник РДНСК Южен централен район и Йордан Георгиев Кисимов не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд-Пазарджик е отхвърлил оспорването на касатора Кисимова срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-429/23.11.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Южен централен район е наредил да се премахне "масивна жилищна сграда", построена в УПИ ХVII-8323,8421, кв. 403 по плана на гр. Велинград без строителни книжа в чужд имот от Парашкева Георгиева Кисимова и Йордан Георгиев Кисимов. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че сградата представлява строеж от V-та категория и е извършен от адресатите на заповедта без строителни книжа през 2009 г., предвид което относно него разпоредбата на § 127 ПЗРЗИДЗУТ е неприложима. Решението е правилно като резултат по следните съображения: Обектът, чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед представлява строеж съгласно § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен е без строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в имот, собственост на Николай Христов Димитров по нотариален акт от 2009 г. В съставения по административната преписка констативен акт е посочено, че строежът е извършен от Кисимова и Кисимов през 2000 г., както е прието и в обстоятелствената част на заповедта. Твърдението на оспорващата, че строежът е извършен от лице, неин праводател, през 1985 г. и закупен от нея от това лице през 2000 г. не е доказано с допустими доказателства и доказателствени средства. При тези данни строежът не може да бъде приет за търпим нито в условията на § 16 ПРЗУТ, нито по реда на § 127 ПЗРЗИДЗУТ. Оспорващата не е доказала твърденията си за извършване на строежа през 1985 г., за да се преценява търпимостта му в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, а разпоредбата на § 127 ПЗРЗИДЗУТ е неприложима. Към датата на издаване на заповедта, 23.11.12 г., тази разпоредба, материалноправна по своя характер, не е била част от действащото право- влязла е в сила на 26.11.12 г. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му- в случая, 23.11.12 г. Приетите нови материалноправни норми са приложими във висящи съдебни производства по оспорване на издадени преди влизането им сила административни актове само ако законодателят изрично им е придал обратно действие /чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, каквото не е придадено на разпоредата на § 127 ПЗРЗИДЗУТ. Ето защо, крайният решаващ извод за незаконност на строежа и липсата на условия за неговата търпимост е правилен като резултат, независимо от процесуално недопустимия начин на подмяна установяванията на административния орган относно времето на извършване на строежа. Свидетелят Димитров, собственик на УПИ ХVII-8323,8421, кв. 403 от 2009 г. е заинтересован от изхода на спора, предвид което чрез неговите показания не могат да бъдат преодоляни констатациите на административния орган. Описанието на имота като незастроен в н. акт № 2, том. IV, рег. № 3090, н. д. 295/09 г. също не дава основание за извода, че строежът е извършен след датата на сделката. Приложените на л. 21 и 53 скици сочат, единствено, че към 2009 г. сградата е налична в имота, собственост на Димитров, но не кога е построена. Изложеното определя решаващият извод относно неоснователността на оспорването срещу процесната заповед като правилен, а решението, основано на него, постановено при липсата на касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Следва това решение да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение