Решение № 3911 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14797/2009 г.

Решение № 3911 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14797/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Генков Чакъров, от гр. Карнобат против решение № 893 от 7.08.2009 г. по адм. дело № 208/2007 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 893 от 07.08.2009 г. по адм. дело № 208/2007 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Николай Генков Чакъров, от гр. Карнобат срещу решение № 53 от 22.06.2006 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 420/02.05. 2006 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ, досежно възстановяване на получени от жалбоподателя парични обезщетения за безработица за периода от 03.07.2003 г. до 02.01.2004 г. в размер на 840.00 лева, заедно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на узнаване до окончателното и погасяване. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. По делото е установено, че Николай Генков Чакъров е бил уволнен от работа със заповед № РД - 44 - 3793 от 23.06.2003 г. на зам. министъра на земеделието и горите. С решение от 04.09.2003 г. директорът на Бюро по труда - Карнобат му е отпуснал парично обезщетение за безработица за периода 03.07.2003 г. - 02.05.2004 г. С решение от 05.04.2005 г. по гр. дело № 2301/2004 г. Софийският градски съд е възстановил Чакъров на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил работодателя му Министерството на земеделието и горите да му заплати 1728,84 лева, обезщетение за времето, през което е останал без работа. Сумата е получена на 08.03.2006 г. на основание изпълнителен лист, издаден при условията на чл. 237, ал. 1, предл. второ от ГПК (отм.) след предприети действия по индивидуално принудително изпълнение. С решение № 272 от 19.03.2008 г. по гр. дело № 1417/2005 г. Върховният касационен съд е оставил в сила решението на въззивната инстанция. С писмо изх. № 19 - 14/17.03.2006 г. Министерството на земеделието и горите е уведомило Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, че уволнението на жалбоподателя е признато за незаконно и съгласно постановените съдебни решения му е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ ведно със законната лихва за забава. Приложени са изпълнителен лист и РКО № 2428 от 08.03.2006 г. Решението на административния съд е постановено при точно приложение на материалния закон. Правилно е прието, че жалбоподателят е получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и това е юридическия факт, от който възниква задължението за възстановяване на полученото обезщетение за безработица. Законосъобразно и с оглед указанията на Върховния административен съд при предходното разглеждане на делото първоинстанционният съд е ценил действието на касационното решение по трудовия спор. Съгласно чл. 54е, ал. 1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт и като е отхвърлил оспорването на актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение