Решение № 10518 от 30.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2009 г.

от 13-19 февруари 2009 г., с публикувана информация -сведения от лично естество, чието разгласяване е забранено със закон. Постановление от 26.01.2009 г. на Софийска районна прокуратура, което съдържа лични данни за жалбоподателя е предоставено на издателя на вестника от Полина Павлова. Кънев моли за разглеждане на жалбата от ?Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и за издаване на наказателно постановление по чл. 43, ал. 2 от Закона за защита на личните данни относно действията на нарушителите. Така сезирана и след преценка на твърденията в жалбата на Данчо Кънев и представените към нея доказателствата КЗЛД се произнася с решение № 23/13.05.2009 г. с което приема жалбата срещу ?Полина Павлова за недопустима,тъй като приложимостта на ЗЗЛД е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техни данни от лица имащи качеството на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от закона и тъй като Павлова е физическо лице, което не отговаря на изискването да е администратор на лични данни комисията не може да упражнява спрямо нея правата си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. По отношение на "ПИ АР ВИ Рефреш Вижън" приема, че жалбата отговаря на изискванията на чл. 30 от ЗЗЛД за форма на заявлението и като я разглежда по същество приема, че: 1. "ПИ АР ВИ Рефреш Вижън" е администратор по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД и обработването на лични данни на жалбоподателя се извършва от негово име в качеството му на издател на вестник "БГ СЕВЕР", 2. Публикуваната в бр. 6 на вестника статия "Магистратите отново нищят бившия шеф на ОИТ (Областна инспекция по труда)- гр. Плевен Данчо Василев Кънев с отразените в нея лични данни-име, ЕДИНЕН ГР. НОМЕР, адрес, го идентифицират еднозначно, поради което попадат под закрилата на ЗЗЛД. С това поведение администраторът на лични данни не се съобразява с императивната разпоредба на чл. 23 от ЗЗЛД и със задължението си по чл. 2, ал. 2, т. 3 от закона съгласно която личните данни трябва да бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите за които се обработват. Като приема, че изнесените в статията лични данни на Данчо Кънаев надхвърля поради което е и несъотносимо с целите на закона, КЗЛД произнася оспореното решение с което в т. 2 уважава жалбата с рег. № Ж-23/10.03.2009 г. от Данчо Василев Кънев срещу "ПИ АР ВИ Рефреш Вижън" ООД и на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 3 и чл. 23 от ЗЗЛД налага административно наказание на "ПИ АР ВИ Рефреш Вижън", като административнонаказателната отговорност да се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД. При тази фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, пето отделение, намира следното от правна страна. Фактическата обстановка установена от административния орган изцяло се споделя от съда. Доказателства опровергаващи изводите за несъответни с изискванията на ЗЗЛД действия от страна на жалбоподателя, свързани с публикуване на информация съдържаща лични данни на Кънев не са ангажирани по делото. Безспорно с посочените в статията индивидуализиращи признаци-ЕДИНЕН ГР. НОМЕР, имена и адрес, Данчо Кънев е идентифициран пряко и в нарушение на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 и чл. 23 от ЗЗЛД. Оспореното решение е постановено от компетентния орган-КЗЛД- и в предвидената от закона форма. При издаването му обаче е допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон. Тя е оправомощена да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон (чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД). Според чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. В ал. 2 от същата норма е регламентирано правомощието на комисията да се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Според цитираната разпоредба административните наказания, които могат да бъдат наложени по ЗЗЛД от компетентните органи, съгласно чл. 42 от ЗЗЛД са два вида: имуществена санкция или глоба. Видът и размерът на наказанието зависи от това дали администратора е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение. В диспозитива на оспореното решение на КЗЛД наложеното наказание не е точно определено, а е отразено, че комисията "налага на администратора наказание, което да се реализира по чл. 43 от ЗЗЛД". Така формулиран диспозитивът не посочва вида на административното наказание и размера на същото, поради което настоящия състав на ВАС приема, че с оспореното пред съда решение е допуснато нарушение на материалноправната норма на чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД и е основание за отмяна по чл. 145, т. 4 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение