Решение № 14656 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8366/2020 г.

Решение № 14656 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8366/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Образувано е по касационна жалба на Х. Х. от [населено място], чрез адв. И. Й. против решение № 968/11.06.2020 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 480/2020 г., с което е отхвърлено оспорването му против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 327/12.04.2019 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци и такси" /"МДТ"/ в община П., потвърден с решение № 7/12.02.2020 г. на директора на дирекция "МДТ" в община П., в частта на установените задължения за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. за данък върху превозните средства общо в размер на 1080. 85 лева и съответните лихви за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г., с искане за обявяване на неговата нищожност. В касационната жалба са изложени доводи, от които може да се направи извод, че се претендира неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател анализира относимите разпоредби на ДОПК и ЗМДТ и обосновава наличие на основание за прогласяване нищожността на АУЗД, като поддържа довод за нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК при образуването на производството по издаване на оспорения акт. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - директор на дирекция "Местни данъци и такси" при община П., чрез гл. юрисконсулт Н. Д. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, подробно изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУЗД № 327/12.04.2019 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци и такси" /"МДТ"/ в община П., потвърден с решение № 7/12.02.2020 г. на директора на дирекция "МДТ" в община П., в частта, в която на Х. Х. са установени задължения за данък върху превозно средство "Рено Еспас" – за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. в размер на 241. 28 лева, ведно със съответните лихви и данък за превозно средство "Фиат Марела" – за периода от 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. в размер на 839. 57 лева и лихва за периода 01.05.2009 г. – 12.04.2019 г. в размер на 632. 49 лева с искане за прогласяване на неговата нищожност. За да отхвърли жалбата като неоснователна, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за нищожност на обжалвания акт. От фактическа страна съдът е установил, че с декларация № 285566/01.01.1998 г. Х. Х. е декларирал придобиването на превозно средство "Рено Еспас" с рег. № PB 8148 ХА, а с декларация № 4370/14.02.2007 г. е декларирал придобиването на превозно средство "Фиат Марела" с рег. [рег. номер на МПС], по реда на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в действащата по време редакция. Приел е, че като собственик на посочените превозни средства, Христев е задължено лице за данъка по чл. 52 и сл. от ЗМДТ. Определените въз основа на описаните декларации задължения за процесните периоди не са платени, поради което на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК е издаден обжалваният АУЗД № 327/12.04.2019 г. Актът е връчен чрез прилагане към преписката съгласно чл. 32 ДОПК на 10.06.2019 г. и е влязъл в сила на 25.06.2019 г. като необжалван. С акт за възлагане събирането на публични задължения № 311/27.09.2019 г. /л. 43 на директора на дирекция "МДТ" събирането на изискуемите публични общински вземания на лицето е възложено на частен съдебен изпълнител (ЧСИ). При извършената проверка по валидността на акта, първоинстанционният съд не е констатирал наличието на съществен порок, който може да обоснове неговата нищожност. По твърденията на жалбоподателя за неспазване на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК при издаване на АУЗД, съдът е обосновал извод, че процесуалните действия в противоречие с посочената норма са такива, предприети при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на административния акт и обуславят неговата незаконосъобразност. Според съда недопустимостта на производството не прави завършващия го акт нищожен, а унищожаем и в тази връзка цитира съдебна практика на Върховния административен съд. Обоснован е краен извод, че след стабилизирането на АУЗД на 25.06.2019 г. не могат да бъдат разглеждани въпроси, свързани с неговата незаконосъобразност, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, до каквато незаконосъобразност води неспазването на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК и жалбата на Х. Х. е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци на първоинстанционния съдебен акт, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Преценката на административния съд по валидността на оспорения АУЗД е законосъобразна. В съответствие с представената заповед № 170 А2683/27.10.2017 г. на кмета на община П. съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Законосъобразен е и изводът, че не са налице други пороци, които да обуславят нищожност на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК. От касатора като основание за недействителност на оспорения акт се поддържа нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК при образуване на производството по установяване на задълженията за данък върху превозните средства за процесните периоди на 2009 г. – 2014 г. Тази норма предвижда, че не се образува производство по установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Спазването на посочения срок е условие за допустимост на административното производство и по принцип е приложимо на основание чл. 144 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и по отношение на производството по издаване на актовете за установяване на задължения за местни данъци по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Правилно съдът е приел, че неспазването на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за унижощаемост на акта, а не за нищожност. Необжалването на АУЗД в предвидения от закона срок, преклудира възможността съдът да се произнесе по това основание за незаконосъобразност. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което и съгласно чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното първоинстанционно съдебно решение, следва да се остави в сила. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски за касационната инстанция следва да се присъдят на ответника в размер на 358. 22 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,