Решение № 15709 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6793/2017 г.

Решение № 15709 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6793/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Териториално планиране", Столична община, подадена чрез неговия пълномощник юрк. В. Г., срещу решение № 2531 от 18 април 2017 г., постановено по адм. дело № 8593/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменено негово разрешение за поставяне № 79/15 април 2016 г. В касационната жалба се посочват оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът - Етажна собственост на сградата на бул. "П. Е." .№..., град С., представлявана от управителя П. Г. Ж. не взема становище по касационната жалба. Ответникът - "Винсбо" ООД със седалище и адрес на управление град С., бул. "М." ..№... не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на Етажната собственост на сградата на бул. "П. Е." .№..., град С. срещу разрешение за поставяне № 79/15 април 2016 г. на директора на дирекция "Териториално планиране", Столична община, с което на "Винсбо" ООД на основание чл. 57 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разрешено да постави фирмени надписи в УПИ I-1, кв. 361, м. Зона Г от ГГЦ, район "Триадица", по плана на град С. съгласно одобрения инвестиционен проект. Съдът е приел, че оспореното разрешение за поставяне е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е издадено в противоречие с материалноправни норми, поради което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е допустимо. Наведеното в обратния смисъл твърдение в касационната жалба, което само се посочва от касатора без излагането на конкретни мотиви в тази насока, е неоснователно. Недопустимо е съдебно решение, постановено при липсата на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство. В случая това не е така. Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба, подадена от лице с право на оспорване и в съответния законов срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. Решението е и правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспореният административен акт са направени въз основа на доказателствата по делото. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за наличие на отменително основание - липса на материалноправните предпоставки на закона за издаване на обжалваното разрешение за поставяне е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебното решение. Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 56, ал. 2. Според чл. 57, ал. 4 от ЗУТ върху сгради - етажна собственост, разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с етажните собственици на заетата от съоръжението по ал. 1 площ. Съгласието и договорът за наем се оформят по реда на Закона за управление на етажната собственост. Цитираната норма на чл. 57, ал. 1 от ЗУТ е императивна досежно изискването за изрично писмено съгласие на етажните собственици, каквото в случая безспорно не е налице. В случая не са налице и изискванията, предвидени в хипотезиса на нормата на чл. 57, ал. 4 от ЗУТ - писмено съгласие на етажните собственици или договор за наем с тях. Представеното съгласие с един от етажните собственици, който е и наемодател не може да се приеме като достатъчно основание за издаване на исканото разрешение за поставяне на светещи рекламни фирмени надписи, още повече, че последните са поставени непосредствено над отдадения под наем обект на приземния етаж и са монтирани за фасадата на сградата, а не са върху нея, каквото е изискването на чл. 57 от ЗУТ. Поради това не са били налице релевантните обстоятелствата за административния орган да издаде разрешение за поставяне със съдържание като оспореното, а да постанови отказ за издаването му при безспорно изразеното несъгласие на останалите етажни собственици. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно допуснатите от административния орган административнопроизводствени нарушения при издаването на разрешението за поставяне. С разпоредбата на чл. 35 от АПК, законодателят изрично е въвел изискване, че индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Разпоредбата съдържа императив и представлява гаранция за издаване на административен акт в унисон с принципите на законност, истинност и съразмерност. Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството, дали има дадено съгласие за поставяне и от останалите съсобственици в етажната собственост, което в настоящия случай не е сторено, а е задължителна предпоставка съгласно чл. 57, ал. 4 от ЗУТ. Административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липсата на материалните предпоставки за това и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,