Решение № 10457 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2012 г.

Решение № 10457 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2937 от 19.12.2011 г., постановено по адм. д. № 3542/2011 г. Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на Стефка Георгиева Димитрова срещу решение № 60/01.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставено в сила разпореждане № 3902191199/01.06.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в РУСО гр. Варна, постановено по протокол № Y03047/01.06.2011 г., с което на основание чл. 97 от КСО са възобновени получаваните от Стефка Георгиева Димитрова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО и двете, считано от 01.09.2001 г., като е постановено изплащането им за времето след 01.01.2008 г. Срещу това решение чрез адв. Йотова е подадена касационна жалба от Стефка Георгиева Димитрова с оплакване, че е постановено в нарушение на чл. 51 от Конституцията на РБългария, нарушено е правото на пенсия на жалбоподателката. Релевира се и възражение за допуснати от съда съществени нарушения на процесуални правила, не е обсъдил в съвкупност всички доказателства - пълномощно и св. показания на св. Димитров. Правото на пенсията не се погасява, освен това Стефка Димитрова не е била уведомена, че пенсията й е прекратена или спряна, като по този начин е лишена от възможност да обжалва действията на администрацията. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което жалбата бъде уважена и пенсията изплатена за периода от 01.09.2001 г. до 01.01.2008 г. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Административен съд гр. Варна е изяснил фактическата обстановка по спора, отговорил на възражения на страните, обсъдил в мотивите на обжалваното решение релевантните за спора факти и постановил правилно и обосновано решение. По делото е установено, че на жалбоподателката, считано от 01.03.1993 г. е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост, (наименована след 01.01.2000 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст), и добавка към нея по чл. 84 от КСО, считано от 01.07.1999 г. Получаваните пенсии са спрени с разпореждане на административния орган от 31.07.2002 г., считано от 01.09.2001 г. Основанието за спиране е чл. 95, ал. 1, т. 3 от КСО - при неполучаване на полагаемата се на жалбоподателката пенсия за период по-дълъг от шест месеца. Този факт не се оспорва от Димитрова, в жалбата до АС-Варна е отразено, че последно е получила пенсията си м. август 2001 г. По подадено писмено заявление от Стефка Димитрова № МП-18120 от 16.05.2011 г. административният орган е постановил възобновяването на пенсията и добавката по чл. 84 от КСО, в съответствие с изискването на чл. 97, ал. 1 от КСО, считано от датата на спирането им 01.09.2001 г., поради отпадане на основанието за спиране. Според чл. 105, ал. 2 от КСО вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишна давност, считано от първи януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Прилагайки тази разпоредба, органът е постановил изплащане на сумите за времето след 01.01.2008 г. Стефка Димитрова е оспорила издаденото разпореждане по административен ред и директорът на ТП на НОИ с решение № 60/01.09.2011 г. е оставил в сила разпореждане № 3902191199/01.06.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в РУСО гр. Варна, постановено по протокол № Y03047/01.06.2011 г., като е изложил обосновани мотиви за погасяване по давност на вземането до 01.01.2008 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба да нарушение на конституционни права на жалбоподателката. Според чл. 51, ал. 1 от Конституцията на РБ, гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Погасителната давност по чл. 105, ал. 2 от КСО касае определени суми, за получаването на които жалбоподателката е проявила бездействие, а не самото право за получаване на пенсия, което е конституционно защитено. Съдът в мотивите на обжалваното решение е проследил изтичането на давността по години и изложил становището си, че към момента на предявяване на искането за възобновяване на пенсията /16.05.2011 г./ не е изтекъл давностният срок за вземането за спряната пенсия за 2008 г., който, ако тя не бе сезирала административния орган с искането си за възобновяване, щеше да изтече към 01.01.2012 г. Както правилно е преценил съдът, ирелевантни за спора са причините, поради които пенсията не е потърсена за целия период от спирането й на 01.09.2001 г. до предявяване на искането за възобновяване на 16.05.2011 г. В хода на процеса съдът е уважил искането на жалбоподателката за допускане до разпит на сина й Милчо Димитров, притежавал пълномощно от нейно име за получаване на пенсията, но показанията му не са обсъждани подробно в обжалваното решение, тъй като са ирелевантни за преценка законосъобразността на оспорения акт. Все пак съдът е отразил в мотивите, че намира за неотносими към предмета на спора изслушаните за тези факти свидетелски показания. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното е на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,