Решение № 487 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2019 г.

Решение № 487 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова К. Илиев е подал касационна жалба срещу решение № 24/5.02.2019 г. по адм. дело № 127/2018 г. по описа на Ад министративния съд-Кюстендил, с което са отхвърлени предявените от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" искове: 1. за сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в периода 01.01.2017 г. - 22.03.2018 г., вследствие на допуснати от администрацията на Затвора-Бобов дол нарушения на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване на правото му да ползва книги от библиотеката; 2. за сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в периода 04.12.2017 г. - 02.01.2018 г. вследствие нарушаване на правото му да направи коледна украса и да участва в обявения от администрацията конкурс, ведно със законната лихва от предявяването на исковете. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решенията с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на К. Илиев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която са предявени искове с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както следва: 1. за сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в периода 01.01.2017 г. - 22.03.2018 г. вследствие на допуснати от администрацията на Затвора-Бобовдол нарушения на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване на правото му да ползва книги от библиотеката; 2. за сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода 04.12.2017 г. до 02.01.2018 г. вследствие на допуснати от администрацията на Затвора-Бобовдол нарушения на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, изразяващи се в нарушаване на правото на ищеца да направи коледна украса и да участва в конкурс. Претендира се и законната лихва върху всяка от претендираните обезщетения, считано от подаване на исковата молба. Административният съд е установил, че К. Илиев изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-[населено място]. Разпитани по делото свидетели разказват, че ищецът се оплаквал, че не водят в библиотеката, както и че не му е разрешено да участва в конкурса за коледна украса. Бил е притеснен и изпитвал негативни чувства. Според показанията на инспектор "Социални дейности и възпитателна работа" в Затвора-Бобов дол, коледният конкурс бил обявен за останалите групи, но не и за първа група, към която се числял ищецът, тъй като имало специален режим за охранителните съоръжения. Ползването на книги се осъществявало по следния ред - библиотекарят сам носел книги на лишените от свобода в присъствието на служител на надзорния състав без да има право да влиза в групата. Нови книги се давали, ако заетите преди са върнати. Ищецът имал невърнати книги, което било отразено в дневника за предаване и връщане на книги от библиотеката. От представените по делото медицински документи било установено, че ищецът е настанен в първа група по чл. 120, ал. 1 ЗИНЗС и е диспансеризиран с диагноза "Социопатна личностова структура. Зависимост към кокаин и амфетамин. Асоциално поведение". Според заключението на назначената медицинска експертиза, Илиев страда от диссоциално личностово разстройство с асоциално поведение, при което превес имат чувствата на гняв и саморазправа, както и злоупотреба с институциите и хората, работещи в тях. При това заболяване страда механизма за самоконтрол и точната преценка за заобикалящата го среда. Субективното преживяване на дистрес е свързано с дисхармоничните нагласи у лицето при невъзможност да се изпълнят желанията му и ниския праг на фрустрация. Състоянията на декомпенсация, протекли с оплакванията за потиснатост, тревожност, нарушения на съня, не са свързани по време на описаните от ищеца психотравми – лишаване от право да ползва книги от библиотеката на затвора и участие в конкурса за направата на коледна украса. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че исковете са неоснователни. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона, изразяващи се в изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗИНЗС във всеки затвор, затворническо общежитие и поправителен дом се създава библиотека, до която се осигурява достъп на всички лишени от свобода. Административният съд приел, че ищецът е имал достъп до библиотеката на затвора и получавал книги, което се доказвало от представената по делото извадка от регистъра на заетите книги от затворническата библиотека от лишените от свобода от І група започнат на 09.06.2016 г. молбата му за получаване на книги от 16.02.2016 г., както и от доклад от 12.10.2018 г. на библиотекаря на Затвора-Бобовдол. Нови книги не му били предоставени, тъй като той не върнал някои от заетите книги. Съобразно установеното следвало да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени незаконосъобразни действия/ бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанието лишаване от свобода, които да се явяват в нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. С оглед заключението на медицинската експертиза, не можели да се считат за доказани и твърденията на ищеца, че е понесъл вреди от неимуществен характер, тъй като описаните от него състояния на потиснатост, тревожност, нарушения на съня не биха могли да се дължат на това, че не е получил книги от библиотеката. Режимът на творческите и културни дейности на лишените от свобода, уреден в чл. 163, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 148 ППЗИНЗС, предвижда, че в местата за лишаване от свобода се създават условия за творчески и културни дейности, като на осъдените лица се осигурява възможност за упражняване на творчески дейности и участие в културни, спортни и религиозни мероприятия за осмисляне на свободното време - самодейни изяви чрез представяне на театрални постановки, художествени програми, музикални концерти, спектакли, свързани с празници или други важни събития, и др.; организиране на художествени и приложни изложби както от творчески изяви на лишени от свобода, така и на външни представители; организирана клубна дейност по интереси; организирани посещения на културни и религиозни мероприятия, спортни прояви, музеи, изложбени зали, исторически и други забележителности извън местата за лишаване от свобода; провеждане на разнообразни културни програми от външни представители. Конкурсът за коледна украса, визиран в исковата молба, проведен през декември 2017 година, е бил организиран за всички групи с изключение на първа група от съображения за сигурност, по причина на специалният режим, при който лишените от свобода от тази група изтърпяват наказание. Лишените от свобода на специален режим, какъвто е и ищецът, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана и не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим. Изхождайки от това обстоятелство, съдът приел, че отказът на затворническата администрация да допусне ищеца до участие в конкурса за коледна украса, не противоречи на закона. С тези мотиви административият съд отхвърлил предявените от К. Илиев искове. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Не се оправдава оплакването на касационния жалбоподател, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано. Съдът е изложил последователно и пълно всички обстоятелства, относими към исковите претенции, и е направил съответни на доказателствата фактически изводи. Не се споделя и оплакването, че изводите на съда почиват на експертно заключение, което не е компетентно. Обективно преценката на съда се основава на други факти, така че заключението на медицинската експертиза не е определящо за изхода на делото. Административният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че предявените искове са неоснователни. Съдът е направил правилна преценка, че действията на администрацията на Затвора-Бобовдол не са незаконосъобразни. Съгласно чл. 154 ППЗИНЗС в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се поддържат библиотеки съгласно установения ред и практика на гражданските библиотеки. Установено е, че ищецът не е получил нови книги от библиотеката в Затвора-Бобовдол, тъй като не е върнал преди заетите от него книги. Практиката на гражданските библиотеки е именно такава, от което следва, че правото на лишения от свобода за достъп до библиотеката не може да се счита за накърнено от незаконно действие на администрацията на Затвора-Бобовдол. Административният съд не е нарушил материалния закон като е отхвърлил и втория предявен иск с аргумент, че не са налице предпоставките на чл. 284 ЗИНЗС за ангажиране на имуществената отговорност на държавата. По закон лишените от свобода на специален режим не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим, което именно е станало причина ищецът да не участва в организираната през месец декември културна проява. Представените от касационния жалбоподател пред касационната инстанция писмени доказателства не са относими и не обосновават друга преценка на съда по съществото на спора. На последно място, предявените от К. Илиев искове подлежат на отхвърляне и поради това, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията вследствие на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Обстоятелствата, които съставляват основание на исковите претенции по това дело обаче, не могат да се характеризират като нарушения по чл. 3 ЗИНЗС, които са толкова тежки, че уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. При отсъствието на допуснати от административния съд нарушения на процесуалния и материалния закон постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд