Решение № 4392 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4895/2010 г.

Решение № 4392 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4895/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 154 от 19.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1221/09 г., Бургаският административен съд, е отменил ревизионен акт № 200900039/27.05.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с Решение № РД-10-180/29.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, с който на "Кронос Агрохолдинг" АД, гр. Сливен, е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 78 217.49 лв. за данъчен период м. ноември 2008 г. по осем броя фактури, издадени от доставчика "Корина БГ" АД и е осъдил Дирекция "ОУИ"- гр. Бургас да заплати на "Кронос Агрохолдинг" АД, гр. Сливен, разноски по делото в размер на 2 350 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от юрисконсулт Живка Динева в качеството й на пълномощник на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Подробно се мотивира в подадения писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд - гр. Бургас е отменил ревизионен акт № 200900039/27.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-180/29.07.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, с който на "Кронос Агрохолдинг" АД е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 25 ЗДДС в размер на 78 217.49 лв. за данъчен период от 1.11.2008 г. до 30.11.2008 г. по фактури, издадени от "Корина БГ" АД с мотив, че от представените в хода на ревизията документи и писмени обяснения във връзка с транспортирането на фактурираната стока- кориандър, слънчоглед и пшеница, не се доказва по несъмнен начин наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, тъй като дружеството и доставчикът му "Корина БГ" АД не притежават собствени или наети транспортни средства, с които да са осъществени действителни превози на кориандър, слънчоглед и пшеница по фактурите на територията на страната; доставчикът няма лиценз за извършване на транспортни услуги както на територията на страната, така и извън нея, не са представени международни товарителници (ЧМР), от които да е видно кой е превозвачът и да се установи по безспорен начин извършването на транспорт от място извън територията на страната до място на територията на страната.

Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуално-правните изисквания; описал е подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е описал подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС. След направено тълкуване на разпоредбата на чл. 6 ЗДДС и ограниченията на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70 от с. з., конкретно на това по алинея пета, визиращо "неправомерно начислен данък" и предвид фактите по делото съдът е изградил изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за липсата на доставките, което е довело до незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното:

• органите по приходите са игнорирали и не са обсъдили подкрепени с доказателства обстоятелства, а именно наличието на реална родово определена вещ, чиято собственост е прехвърлена по надлежния ред от "Корина БГ" АД и за което са съставени приемо- предавателни протоколи, 31 броя товарителници за обществен превоз в страната, договор от 1.10.2008 г. с ЕТ "Сарай 2000"- София за наем на осем броя товарни автомобили и др. Видно от представените платежни документи и банкови извлечения, същата е заплатена по банков път; получена и заскладена е; налице е съответното законосъобразно извършено осчетоводяване на всички операции. Съдът е кредитирал заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проследяване на последващото (след закупуването им) движение на стоките, като вещото лице е установило, че процесните стоки пшеница и кориандър впоследствие са продадени както следва: на "Грейн стор България" ООД, респективно на фирми от Шри ланка (т. е. всички количества кориандър са изнесени). По отношение на процесните количества слънчоглед е експертът е посочил, че към момента на изготвяне на заключението същият не е продаден и е на склад. Продажбите са документирани освен с издаването на фактури, така и с искане за изписване на стоково- материални ценности и придружаваща ги декларация за произхода. Установен е и начина, по който са извозени стоките към последващите купувачи, както и разплащането между страните и осчетоводяването на приходите от продажбите чрез съответните счетоводни статии;

• възражението на приходната администрация относно липсата на доказателства за това как и с какви транспортни средства пшеницата, кориандъра и слънчогледа са постъпили в склада на ревизираното лице, е преценено като неоснователно. В тази насока са изложени мотиви, че след като може да бъде проследено движението на стоките от складовете на жалбоподателя към последващите купувачи, както и механизма на последващата реализация на стоките, то не може да бъде обоснован извод за нереалност на доставка.

На база на изложеното административният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като данъкът е начислен правомерно от доставчика и ревизионният акт в оспорените части се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд - град Бургас е правилно и законосъобразно.

По същество основните оплаквания се свеждат до твърдения за необоснованост- игнориране на определени доказателства и неправилна преценка на доказателствената стойност на други, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, в резултат на което са формулирани погрешни правни изводи по същество. Правят се и оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон.

Направените оплаквания са неоснователни.

Предвид фактите и обстоятелствата по делото правилно е формулиран основният спорен въпрос между страните, свързан с реалността на процесните доставки. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че доколкото се касае за родово определена вещ, то недоказването на обстоятелството за собствени или наети превозни средства и липсата на лиценз за извършване на транспортни услуги, налага извода за липса на реално транспортиране на стоката. Правилен е изводът на съда, че по делото са представени множество документи - приемо-предавателни протоколи, товарителници за извършен транспорт - платежни документи за извършените плащания по доставките, които не са обсъдени и коментирани аналитично от органите по приходите, които са формирали становище за нереалност на доставките само поради непредставянето на транспортни документи. Извън обстоятелството, че в ревизионното производство са представени достатъчно убедителни доказателства за транспортирането на стоката, следва да се отбележи, че дори и това да не беше сторено, само поради липсата на доказателства за транспорт не следва да бъде отказано претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Това е така, тъй като наличието на реална доставка е факт от обективната действителност, с настъпването на който разпоредбите на ЗДДС свързват възникването на определени правни последици, една от които е правото на данъчен кредит. Доколкото последното е благоприятна последица за ревизираното лице, то по силата на цитираните правила на доказване следва да бъде прието, че същото носи и тежестта за доказване за наличието на този факт. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено, че дори и визираните по-горе доказателства да бъдат определени като частни документи, без достоверна дата, респективно да се приеме, че същите нямат обвързваща съда доказателствена сила, не е налице основание те да не бъдат ценени, в каквато насока са част от развитите оплаквания в касационната жалба. Именно защото са частни документи, те са били разгледани от административния съд, като последният е дал възможност на ревизираното лице да докаже изразеното в тях, след което и е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност.

Изложените в този контекст оплаквания, че тези частни документи са представени "едва и само при извършване на съдебно-счетоводната експертиза" са несъстоятелни, тъй като се касае за обстоен анализ от страна на вещото лице на документите, приобщени към данъчната преписка.

Съобразно събрания доказателствен материал в ревизионното производство и допълнително приобщения такъв в съдебната фаза на спора, вярно и подробно обсъден в мотивите на обжалваното решение, първостепенният съд е приел за опровергано становището на органите по приходите, че е налице "неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В закона няма легално определение на това понятие, но по аргумент от противното това може да се приеме, че е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. Доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е "неправомерно" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Затова правилно в случая съдът е изследвал реалността на доставките по процесните фактури, като е счел, че същата се обосновава от наличието на достатъчно доказателства относно изпълнението на доставките от прекия доставчик, а изграденият извод за липса на реално извършено транспортиране е преценил като едностранчиво формиран. Фактите относно това дали транспортиращото дружество има необходимия лиценз, съставени ли са всички изискуеми пътни листове и кой е собственикът на транспортните средства, макар и факти с правно значение, не са в пряка релация с претендираното право на данъчен кредит, доколкото от анализа на всички останали относими документи се установява реалното прехвърляне на собственост върху процесните количества рапица. Анализът и тълкуването на сделките и услугите между страните в стопанския оборот, в това число и на процесните доставки на стоки, не следва да бъдат преценявани превратно само с оглед облагането с ДДС. Изложените в аналогична насока изводи на първостепенния административен съд са правилни и следва да бъдат споделени.

Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

От страна на ответното по касация дружество е направено искане за присъждане на разноски, но не са представени доказателства за реално сторени такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо А отделение,