Решение № 4780 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14731/2011 г.

Решение № 4780 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14731/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4404/12.10.2011 г., постановено по адм. д. № 1321/2011 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Петър Георгиев Иванов срещу заповед № 91-ЗСП-32/11.02.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, потвърдена с решение № РД-01-138/8.03.2011 г. на директора на РД"СП" София-град. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Петър Георгиев Иванов с оплакване, че е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Излага подробни съображения за същността на социалното подпомагане и социалните помощи, твърди, че не е изяснено и доказано от административния орган съществуването на юридическите факти от нормата на § 1, т. 2 от ДР на ЗСП и § 1, ал. 1 от ДР на ППЗСП. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което оспорената заповед бъде отменена. В съдебно заседание касационния жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на дирекция "СП" Люлин се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е законосъобразността на заповед № 91-ЗСП-32/11.02.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, с която е отказано отпускане на еднократна парична помощ на Петър Иванов, считано от 1.01.2011 г., поради недоказване на инцидентно възникнали жизнено важни потребности - чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Административният съд София-град е изложил обосновани мотиви за законосъобразността на преценката на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице законоустановените фактически основания за отпускане на исканата социална помощ. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ППЗСП - за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. От съдържанието на нормата следва, че отпускането на парична помощ еднократно в рамките на една година се допуска за задоволяване на инцидентно възникнали потребности на едно лице или семейство. Изтъкнатите от жалбоподателя мотиви в подадената до административния орган молба-декларация, че помощта му е необходима "за квартира, за прехрана, безработен съм, вече 4 години съм на улицата...", не сочат на инцидентно възникнали потребности по смисъла на закона. Право на социално подпомагане имат българските граждани, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности - чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане. Правото на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности е вид право на социално подпомагане, поради което освен съответната инцидентно възникнала потребност, следва да са налице и предпоставките, посочени в чл. 2, ал. 3 ЗСП, за правото на социално подпомагане въобще. Петър Иванов е млад човек, който не сочи здравословни проблеми, по изявлението в съдебно заседание - няма постоянен трудов договор, но през лятото работи, за да издържа цялото семейство. По направеното искане за социална помощ е проведена анкета, при която социалният работник е изложил констатираните от него обстоятелства в приложения по делото социален доклад, че г-н Иванов съжителства на семейни начала с Павлина Снежанова Шехтова. Този социален доклад не е правно нищо, а е доказателствено средство, защото съдържа данни, свързани с факти и обстоятелства от значение за претендираното от Иванов право на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Поради това оплакването в касационната жалба за неизяснена фактическа обстановка и недоказаност на фактите от страна на административния орган е неоснователно. Съгласно § 1, т. 2. от ЗСП "Съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. Макар личните изявления на Иванов по отношение фактическото съжителство да са противоречиви, всички документи по преписката и съдебното призоваване на Петър Иванов са посочени на адреса, на който живее и Павлина Шехтова. В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил фактите относно фактическото съжителство и прилагане нормата на § 1, ал. 2 от ДР на ППЗСП, според която - съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат като семейство. По делото е установено и не се оспорва от жалбоподателя, че в рамките на същата година - 2011 г., такава помощ е била отпусната на жената, с която той живее на семейни начала, а това е отделно, самостоятелно основание отправеното като повторно искане за еднократна помощ в рамките на същата година и за същото семейство, да не бъде уважено. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,