Решение № 1175 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3565/2007 г.

Решение № 1175 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3565/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 231 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 12 ГПК. Образувано е по молба от П. М. Ц., подадена чрез неговите процесуални представители адв. В. В. и С. А., за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд, постановено на 15.01.2002 г. по гр. д. № 1905/2000 г. С него молителят е осъден да заплати на "БТК" ЕАД сумата 646.50 лв., представляваща стойността на предоставени телефонни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 1.03.2000 г. до окончателното й изплащане. Молителят сочи, че са налице основанията за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" и "ж" ГПК (отм.), тъй като вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила за връчване на призовки и за призоваване чрез Държавен вестник, е бил лишен от възможността да участвува в делото и да организира своята защита. Твърди, че е имал постоянен адрес и установено местожителство, поради което не са били налице предпоставките на чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), както и на чл. 16, ал. 5 ГПК (отм.) да бъде призован чрез Държавен вестник и да бъде представляван от назначен от съда представител. В подкрепа на твърденията си представя копие от лична карта, договор за откриване на домашен телефонен пост от 8.02.2001 г., нотариален акт № 06, т. I, дело № 06 от 18.09.1998 г. за продажба на недвижим имот, заявление от А. Д. А. от 7.01.1999 г. Ответникът по молбата за отмяна "БТК" АД чрез своя процесуален представител адв. Н. Н. изразява становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с предвид изложените в молбата за отмяна доводи, намира: Молбата е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.. Видно от данните по делото, исковата молба на "БТК" ЕАД против П. М. Ц. е заведена в съда на 1.03.2000 г. В нея е посочен адрес за призоваване на ответника в гр. С., ул. "Б" № 14. Призовката до него за първото съдебно заседание, изпратена на този адрес, е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на домоуправителя това лице не е живяло на адреса. По искане на ищеца Д. национална служба "Полиция", Направление " Документи за самоличност и паспортен режим" е издало удостоверение под № 2559/5.06.2000 г., видно от което от 24.02.1999 г. обявеният от П. М. Ц. постоянен адрес е в гр. С., ж. к. "Х", бл. 28. Изпратената на този адрес призовка отново е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на домоуправителя, лицето е продало апартамента и не живее вече на този адрес, а новият адрес е неизвестен. При това положение правилно съдът е разпоредил призоваването да се извърши по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) чрез публикация в Държавен вестник. От данните по делото се налага извод, че към датата на завеждане на делото ответникът е променил официално посочения от него постоянен адрес в гр. С., ж. к. "Х", бл. 28, без да посочи нов адрес. Това следва и от представените по делото заявление от 7.01.1999 г. от А. Д. А. за прехвърляне на телефонен пост и нотариален акт № 06, т. I, дело № 06 от 18.09.1998 г., видно от които жилището е било продадено и предадено на новия собственик. В личната карта на молителя, копие от която представя, е посочен постоянен адрес в гр. С., ул. "О" № 46, но това обстоятелство не може да доведе до извод, че същият е бил с известен адрес при завеждане на делото, тъй като личната карта е издадена няколко месеца по-късно - на 3.10.2000 г. Останалите представени с молбата писмени доказателства, в които е посочен новият адрес- договор за откриване на домашен телефонен пост и призовка за доброволно изпълнение, също са с по-късни дати. Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗБДС при промяна на постоянния адрес лицето е длъжно да подмени личната си карта в срок от 30 дни. В случая молителят не е проявил активност и не е изпълнил своевременно това задължение, което е станало причина за призоваване му по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) чрез Държавен вестник и за назначаването на процесуален представител по чл. 16, ал. 5 ГПК (отм.). По тези съображения молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" и "ж" ГПК (отм.) е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното съдът