Решение № 7630 от 8.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от З. Симеонова от [населено място], подадена чрез адв. Христов, против Решение 67/13.05.2021г., постановено от Административния съд Ловеч, по адм.д. 368/2019 година. С обжалваното решение е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения иск на стойност 1300 лева от З. Симеонова против Основно училище Христо Ботев, с. Глогово, община Тетевен, представляващи обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от пропуснати ползи неполучени трудови възнаграждения за продължителна работа за периода от 18.04.2018г. до 09.09.2018г., които са пряка и непосредствена последица от издадена от директора на ОУ Христо Ботев, с. Глогово Заповед 44/17.10.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от датата на образуване на съдебното производство. Със същото решение З. Симеонова е осъдена да заплати на ОУ Христо Ботев разноски в размер на 330 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените от касатора касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски и за двете инстанции. Ответникът ОУ Христо Ботев, с. Глогово чрез процесуалния си представител адв. Стефанов оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Иска отхвърлянето й. Претендира разноски, за които представя списък. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора твърдените от ищцата имуществени вреди, не са от административна дейност, а от дейност на служители на ответника по повод на трудово правоотношение, към което е приложим Кодекса на труда. Също така, прокурорът счита, че ищцата е заявила претенция, произтичаща от имуществени права, които са елемент от трудовото правоотношение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото пред първоинстанционния съд, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, който акт е неблагоприятен за касатора. Касационната жалба е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Административният съд е сезиран с искова молба, в която се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, което е прекратено със заповед, която впоследствие е призната за незаконосъобразна с решение на Тетевенския районен съд и ищцата е възстановена на предишната длъжност, и й е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че поради незаконното й уволнение, за времето от 18.04.18г. до 10.09.18г. е претърпяла имуществени вреди от пропуснати ползи от неполучаване на трудовото й възнаграждение за този период, в общ размер от 3465 лева. Иска осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва, от образуване на исковото производство. С Разпореждане от 14.08.2018г., административният съд квалифицира иска като такъв с пр. осн. чл.203 АПК вр. с чл.1 ЗОДОВ, но констатира недостатъци по исковата молба, за които дава указания и срок за отстраняването им. След отстраняване на недостатъците по исковата молба, с Разпореждане от 29.08.2019г. административният съд разпорежда препис от исковата молба да се изпрати на ответника, като дава указания на последния. На 07.10.2019г. по делото постъпва писмен отговор от ответника, в който на първо място се прави възражение за недопустимост на иска, тъй като ответникът по иска има качеството на работодател в правоотношението с ищцата. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски. С решението си административният съд отново приема, че е сезиран с иск с пр. осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ, който отхвърля с мотива, че вредите, чието обезщетяване се иска, не са в резултат на административна дейност, тъй като заповедта за уволнението на ищцата не е индивидуален административен акт, а акт на работодател. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция при изпълнение на задължението си по чл.218, ал.2 АПК преценява обжалваното решение като недопустимо. Съдът е разгледал иск, за който не е бил компетентният съд да го разгледа. От обстоятелствената част на исковата молба и от петитума й, не следва квалификацията на иска, дадена от съда, а именно иск с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ. Видно от съдържанието на исковата молба е, че се претендира обезщетение за пропуснати ползи от заплати по трудово правоотношение, което незаконосъобразно е било прекратено от работодателя. Никъде в исковата молба не се твърди, нито се сочат обстоятелства, обосноваващи вреди от акт, действие или бездействие в резултат на административна дейност. При тези твърдения в исковата молба, сезираният административен съд не е имал основание да квалифицира иска като такъв спр. осн. чл.1 ЗОДОВ. Претендираното обезщетяване е за вреди от незаконосъобразна заповед на работодател, което определя спора като граждански, чието разрешаване по аргумент от чл.128 АПК не е от компетентността на административните съдилища. Предявеният иск според правилата за родовата подсъдност, е следвало да се разгледа от граждански съд по общия исков ред. Подсъдността, която произтича от разпоредба на закона, не може да бъде изменяна по съгласие на страните - чл.134, ал.1 АПК. Родовата подсъдност на спора е от категорията на абсолютните предпоставки за допустимост на производството. Във връзка с установеното, касационната инстанция приема, че административният съд е следвало да даде правилна правна квалификация на иска, след което да прекрати производството пред него на осн.чл.135, ал.1 и ал.2 АПК и да изпрати делото на компетентния граждански съд. Като не е направил това, а е разгледал предявения иск, който не му е бил подведомствен, административният съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а вместо това се прекрати производството пред административния съд, а делото се изпрати за разглеждане от Районен съд Тетевен. По тези съображения и на осн. чл.221, ал.3 вр. с чл.135, ал.1 и ал.2 АПК, Върховният административен съд