Решение № 1117 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 103/2011 г.

Решение № 1117 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 103/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петьо Василев Дунчев от гр. Плевен против решение от 10.08.2010 г., постановено по адм. дело № 82/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III Г състав (СГС). По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът - Министъра на вътрешните работи, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на Петьо Василев Дунчев против заповед № з- 3457 от 3.08.2006 г. на Директора на Национална служба "Полиция (ДНСП), с която на основание чл. 224, ал. 2, т. т. 2 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР и § 5 ПЗР на ЗМВР на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността младши автоконтрольор II ст. в "Пътен контрол" на РПУ - Луковит към ОД на МВР Ловеч Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с § 5 ПЗР на ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по отношение на извършеното от Дунчев дисциплинарно нарушение. Установено е, че на 26.12.2005 г. при настъпило ПТП в гр. Луковит с участие на сина на колега на Дунчев, който е управлявал МПС касаторът не е издал протокол за ПТП с описание н щетите и данни за пострадалите лица, като не е отразил настъпилото ПТП в докладна записка № 9723 от 27.12.2005 г. Съставил е АУАН, в който е посочил неверни обстоятелства, а при извършената проверка е установено непознаване на нормативната база. Тези факти са възприети и от Плевенската военно окръжна прокуратура, но същата е приела, че със същите не е осъществено престъпление от страна на Дунчев. Наказателната отговорност обаче в случая не е обуславяща за извършеното дисциплинарно нарушение и съответно за наложената наказание. Постоянната практика на върховния административен съд в тази насока е безпротиворечива, че административната отговорност е отделно е независеща от наказателната. Оспорват се правните изводи на съда за законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство, както и за наличие на материалноправното основание за издаване на заповедта. В случая законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на обжалваната пред него заповед административният орган е спазил законоустановените правила. В случая дисциплинарното производство е започнало при действие на Закона за Министерство на вътрешните работи обн. ДВ бр. 122/1997 г., като при приключването му е този закон е бил отменен и производството е приключило при действието на ЗМВР, приет с ДВ бр. 17/2006 г. законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че ЗМВР (отм.), при който е започнало дисциплинарното производство срещу касатора не е предвиждал образуването му с нарочна заповед, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗМВР (отм.) е предвиждал, че дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на извършителя, които задължително ги изслушват или приемат писмените им обяснения. Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на ЗМВР образуваните производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност срещу държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица, се довършват по досегашния ред. В случая този ред е спазен. Поради това правилно в случая е прието и че, заповедта е издадена от компетентния орган, който съгласно действалия ред е именно Директора на ДНСП. Обосновано в случая е прието, че извършените от касатора нарушения са квалифицирани правилно от административно наказващият орган. Действително същите са квалифицирани като нарушения по чл. 224, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ЗМВР, макар производството да е приключило в хипотезата на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗМВР, на същите безспорно представляват нарушения, за които се е предвиждало налагане на дисциплинарно наказание уволнение и по отменения ЗМВР (чл. 239, ал. 1, т. 5). По изложените съображения обжалваното решение е правилно - постановено при липса на сочените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение