Решение № 3318 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2010 г.

Решение № 3318 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е касационна жалби на директора "Нова Деница-М"АД гр. Монтана, подадена чрез адв. Ю. Миневска, срещу решение № 476/4.06.2010 г. по адм. дело № 286/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, 8-ми състав. Поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробно развити оплаквания в жалбата. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба допустима. Подадена от надлежна страна и е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалба на касатора, подадена срещу ревизионен акт /РА/ № 800177/12.01.2009 г., издадена от ТД на НАП Монтана, в обжалваната и потвърдена част с решение № 111/20.03.09 г. на Директора на Д"ОУИ" гр. Велико Търново. Предмет на съдебното производство е РА в частта му, в която са определени задължения за "Нова Деница-М" АД - 1. по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2005 г. -м. 07.2008 г. - доначислен е ДДС в размер на 6450 лв. и лихви в размер на 1925,96 лв. и 2. по ЗКПО - за отчетни периоди 2005 г., 2006 г., и 2007 г. е определен допълнително корпоративен данък в размер на 3600 лв. и лихви в размер на 1229,40 лв. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата, издадените актове, вкл. и РА, както и решението с което е потвърден, са от компетентни органи, в кръга на правомощията им. Актовете съдържат необходимите изискуеми реквизити. Тази изводи на съда не са спорни и се споделят от настоящата инстанция. От събраните по делото писмени доказателства и заключение на експертиза съдът е установил, че данъчните задължения по РА са определени в резултат на извършено увеличение на данъчната основа за облагане през ревизираните периоди, когато дружеството е извършило доставки с получатели свързани лица по смисъла на чл. 20, т. З от ЗДДС (отм.) във вр. § 1, ал. 1 и 2 ТЗ за периода до края на 2005 г., както и по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК за периода след 1.01.2006 г. Облагаемите доставки са -отдаване под наем на недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда с площ 518 кв. м. и регистратура и лекарски кабинети на "Медицински център Деница" ООД гр. Монтана. Не е спорно по делото, че между касатора в качеството на наемодател и "Медицински център Деница" ООД е имало договор за наем за ревизирания период и описания по-горе обект, с цена 600 лв. с ДДС. За плащане на наема са издавани ежемесечни фактури, в които е отразявана стойността на наема /500 лв./ и ДДС-100 лв. Органът по приходите е приел, че касаторът и наемателят "Медицински център Деница" ООД са свързани лица. Проверил е цената на наемните сделки на касатора с други лица /"Диамед М" ООД, "Алфа Трейд" ООД, ЕТ "Лучия Иванова", ЕТ "Голд Ивил", ЕТ "Изобилие"/ и въз основа на цената на отдадена под наем площ за 1 кв. м. по сделките между несвързаните лица, е прието, че цената на сделката между свързаните лица е многократно занижена, отличава се от действителните пазарни цени. Като е използвал метода на сравнимите неконтролирани цени органът по приходите е приел, че пазарната месечна цена на наема е 1250 лв. без ДДС, равнозначна на наемната цена, която е действала между същите лица в периода от 2.09.2002 г. до 1.01.2005 г., когато е изменена с анекс - намалена е на 600 лв. с ДДС. При така приетата пазарна цена на наема, за всеки един данъчен период, е доначислен дължимия ДДС и е определен за внасяне, а по отношения на годишния финансов резултат по ЗКПО е прието, че за всеки един календарен месец ревизираният субект не е отчел приходи от наем в размер на 750 лв. /1250-500 лв./, поради което е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството и определен за внасяне допълнителен корпоративен данък. Спорно по делото пред първоинстанционния съд, както и понастоящем с оглед на заявените касационни оплаквания, са останали следните обстоятелства: Свързани лица ли са страните по наемния договор, имало ли е отклонение от пазарните цени при сделките, кой метод е приложим за определяне на пазарните цени за определяне на различна данъчна основа с цел начисляване на допълнителни данъчни задължения. Съдът е приел, че наемодателят "Нова Деница-М"АД и наемателят "Медицински център Деница" ООД, тъй като съдружници и собственици на "Медицински център Деница" ООД са лицата Върбан Андреев и Ангел Първанов, които са членове на СД на "Нова Деница-М"АД. Позовал се е на разпоредбите на чл. 20, т. 3 ЗДДС (отм.) вр. с ДР ТЗ § 1, ал. 2 за периода 2005 г. и § 1, т. 3, б. "м" ДР ДОПК за следващите периоди, като не е обосновал тези свои изводи. Същото е прието в решението на директора на Д" ОУИ" гр. Велико Търново. В ревизионния акт е от друга страна е посочено, че лицата са свързани поради родствени връзки между Върбан Ценов Андреев като член на СД на "Нова Деница-М"АД и съдружник в "Медицински център Деница" ООД, и Румен Върбанов Ценов като съдружник в "медицински център Деница" ООД. Доказателства за родствени връзки между тези лица не са били събрани. Така направените изводи в обжалваното съдебно решение, както и в РА и потвърждаващото го решение на Директора на Д"ОУИ" са необосновани и незаконосъобразни, налице е неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Кои лица са "свързани" по смисъла на данъчното законодателство, се определя нормативно. Относно периода 2005 г. са приложими разпоредбите на чл. 20, т. 3 ЗДДС /отм./ вр. с § 1 ТЗ. и на § 1, т. 3 ЗКПО /отм., ред. преди ДВ бр. 105/2005 г./, а за периода 2006 г., 2007 г. и 2008 г. е приложима разпоредбата на § 1, т. 3 ДОПК, към която препращат нормите на чл. 20, т. 3 ЗДДС /отм., ред. след ДВ бр. 105/05 г. в сила до 31.12.2006 г./, на § 1, т. 34 ЗДДС /в сила от 1.01.2007 г./, на § 1, т. 3 ДР ЗКПО /отм., ред след ДВ бр. 105/2005 г. в сила до 31.12.2006 г./ и на § 1, т. 13 ЗКПО /в сила от 1.01.2007 г./ . Съответните разпоредби, към които са подведени установените факти от данъчните органи и първоинстанционния съд като инстанция по съществото на спора, са съответно § 1, ал. 2 ТЗ, § 1, т. 3, б. "з" ЗКПО и § 1, т. 3, б. "м" ДОПК. И трите текста са идентични по съдържание и гласят, че "свързани лица" са тези, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните". В случая пряко в управлението на касатора "Нова Деница-М" АД участват две физически лица - В. Андреев и А. Първанов и същите лица са съдружници като собственици на капитала на "медицински център Деница" ООД. По смисъла на легалното определение тези две лица са свързани помежду си и всяко от тях е свързано лице с юридическото лице. По никакъв начин обаче не може да бъде направен ползващия данъчните органи извод, че по силата на тази разпоредба двете юридически лица "Нова Деница-М" АД и "медицински център Деница" ООД са свързани лица, тъй като нито едно от двете юридически лица не участва пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на другото. При така изложените съображения касационният съд намира, че не е установено наличието на една от предпоставките по чл. 30, ал. 3, т. 2 ЗДДС (отм.) - за период 2005 и 2006 г., съответно чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС - за период 2007 г. и 2008г, а именно, че данъчната основа следва да е пазарната цена, когато доставката или услугата е извършена между свързани лица. В този случай не е било доказано, че лицата са "свързани", поради което не е следвало да се определя друга данъчна основа, различна от тази по която е извършена доставката, поради което не може да се приеме, че е възникнало допълнително задължение за плащане на ДДС и лихви, в резултат на променена данъчна основа. Съответно не е налице предпоставка за преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 вр. с чл. 13 ЗКПО (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и чл. 78 вр. с чл. 15 ЗКПО за 2007 г., тъй като не е налице изискуемо условие- сделка /взаимоотношение/ между "свързани лица". Оттам се явява недължим определения допълнително корпоративен данък. В този смисъл ревизионният акт, в частта, в която е потвърден, с който е променен финансов резултат и е определен допълнително корпоративен данък, както и е начислен допълнително ДДС и съответните лихви, се явява необоснован и незаконосъобразен и е следвало да бъде отменен като такъв. Като не е съобразил това и като е възпроизвел по идентичен начин изводите и съображенията на данъчните органи, първоинстанционният съд е постановил необосновано решение. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен и необоснован РА № 800177/12.01.2009 г., издаден от ТД на НАП гр. Монтана, в обжалваната и потвърдена с решение № 111/20.03.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Велико Търново част - за определени задължения за "Нова Деница-М" АД - 1. по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2005 г. -м. 07.2008 г. - доначислен е ДДС в размер на 6450 лв. и лихви в размер на 1925,96 лв. и 2. по ЗКПО - за отчетни периоди 2005 г., 2006 г., и 2007 г. е определен допълнително корпоративен данък в размер на 3600 лв. и лихви в размер на 1229,40 лв. При този изход на процеса решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта му за разноските, като ответната по касация дирекция следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя претендираните от него и направени разноски пред двете съдебни инстанции - 1750 лв. за първата инстанция и 25 лв. за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,