Решение № 9613 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15050/2012 г.

Решение № 9613 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15050/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Вали компютърс" ООД - гр. Велико Търново чрез процесуалния си представител адв. Николай Илчев срещу решение № 467/17.10.2012 г., постановено по адм. дело № 54/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № В-47/0103/26.10.2011 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № 870/5.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници" за промяна на тарифен номер и определени за заплащане мито в размер на 689,37 лв. и ДДС в размер на 137,87 лв., ведно със законната лихва, считано от 9.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумите. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в тежест на митническите органи е било да обосноват всички факти и обстоятелства, на които се позовават при извършване на корекция на декларираните от вносителя данни. Подробно е описана фактическата обстановка по делото, като оплакванията срещу съдебното решение са, че съдът е направил правните си изводи, които са изградени при несъответстващо на действителното правно положение, поради което решение е неправилно на посочените отменителни основания и се иска отмяната му, както и отмяна на оспорения пред съда административен акт на митническия орган. По делото е депозирано и писмено становище от ад. Илчев, с което се поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Свищов, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Велико Търново, редовно призована не е изпратила свой представител и не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд, че внесените от Тайван стоки - вътрешни и външни платки с ЕАД 10BG004302H0010460/20.05.2010 г. е приел, че митническите органи правилно са претарифирали внесената стока и въз основа на това са установили за внасяне публични държавни вземания. Съдът правилно е определил спорът между страните по делото - външните платки (тв. тунери), внесени от жалбоподателя, попадат ли под различен от вътрешните тунери ТАРИК код по тарифните позиции от Комбинираната номенклатура към регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За да отговори на този въпрос, съдът на първо място е дал тълкуване на начина на тарифиране на даден продукт съобразно разпоредбите на Регламент № 1214/2007 на Комисията от 20.09.2007 г. за изменение на приложение № 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. На база на това е направен извод, че след като към позиция 8528 от Комбинираната номенклатура няма допълнителни правила, то класирането на даден продукт към определена група следва да се извърши според общите правила, т. е. класирането следва да се определи според термините на позициите и на съответните подпозиции. По отношение на спорната позиция 8528 71 11, в която попадат електронни сглобки за вграждане в автоматичните машини за обработка на информация, съдът е приел, че за да се класира дадена стока в тази позиция следва да са налице следните елементи: 1.електронна сглобка (тунер); 2. въпросният тунер да подлежи на вграждане; 3. вграждането да се осъществи в автоматичните машини за обработка на информация. Съдът е възпроизвел подробно в мотивите на решението си заключението на вещото лице по допуснатата съдебна компютърно-техническа експертиза, назначена с цел да бъде изяснена същността на стоката като вид техническо изделие, както и да бъдат посочени същностните разлики между т.н. "външни" и "вътрешни" тунери. Експертът дава заключение, че и външните и вътрешните тунери по своята същност представляват приемници, чието предназначение е да преобразуват получения чрез ТВ антена аналогов телевизионен сигнал в цифров. Следователно и вътрешните и външните тунери са приемници на видеофонични сигнали и отговарят на първото условие. Съгласно заключението на експерта, единственото различие между външните и вътрешните тунери е в монтирането им, като вътрешните се монтират върху дънната платка на компютъра, т.е. подлежат на вграждане в компютъра /автоматичната машина за обработка на информация/, а външните не се монтират, а се прикрепят към USB-порт на компютъра и могат да се включват и изключват по всяко време. Въз основа на заключението на вещото лице, по приетата от съда съдебна компютърно-техническа експертиза, без възражения на страните, са формирани изводи, че съобразно с термина на подпозиция 8528 71 11 - външните тунери не се вграждат към автоматична машина за обработка на информация и не могат да попаднат в тази подпозиция. Това тълкуване съвпада и с практиката на Съда на Европейския Съюз по съединени дела С-288/09 и С-289/09, според която практика решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в Комбинираната номенклатура и забележките към разделите или главите. Предопределяща е обективната характеристика на стоките, за да попаднат в подпозиция 8528 71 11 и по-специално, тяхното необратимо вграждане към автоматична машина за обработка на информация. Безспорно установено, включително и с приетата съдебна експертиза е, че т.н. "външни тунери" не подлежат на такова вграждане, тъй като по всяко време могат да бъдат преместени на друга система. Формиран е изводът, че при това положение единствената възможност за външните тунери и тв. платки е да попаднат в подпозиция 8528 71 19 - други, тъй като безспорно са тунери, но не попадат в другите две подпозиции на 8528 71, поради което погрешното тарифиране от страна на вносителя на тунери, описани в декларацията, съставлява нарушение на митническото законодателство и при условията на чл. 78, § 3 от Регламент 2913/92 и чл. 84, ал. 3 от ЗМ митническите органи правилно са издали обжалвания административен акт, с който е създадена нова позиция № 2 в подадената от вносителя декларация и е определено задължение за мито в размер на 14% от митническата стойност на неправилно тарифираните стоки. Изложени са мотиви, че митническата администрация има правомощия съгласно чл. 78 от Регламент № 2913/92 служебно да извършва последващ контрол относно правилното деклариране без да посочва основания за това и съответно за прилагане на относимите норми спрямо вдигнатите стоки без да е посочен конкретен срок за това, а чл. 78, § 3 изрично им вменява задължение да уредят отношенията съобразно истинските данни по вноса. От тук е направен извод, че водещ е принципът на обективно установяване на основанията за прилагане на митническите разпоредби, независимо от съдбата на стоката или изтеклото време от първоначалното деклариране. На база на изложеното, е направен извод, че оспореното решение на началника на митница Свищов е законосъобразно, като постановено в съответствие с приложимите и обсъдени по-горе митнически разпоредби и като такова следва да бъде потвърдено. Решението на Великотърновския административен съд е правилно. Фактите по делото правилно са установени и възприети от съда. Съдът правилно е очертал спорът между страните - под каква тарифна позиция следва да бъде отнесена внесената стока - външни тунери (платки) по процесния ЕАД. Отговорът на този въпрос от страна на административния съд е логически обоснован с установените факти по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделя от настоящата инстанция. Направените оплаквания на касатора относно изводите на съда за спазване на административно-производствените правила при издаване на обжалвания митнически акт са неоснователни. По делото е установено, че обжалваният административен акт е издаден в резултат на последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78 от Регламент 2913/92, като за провеждане на производството е издадена заповед на началника на ответната митница. Оплакванията, че първоинстанционният съд не бил разграничил дали се касае за повторна проверка по смисъла на чл. 84 от ЗМ или за последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от същия закон, са неоснователни. Сочените оплаквания за допуснати нарушения, свързани с начина на извършване на последващата проверка и по-специално на нормата на чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92, също са неоснователни. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви, цитирани по-горе, които се споделят от касационната инстанция. Оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон също не могат да бъдат споделени. При правилно тълкуване на закона, в това число съобразяване и цитиране на практика на СЕС, относно критериите по които внесената стока следва да бъде отнесена по съответната позиция, административният съд е приел, че основният критерий в случая е начина на закрепване и съединяване на т. н. "външни тунери" към информационната машина. Доколкото повдиганите спорни въпроси налагат специални познания в областта на техниката, по делото е назначена техническа експертиза, възприета от съда и подпомогнала същия при изграждане на правните му изводи. Изложените в касационната жалба доводи относно техническите характеристики на тунерите са обсъдени от първоинстанционния съд, дадените отговори се споделят от настоящата инстанция, тъй като са изградени в съответствие на фактите по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика по идентични дела на "Вали компютърс" ООД, с която и настоящият съдебен състав се съобразява. Предвид на гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени от каса тора и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение