Решение № 10187 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 368/2017 г.

Решение № 10187 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 368/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община П. баня, чрез пълномощник адв. Цонева против решение № 242/28.10.2016 г., постановено от Административен съд - С. З. по адм. д. № 134/2016 г. С обжалваното решение са отхвърлени оспорванията, обективирани в подадената от кмета на община П. баня жалба и в Заповед № АК-01-ЗД-100/24.03.2016 г. на областния управител на област С. З., против решение № 155 по Протокол № 7 от проведено на 29.02.2016 г. заседание на Общински съвет - П. баня. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение. Наведени са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания са, че съдът не е съобразил, че са допуснати съществени нарушения в процедурата по приемането на бюджета на община П. баня, изразяващи се в изменяне на внесения от кмета и публично обсъден общински бюджет. Твърди се, че съдът е направил неправилен извод, че правомощията на общинския съвет по чл. 94, ал. 3, т. 3 и 4 от Закона за публичните финанси не са свързани с одобряване на размера на всички просрочени задължения на общината от предходната година, а само на тези, които се предвижда да се платят от бюджета на текущата година. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Общинският съвет - гр. П. Б. оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на област С. З. не взима становище по касационната жалба Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, административният съд е приложил точно и правилно материалния закон. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора, за която съдебното решение е неблагоприятно и в рамките на 14-дневния законоустановен срок за обжалването му. По основателността на касационната жалба, настоящият касационен състав на Върховния административен съд приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е решение № 155 по Протокол № 7 от проведено на 29.02.2016 г. заседание на Общински съвет - П. баня, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА и в изпълнение на изискванията на чл. 94, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за публичните финанси, общинския съвет е одобрил: по т. 1 - размера на просрочените вземания, които се предвижда да бъдат събрани през 2016 г. в размер на 23 611 лв. и по т. 2 - размера на просрочените задължения, които се предвижда да бъдат разплатени през 2016 г., както следва: Просрочени задължения към доставчици в размер на 30 721.51 лв. Съдът е посочил, че по повод определянето и одобряването на размера на просрочените задължения, които следва да бъдат разплатени от бюджета за 2016 г. и съобразно размера на просрочените вземания, които се предвижда да бъдат събрани през 2016 г., то внесеният от кмета на община П. баня проект за решение е бил обоснован с факта, че към дата 01.01.2016 г. общината има просрочени задължения в размер на 59 779 лв и вземания в размер на 83 507 лв. Така направеното предложение на кмета за приемане на бюджета на О. П. баня, заедно с предложението за приемане на решение по чл. 94, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗПФ, са били е разгледан на заседания на две постоянни комисии - ПКУТИСТТОС и ПКБФИП, проведени на 22.02.2016 г. и на 25.02.2016 г Установено е, че при проведеното на 29.02.2016 г. заседание на Общински съвет - П. баня е обсъдено и предложение на общинския съветник З. С. - Съобразно просрочените задължения на общината към дата 01.01.2016 г. в размер на 59 779 лв., от които 29 058.03 лв. - средства за транспортни разходи на правоимащи, каквито разходи ОбС - П. баня не е гласувал в бюджета си за предходната 2015 г. и поради тази причина е предложил общинският съвет да одобри просрочени задължения в размер на не повече от 30 721.51 лв. ОбС е гласувал първо предложението, внесено от кмета на община П. баня, а след това по отделно и предложенията, постъпили по време на провеждането на заседанието, като са приети отделни решения по всеки един от показателите на бюджета. Съдът е преценил, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и не е констатирал нарушение на административнопроизводствените правила при приемането му. Съдът е приел, че оспореното решение е издадени в съответствие с материалния закон и целта на закона. С оглед изясняване на фактите и обстоятелствата по спора съдът е допуснал и изслушал съдебно - счетоводна експертиза, която не е била оспорена от страните и е приета като компетентно и обективно изготвена. Вещото лице е установило, че към 31.12.2014 г. община П. баня има просрочени задължения към доставчици в размер 60 340.84 лв, а към 31.12.2015 г. просрочените задължения към доставчици възлизат в размер на 59 779.54 лв. Експертът е установил също, че задълженията по издадени от "Д. дрита" ЕООД на О. П. баня фактури, възлизат на 29 058.03 лв., като задълженията са с произход Договор № 204/19.12.2014 г. за превоз на ученици и пенсионери с 50% намаление. Съдът е преценил, че не е налице нарушение на процесуалните правила при свикването и провеждането на заседанието на ОбС - П. баня, както и при внасянето, разглеждането и приемането на процесното решение на ОбС, защото същото е прието при спазване на нормативно установените изисквания за кворум и мнозинство. При общ брой на общинските съветници в Общински съвет - П. баня от 17, то от Протокол от 29.02.2016 г. от заседание на Общински съвет - П. баня е видно, че са присъствали 16 общински съветници - спазено е изискването за кворум, като за решението при проведено поименно гласуване са били 9 общински съветника, т. е. прието е с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници. Административният съд е приел също, че не е съществено нарушение обстоятелство, че волеизявлението на Общински съвет - П. баня за одобряване размера на просрочените задължения от предходната година, които ще бъдат разплатени от бюджета за текущата година и размера на просрочените вземания, които се предвижда да бъдат събрани през бюджетната година, е обективирано в отделен акт, а не в акта, с който е приет бюджетът на община П. баня за 2016 г. Съдът е направил извод също така, че при упражняване на правомощието по чл. 94, ал. 3, т. 3 от ЗПФ общинският съвет не действа в условията на обвързана компетентност и не е длъжен да приеме направеното от кмета на общината предложение, а при оперативна самостоятелност одобрява размера на просрочените задължения от предходната година, които предвижда да бъдат разплатени от бюджета за текущата година. Според съда, Общинският съвет е компетентен да прецени дали да предвиди за разплащане просрочените задължения от предходната година в пълен размер, или част от тях, като тази преценка не е обвързана от направеното от кмета на общината предложение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от административиня съд. Административният съд е преценил като неоснователно оплакването, че волеизявлението на Общинския съвет- П. баня за одобряване на размера на просрочените задължения от предходната година, които ще бъдат разплатени от бюджета за текущата година е обективирано в отделен акт, а не в акта, с който е приет бюджета на общината за 2016 г., приемайки, че упражняването на правомощията по чл. 94, ал. 3, т. 3 и т. 4 чрез приемането на отделно решение не е съществено формално или процесуално нарушение, обуславящо отмяната на оспорения акт на това основание. Видно обаче от изпратената по делото преписка е, че кметът на община П. баня е оспорил пред съда и решение № 160, прието на заседание на Общинския съвет П. баня, проведено на 29.02.2016 г. ( лист 294 от делото). Това решение на общинския съвет се намира по делото ( лист 183-186 от делото) и видно от съдържанието му е, че с него е приет Общинския бюджет за 2016 г. в псочената в решението бюджетна рамка. Предвид обстоятелството, че с решението, с което се приама бюджета, общинският съвет одобрява и размера на просрочените задължения от предходната година, които ще бъдат разплатени от бюджета за текущата година, съдът е следвало да извърши проверка, дали не е налице частично покриване между предмета на жалбата на кмета на О. П. баня, с която е сезиран и предмета на жалбата му срещу решение № 160 на общинския съвет. Също така, административният съд не е обсъдил релевантни за спора обстоятелства. Съдът не е обсъдил мотивите на общинския съвет, въз основа на които е прието оспореното решение и доколко фактическите обстоятелства, посочени в тях са налице. Видно от мотивите към оспореното решение е, че е прието, че 29 058,03 лв. от общия размер - 59 779 лв. на просрочените задължения за предходната година са средства за транспортни разходи на правоимащи, които О. П. баня не бил гласувал в бюджет 2015 г. Вместо да провери така посочените фактически обстоятелства и да даде указания на страните за представяне на доказателства във връзка с тях, съдът е обсъждал разпоредбата на чл. 94, ал. 2, т. 3 от Закона за публичните финанси от гледна точка на това, следва ли общинският съвет да приеме предложението на кмета за разплащане през текущата година на целият размер на просрочените задължения от предходната година или не. От мотивите към оспореното решение на общинския съвет става ясно, че, не това е в основата на решението, а фактът, че сумата от 29 058,03 лв. не е гласувана с бюджета за 20015 г. Съдът, на първо място е следвало да формари извод за обосноваността на тази констатация, като за целта е било необходимо да укаже на страните необходимоста от ангажиране на допустими доказателства по релевантните към този въпрос обстоятелства - какъв е бил предвиденият размер в бюджет 2015 г. за транспортните разходи на правоимащите, изразходван ли е бил той целево и изцяло за покриване на разходите, за които е предвиден, след което да формира извод, доколко тази констатация в мотивите на оспореното решение на общинския съвет отговаря на действителността. Също така, съдът е следвало да прецени законосъобразността на оспореното пред него решение, тълкувайки приложимата разпоредба на чл. 94, ал. 2, т. 3 от ЗПФ. Липсват съображения на съда по въпроса, какви са изискванията на разпоредбата. Изисква ли тя, разходът за просроченото задължение да е бил предвиден в бюджета за предходната година или не, както и ако задължението е непредвиден в бюджета разход, основание ли е плащането му със средства от бюджета на общината за текущата година, да бъде отказано. Изясняването на тези релевантни за спора въпроси са от значение за правилното му решаване. Като не е изложил мотиви по тях, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводстветните правила, което е съществено. По изложените съображения оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са основателни. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед резултата от касационното обжалване разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Всички направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение