Решение № 10858 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2024 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК, във връзка с чл.208 и сл. От АПК. Образувано е по подадена касационна жалба подадена от Директора на дирекция ОДОП гр.София, срещу решение 5235/15.05.2024 г. постановено по адм.дело 10736 по описа на Административен съд гр.София за 2023 г. С решението по жалба на А. И. Г. е отменен ревизионен акт Р-22002222007886-091-001 от 06.07.2023 година издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас и потвърден с решение 1401 от 02.10.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр.София. Според касатора решението е неправилно, като се поддържа наличие на всички основания по чл.209 АПК за неговата отмяна. При неправилно тълкуване на закона и предоставените на органите по приходите правомощия съдът е приел, че осъществяването на правомощия без смяна на работното място и за части от работното време може да стане само при необходимост, каквато не е била установена. В хода на производството е обосновава и необходимостта за прилагане на чл.12, ал.6 ДОПК. По делото са приложени три броя заповеди, с които се дерогират общите правила на териториалната компетентност на органите по приходите. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд, че чл.10, ал.1 ЗНАП изисква освен да се определят със заповед на изпълнителния директор компетентните органи, за които не се прилагат чл.7, ал.3 ЗНАП и чл.8 от ДОПК, също така и да бъде обоснована причината, поради която на органи по приходите при ТД на НАП гр.Бургас се възлага извършване на ревизия на лице, с адрес в гр. София. Такива мотиви според АССГ липсват и неправилно е прието, че не е спазено изискването на закона да бъде посочена необходимостта, наложила прилагането на чл.10, ал.9 ЗНАП. Касаторът твърди, че заповедите за възлагане на ревизии извън компетентната дирекция касаят вътрешнослужебни отношения и не нарушават разпоредбите на чл.112 ДОПК, определящи материалната компетентност на органите възложили ревизията. Целта на посочването на други органи по приходите е разпределяне на работата равномерно между всички териториални дирекции. Този начин на възлагане на ревизии има административно организационен характер, като е съобразено с предвидените в ДОПК и ЗНАП разпоредби. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заплатената държавна такса. Ответникът- А. И. Г., чрез адв.Жеков, оспорва подадената касационна жалба и твърди, че правилно АССГ е отменил ревизионния акт, тъй като при издаването му са били нарушени изискванията за обосноваване необходимостта от възлагане на ревизията на органи по приходите извън териториално компетентната за това дирекция. Липсват доказателства, които да обосновават тази хипотеза. Друго основание, което опорочава издадения ревизионен акт е ненадлежното връчване на ЗВР, поставила началото на ревизионното производство. Неправилното връчване на акта, с който започва процедурата по установяване на задължения за ревизираното лице представлява съществено процесуално нарушение, което води до невалидност на извършените след това действия. Моли, решението да бъде оставено в сила и алтернативно заявява искане, ако ревизионния акт бъде преценен за валиден, делото да бъде върнато на АССГ, за да бъдат обсъдени и доводите по същество на спора относно незаконосъобразността на ревизионния акт. Възразява срещу размера на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Решението е неправилно. Мотивите на решаващия състав не съответстват тълкувателно решение постановено по т.д.2/2024 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия, поради което съдебния акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд София град е бил ревизионен акт Р-22002222007886-091-001 от 06.07.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Бургас и потвърден с решение 1401/02.10.2023 г. на Директора на дирекция ОДОП гр.София, с който на ревизираното лице са определени допълнително задължения в общ размер на 149 647.77 лв. за данъчен период от 2017 г. до 2020 г. След извършена проверка относно валидността на акта, съдът е приел, че е издаден от некомпетентни органи по приходите при ТД на НАП гр.Бургас по отношение на физическо лице с адрес в гр. София. Установено е, че със заповед 3-ЦУ-2431/20.12.2022 г. издадена от зам. изпълнителният директор на НАП, екип от ТД на НАП гр.Бургас, посочен в заповед З-ЦУ-3287 от 08.11.2021 г. следва да извърши данъчно-осигурителен контрол по отношение на лица, изброени в нарочно приложение. Сред тези лица е и жалбоподателят. Тълкувайки разпоредбите на ДОПК и ЗНАП, решаващият състав е направил извод, че зам.изпълнителния директор на НАП не може да оправомощи валидно органи по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, да възлага ревизии, тъй като не е доказал необходимост за това по смисъла на чл.10, ал.9 ЗНАП. . От друга страна е посочено, че със заповед РД-01-787/08.11.2021 г. директорът на ТД на НАП София не може валидно да оправомощи орган по приходите от друга ТД на НАП. Изводите са обосновани с чл.112, ал.2, т.1 ДОПК, съгласно който органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП - София /за процесния случай/, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива в друга териториална дирекция - ТД на НАП гр. Бургас и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП гр.София - аргумент и от чл.11 ЗНАП . Отделно от изложеното, първоинстанционния съд е счел, че в цитираните и приложени по делото заповеди на заместник-изпълнителния директор на НАП липсват мотиви и не са представени доказателства каква точно е необходимостта по смисъла на чл.10, ал.9 ЗНАП, която налага органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл.8, ал.8 ДОПК да извършат ревизия на лицето, чийто адрес се намира в гр. София. В заключение, според решаващия състав на съда, ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи, не разполагащи с компетентност за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол по отношение на ревизираното лице при условията на чл.10, ал.9 ЗНАП във връзка с чл.12, ал.6, чл.112, ал.2, т.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С решение постановено по тълкувателно дело 2/2024 г. на ВАС е разрешен въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл.12, ал.6 изр.първо ДОПК и чл.10, ал.9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл.8, ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е възприело като правилна съдебната практика, съгласно която в случай като процесния ревизионният акт е действителен административен акт. Според мотивите на тълкувателното решение, при действието на чл.12, ал.1, изр. първо ДОПК, правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл.10, ал.8 от ЗНАП е предвидено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл.8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Относно твърдението на процесуалния представител на ответника по касация, че не е обоснована необходимостта от възлагане на ревизията на друга дирекция от структурата на НАП, в тълкувателното решение е посочено, че тя е за субекта по чл.10, ал.9 ЗНАП и не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл.2, ал.2, т.3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл.8 ДОПК, който е определен със заповед по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл.10, ал.9 ЗНАП и чл.12, ал.6 ДОПК, е валиден. Предвид изложеното и с оглед задължителността на постановеното тълкувателно решение по т.д.2/2024 г. на ВАС, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши преценка относно законосъобразността на ревизионния акт на всички основания, наведени при обжалването, включително и тези свързани с връчването на ЗВР, с която е започнало ревизионното производство. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл.226, ал.3 АПК. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение