Решение № 7311 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14490/2010 г.

Решение № 7311 от 27.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14490/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анелия Иванова Петрова от гр. Монтана срещу решението от 11.10.2010 г. по адм. дело № 412/2010 г. на Административен съд - гр. Монтана. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу решение № К-28 от 6.07.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 26 от 10.06.2010 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО, с което тя е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете в размер на 788.57 лв. ведно с изтекли лихви в размер на 203,18 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че за времето от 19.01.2009 г. до 23.04.2009 г. детето Ива Валериева Христова, за чието отглеждане майката Анелия Иванова Петрова е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда и свързаното с този отпуск парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, е било настанено в детско заведение (ДДЯ "Веселушки") в гр. Монтана, че майката не е заявила това обстоятелство и че въпреки правилото на чл. 53, ал. 4 КСО, според което паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, е продължила недобросъвестно да получава това обезщетение. Решението е правилно. На л. 11 от делото на Административен съд - Монтана се намира заверено ксероксно фотокопие на подадената от жалбоподателката молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. В тази декларация тя е декларирала множество релевантни за правото на обезщетение обстоятелства, едно от които е: "5. Детето не е настанено в детско заведение." Заявила е също така и: "Известно ми е, че в 7-дневен срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължавам да подам декларация за промяната. Ако не изпълня това задължение ... Следва да възстановя неправомерно полученото обезщетение по моя вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 КСО.". Впоследствие Анелия Иванова Петрова не е изпълнила поетото от нея задължение да заяви правнозначимата промяна - записването на детето в ДДЯ "Веселушки", което според трайно установената съдебна практика означава настаняване на детето в това детско заведение. Затова не би могло да се приеме, че касационната жалбоподателка е продължила добросъвестно да получава паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. Последиците на това неизпълнение са: 1. получени от жалбоподателката плащания при възникнал правопрепятстващ юридически факт и 2. недобросъвестност при това получаване. Затова е правилен изводът на Административен съд - Монтана, че тя е длъжна да възстанови неправилно получените от нея парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО за времето, през което детето е посещавало ДДЯ "Веселушки" в гр. Монтана. Тук съвсем не се изисква жалбоподателката да тълкува една неясна (според нея) правна норма. Достатъчно е било тя да изпълни поетото от нея задължение, при промяна на някое от заявените с молбата - декларация обстоятелства, да декларира тази промяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изложените от Административен съд - Монтана мотиви, в т. ч. и правни изводи, по останалите доводи, инвокирани с жалбата и писменото становище (с характер на писмена защита), за незаконосъобразност на оспорените административни актове - разпореждане по чл. 114 КСО и потвърждаващото го решение на директора на РУСО. С касационната жалба сега Анелия Иванова Петрова прави искане да й "бъде начислена само сумата за дните, когато детето е посещавало детска ясла в определения период." Това искане е неоснователно. Върховният административен съд е имал възможността да изрази становище, че настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано (изрично така реш. № 7821 от 11.06.2010 г. по адм. д. № 5637 от 2010 г. на ВАС - VI отд.; сравни и реш. № 14321 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 8556 от 2010 г. на ВАС - VI отд. и цитираната в него съдебна практика, както и реш. № 3074 от 1.03.2011 г. по адм. д. № 156 от 2011 г. на ВАС - VI отд., постановено по касационна жалба срещу решение на АСМ по адм. д. № 411 от 2010 г.). Обстоятелството дали детето е посещавало редовно детското заведение, в което е прието, е ирелевантно, защото с приемането му в ДДЯ "Веселушки", то се счита настанено в това детско заведение до отписването му. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,