Решение № 10126 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12636/2010 г.

Решение № 10126 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12636/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на "Цезар -80" ООД против решение по административно дело № 1873/2010 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. С оспореното решение е отхвърлен иска на касатора с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК за прогласяване нищожност на решение на АССГ, ХII касационен състав, постановено на 03.12.2009 г. по к. н. а. х. дело № 7002/2009 г., като неоснователен. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - Столична регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве - не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора; подробно е описал констатациите си съобразно приетите доказателства и настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. Правилно АССГ е приел, че допуснатата грешка при изписването на името на съдия докладчика в процесното решение не представлява порок, водещ до нищожност на решението. Дори да се приеме, че делото действително е било докладвано от съдия, който не е участвал в съдебното заседание, в което е завършило разглеждането на делото, както и в постановяването на съдебното решението, то допуснатото нарушение не обуславя нищожност на процесното съдебно решение. В случая дори не е нарушена разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, съгласно която решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Видно от протокола от 20.11.2009 г. съдебният състав, участвал в последното по делото заседание и този, постановил решението е един и същ, състоящ се от съдиите Татяна Жилова, Мария Николова и Доброслав Руков. Спазен е принципът за неизменност на съдебния състав, регламентиран в цитираната по-горе правна норма. Нищожността на съдебните решения е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Касае се за недостатъци, свързани с функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената воля. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен заседател, устното и неподписано решение. За да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. В конкретния случай допуснатото нарушение не попада сред изброените по-горе пороци, обуславящи нищожност на решението. С оглед на горното настоящата инстанция намира, че обжалванато решение на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в процесното решение. Като е приел, че искът с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК е неоснователен и като го е отхвърлил, Административен съд София град е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложеното оспореното решение на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на седмо отделение