Решение № 3806 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 181/2014 г.

Решение № 3806 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 181/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" /ИА БСА/ срещу решение № 6615/31.10.2013 г. по адм. дело № 5078/2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 530/02.05.2012 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Марио Здравков Миладинов, жив. в гр. София, в съдебно заседание чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че оспорената пред него заповед, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, вр. с чл. 92, ал. 1, чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5, чл. 97, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на инж. Марио Здравков Миладинов - главен инспектор в отдел АОСОК, дирекция АООС при ИА БСА, е издадена в нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, тъй като липсват преки доказателства, че Миладинов е изслушан, респ. са били приети и обсъдени писмените му обяснения от административния орган преди налагането на дисциплинарното наказание. Изложени са съображения и за нарушение на материалния закон, поради липса на доказателства за извършване на дисциплинарното нарушение. Решението е правилно. Изводът на съда относно неспазване на процедурата е обоснован. По делото липсват доказателства за изслушване на държавния служител . Такова изслушване е сторено единствено пред дисциплинарния съвет, но същото не може да замести императивното изискване по чл. 93, ал. 1 към дисциплинарно наказващия орган, който следва да изложи преценката си изрично в процесната заповед. Няма обсъждане и на писмените му обяснения от дисциплинарно-наказващия орган в обжалваната заповед Ето защо в съответствие със закона, при установена липса на изслушване на държавния служител от страна на дисциплинарно наказващия орган, съдът е приложил разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, според която в тези случаи съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Допълнително изложените от съда мотиви за материалноправна незаконосъобразност също са правилни. Дисциплинарната отговорност е потърсена във връзка с неизпълнение на разпореждане на контролиращия ръководител за внасяне на корекции в доклад за оценка на място по конкретна процедура за преакредитация, за което му е даден срок до 28.03.2012 г. Видно от приложение 1 на л. 20 от делото, представляващо част от административната преписка, жалбоподателят на 28.03.2012 г. е внесъл допълнения към доклада, тоест заповедта на ръководителя е била спазена от служителя. Следователно не са налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарна отговорност, предвид липсата на фактически основания за издаване на процесната заповед, както правилно е посочил АССГ. Доколкото в обжалваната заповед изобщо не е коментирано внесеното допълнение към доклада и неговото съдържание не е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения, то и съдът няма задължение да обсъжда съдържанието на тези допълнения, поради което касационното оплакване за липса на мотиви е неоснователно. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение