Решение № 11551 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4219/2018 г.

Решение № 11551 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4219/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Начева, [населено място], против решение № 196/2018 г., постановено по адм. д. № 2966/2017 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Начева против заповед № 2827/10.10.2017 г. на кмета на Община Бургас, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката за общинско жилище, апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес], поради неплащане на консумативните разноски за вода и наемната цена за повече от три месеца и отпадане на условията за настаняване в общинско жилище поради неплатените задължения. Съдът е потвърдил заповедта. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. представените доказателства за последващо плащане. Неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, което е довело до формираното на неверни правни изводи. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват, поради неплащане на наемната цена или на консумативните разходи за повече от три месеца. Това става едностранно със заповед на органа, издал настанителната заповед. Не са налице фактическите и правни основания за прекратяване на наемното отношение, тъй като от доказателствата се установява, че жалбоподателката е заплатила дължимия месечен наем и консумативи. Последващото плащане на задълженията от страна на жалбоподателката прави оспорената заповед незаконосъобразна и лишена от правно основание. Заплащането на дължимото е факт, който променя в обратна сила вече възникналите правни последици. В случая се касае до факти, настъпили след издаване на административния акт, но имащи значение за неговата законосъобразност. Постановеният от компетентен орган административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав