Решение № 2631 от 14.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Насралдин, гражданин на Сирия, с процесуален представител адвокат Илиев срещу решение 6003 от 20.10.2022г., постановено по адм. дело 5774 по описа за 2022 година на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 4175 от 20.5.2022 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България /ДАБ/. Твърди неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и в съдебно заседание. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отмени решението на заместник-председателя на ДАБ. Заместник-председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт оспорва така подадената касационна жалба. Развива доводи за правилност на решението на първата инстанция и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за правилност на решението на административния съд и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение 4175 от 20.5.2022 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България /ДАБ/, с което на лицето С. Насралдин, гражданин на Сирия, с предоставен хуманитарен статут, е било отказано да се събере на територията на Република България със сина си Н. Самер, на основание чл.48 ал.1 т.3 вр. с ч.34ал.1 и ал.2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Съдът е разгледал подробни всички твърдения на жалбоподателя, обсъдил е представените към преписката на ДАБ доказателства и е извел извод за липса на достатъчно данни за наложителност тежко заболяване, липса на достатъчно грижи или необходимост от непрекъснати грижи на сина му, които да оформят приложението на разпоредбите на чл.34 от ЗУБ във връзка с предпоставките по §1 т.3 б. б от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Съдебният акт е обоснован. Не са налице основания за неговата отмяна. Няма спор по приложимия закон - предпоставките по чл.34 от Закона а убежището и бежанците, регламентиращи възможността на лице с предоставен хуманитарен статут да иска да се събере с член на семейството, за когото е наложително това да се случи. Спорът е по отношение на достатъчността на фактите, които биха формирали извод на съдебният състав за необходимостта за прилагане на посочената разпоредба, свързана и с предпоставките по §1 т.3 б. б от Закона за убежището и бежанците. Правилно е приетото от първата инстанция, че не е налице тежко заболяване, което да налага непрекъснати чужди грижи, въпреки представената медицинска експертиза. Здравословните проблеми на сина на жалбоподателя [заличен текст], без уточнено конкретно лечение и предписание за такива лечение, не може да оформи извод за необходимост от непрекъснат надзор. Още повече, че според данните, според представено удостоверение от 19.6.2022 г., по делото синът на жалбоподателя е отказал лечение. Всички заболявания, които се сочат като [заличен текст] не могат да бъдат приети за такива, поради които лицето да не може да се грижи за себе си. Само като допълнение следва да се отбележи, че според данните по преписката на територията на Сирия живеят негови много близки хора като неговата сестра и част от семейството на баща му и наличието на познато обкръжение му гарантира по-внимателно отношение и установена среда. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства, превод от арабски, са допустими с оглед възможността за доказване на твърденията в жалбата, но като не променят направените изводи за липса на предпоставки по Закона за убежището и бежанците за прилагане разпоредбата за наложителността от събиране на жалбоподателя с неговия пълнолетен син. По изложените мотиви следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна. Решението на първата инстанция е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение