Решение № 8018 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1070/2012 г.

Решение № 8018 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1070/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към община Бургас, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Ефтим Марев, срещу решение № 1570 от 15.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1558 от 2011 г. на Административния съд - Бургас. С посоченото решение съдът е отменил Акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.40 от 20.05.2011 г., издаден от орган по приходите при община Бургас, в частта, в която на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД са определени задължения за такса битови отпадъци за извършена услуга "Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" в размер на 18.93 лева за 2011 г., и община Бургас е осъдена да заплати на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД гр. Варна разноски по делото в размер на 450 лева. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна решението и постановяване на друго, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Ответникът по касация "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Ваня Димитрова, в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставен в сила обжалваният съдебен акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административния съд - гр. Бургас по реда на чл. 145 и сл. от АПК е Акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.40 от 20.05.2011 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от орган по приходите при община Бургас. В обжалваната му част с акта са установени задължения за "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД в качеството му на концесионер на Летище Бургас за внасяне за такса битови отпадъци за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на 18.93 лева, като тази сума представлява само един от трите компоненти по чл. 62 ЗМДТ - такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. При оспорването му по административен ред същият е потвърден с решение № 70-Л-55.40 от 14.06.2011 г. на директора на Дирекция "МПДТР" към община Бургас. При последвалото съдебно обжалване първоинстанционният съд е отменил процесния акт след съвкупната преценка на доказателствата по делото - приетите и неоспорени експертизи, свидетелските показания и представените писмени доказателства. Съдът е стигнал до извода, че дейността "поддържане чистотата на територията на Летище Бургас" в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите, са извършвани от лица, наети от дружеството за негова сметка, а не от община Бургас. Посочил е, че наетият от общината консорциум "Титан Бургас" е извършвал единствено услугата сметосъбиране. Обстоятелството, че в заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас са определени границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата през 2011 г., не е достатъчно да се направи извода, че услугата е извършена реално. Като допълнителен аргумент за недължимост на таксата за услугите по опазване чистотата на обществените територии е посочил и наличието на основанието по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Позовал се е и на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, от което е установил, че макар територията на летище Бургас да е урбанизирана територия, същата не е част от населеното място квартал Сарафово. Посочил е, че границата между Летище Бургас и кв. Сарафово е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. Този факт е обосновал извода на съда, че територията на Летище Бургас не е част от населено място и в този смисъл не е част от квартал Сарафово, поради което не е и от категорията населени места, включени в заповед № 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас. Установил е също, че в план - сметката на община Бургас, приета за 2011 г., нямало предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията конкретно на летище Бургас, а предвиждала само обобщени прогнозни дейности. По съображения в този смисъл е приел, че оспореният административен акт в обжалваната му част е издаден в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Административният съд - Бургас е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това реално ли е осъществявана услугата "Поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" по отношение имота на дружеството - ответник в настоящото производство. Административният съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, която определя, че ТБО се състои от три компоненти - по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл. 66 ЗМДТ размерът на таксата се определя за всяка услуга (компонента) поотделно. В процесния случай с оспорения пред административния съд акт е определена само една от трите компоненти - за чистота на териториите за обществено ползване. Размерът й се определя с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план сметка за всяка дейност. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Таксата като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги. Само заповедта на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била действително предоставяна. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От тълкуването на разпоредбите на чл. 71, т. 2 ЗМДТ следва изводът, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. При така дадената правна уредба и с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният съд правилно е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Както беше посочено, в процесния казус таксата е определена само за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Фактът, че община Бургас е чистила територията на кв. Сарафово, не означава, че е била чистена и територията на Летище Бургас. В случая по делото е безспорно установено, че въпросната услуга се предоставя в ТД "Изгрев" и кв. Сарафово, но имотът на дружеството не е част от тези територии. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на летище Бургас от страна на общината, както и на доказателства за това, че територията на летището изобщо е включена в районите, посочени в заповед 3015/28.10.2010 г. на кмета на община Бургас, то правилен е изводът на съда за недължимост на таксата за процесния имот. Както правилно е посочил административният съд, твърдението, че територията на летище Бургас е част от квартал Сарафово и поради тази причина, следвало да се приеме, че заповедта на кмета на гр. Бургас включвала и тази територия, не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата, а е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е успешно проведено. От друга страна, не са налице и доказателства, че територията на летище Бургас, макар и урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ, е част от населеното място. В този смисъл е и заключението на вещите лица по допуснатата комбинирана съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза, където е посочено, че територията на летище Бургас не е част от населеното място и не е част от кв. Сарафово, тъй като границата между летище Бургас и кв. Сарафово е ПИ с идентификатор 07079.1.933 и е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. В този смисъл са неоснователни развитите доводи в касационната жалба, че след като места за обществено ползване в района на ТД "Изгрев", с който граничи имота на дружеството, са били обект на почистване, то съдът неправилно бил приел, че тези услуги не са били предоставяни. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, релевиращо необоснованост и нарушение на съдопроизводственото правило за преценка на всички събрани по делото доказателства. Първоинстанционният административен съд е подложил на преценка събраните гласни доказателства и в частност показанията на свидетелката Стоянова - служител в Дирекция "Опазване на околната среда" в Община Бургас. Дадените от тази свидетелка показания за извършвани уборки и почиствания по цялото протежение до военната база на кв. Сарафово не могат да служат като годно доказателство за установяване на факта на извършване на услугата, която по аргумент от чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Извършването на дейностите подлежи на установяване с писмени доказателства (договори, заповеди, план за работа, отчети с описание на извършената работа по място и време и пр.). При спазване на процесуалното правило на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс, приложимо субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, показанията на св. Стоянова, на които се позовава касаторът, подлежат на преценка с оглед на всички други данни по делото, като се вземе предвид личната й заинтересованост като служител на общинската администрация от изхода на спора. Следва да бъде подкрепен изводът за липса на доказателства, че наетият от община Бургас консорциум "Титан Бургас" да извършва дейности по сметосъбиране и почистване в района на кв. Сарафово е извършвал дейността по процесната услуга, доколкото такива доказателства са събрани само за дейността сметоизвозване. Само заповедта на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано сметоизвозване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била извършвана, а и както е отбелязал съдът, формулировката "други застроени терени извън границите на районите по т. А квартали и населени места и т. Б, включени в системата на организационно поддържане на чистотата", без застроените терени да бъдат видово или родово определени, не дава възможност да се прецени дали същите биха могли да бъдат обект на организирано поддържане на чистотата от страна на общината. По изложените съображения първоинстанционният съд обосновано е приел, че установените по делото факти сочат, че през периода 1.01.- 31.12.2011 г. община Бургас не е предоставяла услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" по отношение територията на Летище Бургас, поради което на основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ не следва да се събира такса за нея и оспореният акт правилно е отменен. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на пълномощника на ответника по касация, община Бургас следва да бъде осъдена да заплати на дружеството юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,