Решение № 1869 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12587/2014 г.

ВАСII отделение19.02.2015 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1400 от 28.07.2014 г. по адм. дело № 904/2012 г. на Административен съд - Благоевград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1869 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12587/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Шабан Реджепов Куртов от с. Лъжница, община Гоце Делчев против решение № 1400 от 28.07.2014 г. по адм. дело № 904/2012 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-427/23.11.2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Масивна постройка", реализирана в УПИ ХVIII, кв. 32 по плана на с. Лъжница, община Гоце Делчев. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Ответната страна началника на РДНСК - Югозападен район не изразява становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за изцяло законосъобразна. Процесният строеж е счетен за незаконен и нетърпим, като такъв за подлежащ на премахване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че през 2003 г. касаторът е изградил едноетажна постройка на етап "груб строеж" на страничната регулационна линия с УПИ ХVII, кв. 32 по плана на с. Лъжница. Процесният обект представлява масивна постройка, допряна до новострояща се сграда и е с размери в план 4,85/16,70 м. и височина от кота терен до долен ръб плоча - 3,10 м. Като такава представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Установено е, че строежът е извършен при липса на одобрени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, с което е допуснато нарушение по смисъла на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и правилно е квалифициран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на извършване на строителството, както е посочена от административния орган и неопровергана от събраните по делото противоречиви гласни доказателства, са неприложими нормите на § 16 ПР ЗУТ, а и липсват другите условия за търпимост на строежа. Същият не съответства на действащия ПУП, както и правилата и нормите по време на извършването му и съгласно чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Недопустимо е разполагането на постройка на допълващото застрояване на вътрешна граница на УПИ без да е свързана с допълващо застрояване в съседен УПИ. Затова е неоснователно твърдението на касатора за търпимост на строежа, основано на удостоверение, издадено на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ от гл. архитект на общината. Удостоверението за търпимост е издадено след заповедта, а освен това няма доказателствена сила по отношение на административния орган и съда, които служебно следва да изследват устройствения статут на строежа. Търпимостта на незаконен строеж е императивна материалноправна пречка за издаването на заповед за премахването му и е включена в служебната проверка на законосъобразността й. Статутът на търпимост възниква по силата на закона и при наличието на кумулативните законови условия за това /в случая по § 16 ПР ЗУТ, която е приложимата материална разпоредба към момента на издаване на заповедта - арг. чл. 142, ал. 1 АПК/, като не зависи от удостоверяването й от административен орган. Обосновано и в съответствие с приложимия материален закон административният съд приема процесният строеж за незаконен и нетърпим, поради което подлежащ на премахване. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1