Решение № 7605 от 4.8.2022 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение04.08.2022 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Софтрейд 2003 ООД, град София, чрез процесуален представител адвокат Н. Колеолов, за отмяна на влязло в сила определение 1515/23.02.2022 г., постановено по адм. дело 1584/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение 1431 от 21.02.2022 г. по адм. дело 1584/2022 година.
ОСЪЖДА Софтрейд 2003 ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: град София, район Средец-Столична община, бул. Драган Цанков 5,представлявано от управителите С. Асил и П. Георгиев да заплати на Столична община съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Софтрейд 2003 ООД, град София, чрез процесуален представител адвокат Н. Колеолов, за отмяна на влязло в сила определение 1515/23.02.2022 г., постановено по адм. дело 1584/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение 1431 от 21.02.2022 г. по адм. дело 1584/2022 година. В искането за отмяна са релевирани основания по чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че молбата на главния архитект на Столична община за поправка на очевидна фактическа грешка не е връчвана на дружеството за отговор по нея, което било съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Главния архитект на Столична община чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд Второ отделение, като обсъди доводите на искателя и данните по делото, намира следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Именно защото е изключение от стабилитета на акта и извънреден способ за извънинстанционен контрол, засягащ силата на пресъдено нещо, с оглед принципа за правна сигурност законодателят е въвел изрично ограничение в приложението му като средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Неоснователни са развитите от искателя съображения досежно наличието на отменителни основания по чл. 239, т.5 АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е важимо само в полза на засегнатата от нарушението страна. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Следователно нормата на чл. 239, т. 5 АПК визира нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Следователно, не всички процесуални нарушения, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт - чл. 239, т. 5 АПК. В конкретния казус липсват данни при постановяване на атакуваното определение да са допуснати нарушения, които биха могли да се субсумират в някой от фактическите състави на цитираната законова разпоредба. Предмет на молбата за отмяна е влязло в сила Определение 1515/23.02.2022г., постановено по адм. д. 1584/2022г., 28 с-в. по описа на АССГ, с което съдът е допуснал поправка на друго свое Определение 1431/21.02.2022г., постановено по адм.д. 1584/2022г., 28 с-в. по описа на АССГ, с което съдът спира изпълнението на Заповед РА-18-01/10.01.2022г. на Главния архитект на Столична община. С последващо Определение 1515/23.02.2022г. съдът е допуснал изменение на първоначалното определение вследствие на грешка, като е определил, че спира действията по поканата за доброволно изпълнение, изпратена до СОФТРЕЙД 2003" ООД. Следва да се посочи, че адм. д. 1584/2022г., 28 с-в по описа на АССГ е образувано по жалба от СОФТРЕЙД 2003" ООД срещу изпратената им покана за доброволно изпълнение. С други думи, дори поправения диспозитив в определението на АССГ е благоприятен за дружеството-искател, което също води до извод за неоснователност на искането за отмяна. Това е така, тъй като видно от мотивите на определението чиято отмяна се търси, производството пред АССГ е образувано по жалба от Софтрейд 2003 ООД, против действия по изпълнение на Заповед PA-18-01/10.01.2022г., издадена от главния архитект на Столична общинна, обективирани в писмо изх. САГ17-ТК00-2792/19/07.02.2022г. С Определение 1431/21.02.2022г. на Административен съд София-град, постановено по адм.д. 1584/2022г. чиято поправка е поискана, молбата за спиране е уважена. Ето защо постановеното определение 1515/23.02.2022 г., постановено по адм. дело 1584/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение 1431 от 21.02.2022 г. по адм. дело 1584/2022 година е било изцяло благоприятно за жалбоподателя, поради което искането за отмяна се явява неоснователно. Предвид изложеното, искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Столична община се дължат такива в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд Второ отделение,