Решение № 15263 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2014 г.

Решение № 15263 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Глобал Комюникейшънс България" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Стойчев, срещу решение № 455/24.01.2014 г., постановено по адм. д. № 5449 по описа за 2013 г. на Административен съд София град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. София, при ЦУ на НАП в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № 2041204958/29.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София., поправен с РА 1310972/25.02.2013 г. потвърден с Решение № 394/28.02.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ при ЦУ на НАП, София, в частта относно отказано на "Глобал Комюникейшънс България" ЕООД право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03, м. 06, м. 07, м. 10, м. 11, м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. в размер на 14 053,36 лeва - главница и съответните лихви. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. по същество на спора съдът е приел, че в хода на ревизията правото на приспадане на данъчен кредит е отказано поради липса на достатъчно данни за реалност на доставки по процесиите фактури, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Относно доставката - "печат на рекламни материали/брошури" по фактура издадена от "ВИК" ЕООД, за установено съдът е приел, че дружеството не е намерено на декларирания от него данъчен адрес, дерегистрирано е по ЗДДС на 11.08.2010 г. След извършена проверка е установено, че дружеството няма назначени лица на трудови договори, като процесната фактура е включена в дневника за продажби и СД в съответния данъчен период. В дневника за покупки няма фактури за закупувани материали за извършване на тази доставка /хартия, мастило/. Не е подавана декларация по чл. 92 от ЗКПО и не може да се установи има ли начислявани разходи за материали и амортизации. Относно доставката "метални елементи", по фактура издадена от "Електроуслуги" ЕООД, съдът е възприел установените факти, идентични с установените относно доставчика "ВИК" ЕООД. Относно доставката с предмет "изработка на рекламни видеоклипове и дизайн и печат на рекламни материали", по фактури издадени от "Нели Трейдинг 63" ЕООД, са установено идентични факти, с изключение на обстоятелството, че дружеството е има назначено 1 лице по трудов договор - рекламен агент. Относно доставката с предмет "предварителен технически проект за сигнално информационни табели", по фактура издадена от "Продукт Зем" ЕООД, са установени идентични факти, като установеното относно "ВИК" ЕООД. Идентични факти са установени относно доставката с предмет "рекламни материали и дизайн и предпечат на рекламни материали", по фактура издадена от "Си Ти Жи" ЕООД, относно доставката с предмет "идеен проект и дизайн на сигнално информационни табели" по фактура издадена от "Сити Комерс 05" ЕООД, относно доставката с предмет "печат на рекламни материали/каталози", по фактура издадена от "Сити Пей Проджект", относно доставката с предмет "дизайн и предпечат на рекламни материали", по фактура издадена от "Теди 2009" ЕООД. При така установеното съдът е приел, че в процесните фактури не е посочено визираната услугата по кой договор е извършена, както и какъв е точно вида на извършените услуги. Липсва спецификация по количество и обем, т. е. не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Не са посочени данни за вида на плащането - авансово, частично, междинно или окончателно. От представените документи не може да се установи как е формирана цената на всяка една доставка и какви материали и труд са вложени. Във фактурите не отразено вида и количеството на закупените материали и не е конкретизиран вида и обема на предоставените услуги. Оспорващият не представил доказателства за това как формирана цената на извършените услуги. Основанието за издаването на фактурите е бланкетно - "услуги", "метални елементи", чрез което се потвърждава извода за нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, съгласно който следва да се конкретизират доставяните услуги и стоки по вид, количество и съдържание. С оглед на изложеното съдът е приел, че в разглеждания случай не намира приложение най-новата практика на СЕС, обективирана в решение от 21.06.2012 г. по свързани дела С-80/2011 г. и С-142/2011 г., в което съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно са обсъдени събраните в хода на ревизията доказателства, поради липса на ангажирани в хода на съдебното обжалване и правилно е установен приложимия материален закон. Правилно съдът е приел, че не е налице реално извършена доставка на услуга и доставка. Основната част от доставките са с предмет услуги, "идеен проект и дизайн на сигнално информационни табели", "рекламни материали и дизайн и предпечат на рекламни материали" и други и стока "метални елементи". Други доказателства освен процесните фактури не са представени от касатора, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Спазвайки служебното начало съдът е допуснал изслушване на ССЕ, която поради невнесения депозит е заличил, поради което и при наличните доказателства правилно е приел, че доставките на услуги са с непълни фактури, а за доставките на стоки, липсват доказателства за предаване на същите. Досежно непълната фактура с Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12 г. СЕС е приел, че допуска национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на данъчен кредит може да се откаже на получателя на услуги, които разполагат с непълни фактури. В конкретния случай не се установява, какво включва услугата "идеен проект и дизайн на сигнално информационни табели", "рекламни материали и дизайн и предпечат на рекламни материали" и т. н., тъй като липсват договори за конкретизация или друг вид писмени доказателства за приемане на услугите. В този смисъл са неоснователни доводите на касатора за липса на доказателства досежно твърденията на органа по приходите за липса на реална доставка. При наличните доказателства органа по приходите и съдът са достигнали до правилния извод за наличие на предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Органа по приходите е спазил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК, а съдът служебното начало, поради което са неоснователни доводите в тази насока. Предвид на изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба разноски за настоящата инстанция не се дължат, тъй като такива са присъдени за цялото производство от първоинстанционния съд. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,