Решение № 14478 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6513/2014 г.

Решение № 14478 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6513/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Стефанов Хаджипетков от гр. Ихтиман, чрез адвокат Марияна Попова и съдебен адрес: гр. София, ул. Алабин № 36, ет. 1 срещу решение № 1773 от 19.03.2014 г., постановено по адм. д. № 9173/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1736 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил, че са допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на оспорения административен акт. Не е обсъдил доводите на оспорващия, обуславящи нищожност на административния акт, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това твърди, че първостепенното решение е необосновано, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска от касационния съд да го отмени с всички произтичащи от това законни последици. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмени бележки от пълномощник - адвокат Попова изразява становището си по съществото на спора. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не се представлява в съдебно заседания и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София - град за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1773 от 19.03.2014 г., постановено по адм. д. № 9173/2012 г. на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1736 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което му е отказано финансово подпомагане по подадено от Хаджипетков общо заявление за плащания на площ за кампания 2011 г. по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за сума в размер на 2 267.06 лева и са отказани плащания на земеделски стопанин за природни ограничения в планинските райони /НР1/ за сума в размер на 2 573.05 лева. Административният орган е посочил мотиви за отказа за финансово подпомагане за всяка една мярка и данните са обобщени в таблици. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е заявил за подпомагане площи, които извършената на място проверка установила, че земите не са стопанисвани, както и че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и има застъпване в площта, за която се иска подпомагане от две или повече лица и са заявени площи, които са с размери по-големи от стопанисваните. За резултатите от проведените на място проверки е съставен контролен лист, който е връчен на жалбоподателя, видно от изписаното собственоръчно име и подпис върху него. Съдът е установил и чрез съдебно-техническа експертиза обстоятелствата от фактическата обстановка по спора, като заключението не е оспорено от страните и е прието от съда като безпристрастно и компетентно. Експертизата е установила, че по отношение на три от заявените БЗС - № 32901-194-4, № 32910-313-3 и № 32901-627-6 има застъпване, което не е отстранено. Тези площи са заявени и от други земеделски стопани, които също не са се явили, за да отстранят застъпванията, поради което тези площи са приети като недопустими за подпомагане. След като е установил обстоятелствата по делото, съдът е отговорил в мотивите на съдебното решение на всяко от твърденията на оспорващия. Приел е за неоснователно твърдението за липса на мотиви в оспорения административен акт, тъй като в него са изложени фактическите и правни основания за издаването му, които се допълват подробно от всички документи по административната преписка. Приел е, че от отразените данни в таблица в оспорения акт и от събраните от административния орган доказателства е установено, че на земеделския стопанин е отказано подпомагане по посочените мерки, тъй като не е отстранил застъпванията на площите, с които е кандидатствал за подпомагане. АССГ е изследвал подробно провеждането на производството пред административния орган и приложимите законови разпоредби и е установил, че не е допуснато нарушение, като твърденията на оспорващия в този смисъл са неоснователни и останали недоказани. Размерът на установената като недопустима за подпомагане площ спрямо заявените за подпомагане площи е над 20%, а именно установено е застъпване на площ от 3,25 ха, което представлява 47,31% от заявената за подпомагане. Това обстоятелство е основание за отказ да бъде финансово подпомогнат по СЕПП, съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. По отношение отказа за финансово подпомагане по НР1, съгласно приложимата разпоредба на чл. 16 от Регламент № 65/2011 г., която е аналогична на цитираната и според която също при установяване на над 20% недопустима за подпомагане площ от цялата заявена, такова не се допуска. В обжалваното съдебно решение, АССГ е изложил и мотивите си за неоснователност на твърдението на оспорващия за нищожност на оспорения административен акт, като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилното приложение на относимите материалноправни разпоредби на националното и Общностното право. Обжалваното решение е правилно. Правилно АССГ е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващият не е оборил тези констатации, както и не е установил, че е изпълнил условията за подпомагане по съответната схема или мярка. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 от ЗПЗП административният орган е установил недопустими площи, като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, както и площи, за които има застъпване, а за отказа за НР1 съгласно чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и площи, заявени от повече от двама кандидати. Отказаната финансова помощ е основана на посочените разпоредби на ЗПЗП и Наредба № 11 въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП и НР1, поради което правилно е приложен материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г., АССГ правилно е установил обстоятелствата и е приложил правната норма на общностното право, като е приел, че по двете схеми за подпомагане е приета за недопустима площ в размер на 3.25 ха, които отнесени към заявената за подпомагане площ се равняват на 47.31 % недопустима за подпомагане площ. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал СТЕ, чийто констатации не са оспорени и не са представени други доказателства, които да обосноват обратен извод. Оспорващият и пълномощникът му не са правили други доказателствени искания за установяване на релевантни обстоятелства, не са правени и не са представяни доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата. Освен това, касаторът не е представил пред първостепенния съд доказателства, които да оборят установените от административния орган обстоятелства. Настоящият касационен състав намира, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение