Решение № 13553 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2016 г.

Решение № 13553 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "ТНТ ГРУП" ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Т. Н. К., чрез адв. Б. С., против Решение № 1459 от 19.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2714/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001315000659-091-001/07.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 764/25.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. П. при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 20 849,67 лева, ведно със законните лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено ново по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд-П. е бил Ревизионен акт № Р-16001315000659-091-001/07.08.2015, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 764/25.09.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"- гр. П. при ЦУ на НАП в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 20 849,67 лева, ведно с законните лихви. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице данни за прехвърляне на собствеността върху стоката и извършване на услугата. Прието е, че наличието на издадени фактури, плащане по тях и осчетоводяване са недостатъчни за да се приеме, наличие на реални стопански операции и реално движение на стоките получени за целите на облагаеми сделки. Според съда доказателствата по делото не сочат реално прехвърляне на собствеността и извършване на услугата по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и чл. 9 от ЗДДС, поради което не е възникнало и данъчно събитие по данъчния закон. Така постановеното решение е правилно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест - в тежест на данъчния субект, който твърди ползващите по факти и обстоятелства за наличието на възникнало негово субективно материално право - за приспадане на данъчен кредит, е да установи, при условията на пълно доказване, предпоставките за упражняване на това му право. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 12 649,67 лв. по 7 броя фактури, издадени от ЕТ "Л. Ш." с предмет на доставките изработка на кашони, торби, рекламни брошури, предпечат и филми, правилно е прието, че доставки по тези фактури не са извършвани. РЛ е представило единствено фактури и фискални бонове към тях. Не са представени договори. Липсват приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, не са посочени лицата, приели и предали стоките. В писмените обяснения управителят на дружеството е посочил, че превозът на стоката е извършен от доставчика с негово транспортно средство до склада на ревизираното дружество "ТНТ ГРУП" ООД. Но при проверката в информационната система на НАП е установено, че дружеството-доставчик не е декларирало притежавани или наети превозни средства. С оглед гореизложеното правилно е прието, че не са налице доказателства за предаване на стоките, поради което не може да бъде прието, че е прехвърлена собствеността върху тях. С РА не е признат данъчен кредит в размер на 7 600,00 лв. по 3 броя фактури, издадени от "П. Е. Е. Трейдинг" ЕООД, с предмет на доставките картофи и домати. Правилно е прието, че доставки по процесните фактури не са извършвани. Не са представени доказателства за определяне на стоките по съгласие на страните, отделянето, предаването им или натоварването на превозно средство, каквито са изискванията на чл. 24 от ЗЗД, тъй като в случая става въпрос за родово определени вещи. Не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, пътни листове. В писмените си обяснения управителя на ревизираното дружество посочва, че превозът на стоката е извършен от доставчика, но доставчикът не е декларирал притежавани или наети МПС, с които би могъл да извърши превоза на стоките. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 600,00 лв. по 2 броя фактури, издадени от "А. Б." ЕООД с предмет на доставките транспортни услуги от Франция до България. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че доставки по процесните фактури не са извършвани. В тях е посочено, че транспортните услуги са извършени с автомобил с регистрационен номер B 3727 PX/HROWN370 и автомобил с регистрационен номер B 8836 PB/B 7225 EK. Доставчикът "А. Б." ЕООД е декларирал множество автомобили, сред които не фигурират горепосочените превозни средства. Няма данни описаните във фактурите превозни средства да са наети от доставчика. В представените ЧМР като превозвач е посочен BULGARIA TRANS Ltd, но не се установява връзката между BULGARIA TRANS Ltd. с доставчика на транспортната услуга, фактурирана в процесните фактури. С оглед на изложеното правилно административният съд е приел, че за целите на облагането по ЗДДС в случая не са възникнали данъчни събития и няма основание за начисляване на ДДС от доставчиците и право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Обстоятелството, че спорните доставки са били отразени в счетоводството на жалбоподателя само по себе си не означава, че доставките са били реализирани. Липсата на реално извършване на доставките е основание за отказване на право на данъчен кредит за тях, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът правилно е преценил и разпределението на доказателствената тежест в процеса, като в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже наличието на всички законови предпоставки за правото му на данъчен кредит, включително и реалността на доставките. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,