Решение № 13153 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6651/2018 г.

Решение № 13153 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6651/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от "Юси-65" ООД, с. Филипово, Област Благоевград, за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК на влязло в сила решение № 1585/13.03.2017 г. по адм. д. № 12583/2016 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 3219/14.03.2018 г. по адм. д. № 5470/2017 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Основанието за отмяна, посочено в искането е дело С-111/14 на Съда на Европейския съюз (СЕС), което се твърди, че е по идентичен спор. В съдебно заседание дружеството-молител е представлявано от адв. Христов, който поддържа искането с изложени съображения. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Горанов оспорва искането, което моли да бъде отхвърлено като неоснователно. Твърди, че посоченото решение на СЕС е издадено през 2014 г. и дружеството-молител е можел да се позове на него в по-ранен момент. Излага съображения, че посоченото решение касае различни казуси и молителят не е бил страна по това дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно и като такова следва да се отхвърли по следните съображения: С влязлото в сила решение № 1585/13.03.2017 г. по адм. д. № 12583/2016 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 3219/14.03.2018 г. по адм. д. № 5470/2017 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА №Р-22000114001896-091-001/01.04.2015 г. на ТД на НАП-София, в частта потвърдена с решение № 896/16.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 68, ал. 1 ЗДДС в размер на 31 696 лв. за данъчен период м. 10. 2014 г. по 13 бр. фактури, издадени от "Стого" ЕООД, с предмет доставка на стоки - "кестени". Съгласно сочената в искането за отмяна на влязлото в сила решение разпоредба на чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Твърдение не е налице в искането за постановено решение от Европейския съд за защита на правата на човека в Страсбург, който е компетентния съд за установяване нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционен контрол и средство за защита срещу порочни съдебни актове. До отмяна на порочния съдебен акт може да се стигне само, ако е налице някое или някои от изчерпателно посочените за това основания в чл. 239 от АПК. Извън така посочените от законодателя основания, е недопустимо да се допусне отмяна на влязло в сила решение. Посоченото в искането за отмяна решение от 23 април 2015 година по дело C-111/14 на Съда на Европейския съюз е с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд на РБългария в рамките на производство по дело "ГСТ — Сървиз АГ Германия" срещу Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите. Предмет на оспорване по това дело е ревизионен акт от 12 март 2012 г., с който органите по приходите са констатирали, че "ГСТ — Сървиз АГ Германия" е имало постоянен обект на територията на РБългария по смисъла на § 1, точка 10 от допълнителните разпоредби на ЗДДС за периода, през който е предоставяло услуги на "ГСТ Скафолдинг" и че "ГСТ — Сървиз АГ Германия" дължи ДДС за тези услуги, като е трябвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най-късно до 15 февруари 2010 г. Поради това органът по приходите установява задължение на това дружество за довнасяне на ДДС във връзка с услугите, които е предоставило между 15 февруари и 29 декември 2010 г., като размерът на задължението е определен на 224 914, 89 лева, ведно с лихви за просрочие. В конкретния случай, предвид искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение следва да се посочи, че решението, постановено от СЕС не може да се квалифицира като основание за отмяна на влязло в сила решение. Решенията на СЕС не са в изброените основания по АПК и предвид тяхната особеност по тълкуване на общностните разпоредби, както и обстоятелствата, че този съд не се произнася по фактическите установяване по конкретния казус, не представляват основание нито по чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в АПК и извън тях не е допустимо да се допусне отмяна. В настоящия случай, не е налице визираното в чл. 239, т. 6 АПК основание, което изисква постановено решение на ЕСПЧ при установяване на конкретни нарушения на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и то касае конкретно дело, по което България е осъдена. Макар и неприложимо като основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, решението на СЕС, на което се позовава молителя е с различен предмет от този по адм. д. № 12583/2016 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 3219/14.03.2018 г. по адм. д. № 5470/2017 г. на Върховния административен съд, което е с предмет, свързан с реалност на доставки на стоки - "кестени", при изследване основанията по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, а не относно задължение за внасяне на ДДС във връзка с услуги, предоставени от постоянен обект в РБългария по смисъла на § 1, т. 10 ДР ЗДДС, какъвто е спора по делото, по което е отправено преюдициалното запитване и е постановено решението по дело С-111/14 на СЕС. С оглед изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия счита, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК и затова искането като неоснователно на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да се отхвърли. На ответника по искането следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита в настоящото производство в размер на 100 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,