Решение № 15337 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2009 г.

Решение № 15337 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9968/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба Георги Стоянов Георгиев, от гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 715/28.04.2009 г. по адм. д. № 2309/2008 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ВН-50/8.08.2008 г. на началника на РДНСК -Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж- едноетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХI-1909, в кв. Аспарухово, гр. Варна през 1957 г. като изградена без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В регулационния план от 1958 г. няма сграда, която да отговаря на описанието на процесната, което означава, че същата не е била предвидена съгласно регулационния план. Такъв, според мотивите на решението, е изводът на вещото лице, който се споделя от съда. Поради това строежът, подлежащ на премахване, не е бил допустим съгласно градоустройствения план. Така постановеното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми. В този аспект съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Видно от представеното по делото становище на зам. началника на РДНСК-Варна, имотът, върху който е извършен строежът, е бил държавна собственост. Впоследствие земята е продадена на собствениците на индивидуални жилищни имоти в мястото. Съгласно чл. 252, ал. 1 ППЗТСУ строежите, извършени до 1958 г. не подлежат на премахване, ако може да се трактуват като търпими съгласно чл. 320 ППЗТСУ. Според заключението на вещото лице строежът е бил търпим според разпоредбите, действали по време на извършването му, както и по сега действащия ЗУТ. В разглеждания аспект мотивът на съда, че заключението на вещото лице се възприема в смисъл на несъответствие на строежа с действащи правила и норми, е необоснован. Необсъждането пък на всички доказателства прави фактическата констатация за наличие на нетърпим строеж, необоснована. Съдът е следвало да изпълни и задължението си по чл. 171 АПК, като с всички допустими доказателства изследва въпроса за търпимостта на строежа през призмата на § 16, ал. 1, ПЗРЗУТ. В хипотезиса на правната норма е визирано, че търпимите строежи, извършени до 1987 г., не подлежат на премахване. Липсата на категорично установяване факта на търпимост поради допустимостта на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, респективно категоричното опровергаване на търпимостта на строежа, препятства касационната инстанция да извърши контрол за материална законосъобразност на обжалвания съдебен акт. В този смисъл касационният съд не може да провери дали първостепенният съд правилно е приложил материалния закон. Без фактически констатации касационната инстанция като инстанция на правото, а не фактите, не може да се произнесе относно правилността на направения с решението правен извод за незаконосъобразност на административния акт. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане не следва да се конституират други заинтересовани страни освен адресата на акта и административния орган с оглед развиващото се само между тях административно производство, което с крайния акт не засяга чужда правна сфера. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение