Решение № 12812 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15774/2011 г.

Решение № 12812 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15774/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 4493/19.10.2011 г. по адм. дело № 3951/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на Иванка Лазарова Кочиева негова заповед № ОСОС-23/04.04.2011 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, иска отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Иванка Лазарова Кочиева не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с обжалваната заповед незаконосъобразно е прекратено служебното правоотношение на Иванка Лазарова Кочиева, младши инспектор в отдел "Контрол по храните" при ОДБХ Пловдив, с ранг IV младши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ Пловдив от 01.04.2011 г. - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че такова съкращение реално липсва. Този извод съдът е мотивирал с установения от него факт, че по предходното длъжностно разписание от 23.02.2011 г. в отдел "Контрол по храните" е имало 30 младши инспектори, 1 старши инспектор и 49 главни инспектори. С длъжностното разписание от 01.04.2011 г. е запазена общата численост на персонала от 155 души, но броят на младшите инспектори е намален на 14 броя, старшите инспектори са увеличени на 6, а главните инспектори на 60 броя. Единствената разлика по отношение на функционалните задължения на трите длъжности е липсата на предвидена възможност за длъжността "младши инспектор" да се извършват одити за изпълнението на определени добри практики и процедури. Според съда, естеството на тези функции не е определящо за съдържанието на длъжностната характеристика като цяло - касае се за функции с чисто организационен характер, представляващи част от други функции. Решението е неправилно. Необосновано е заключението, че непредвиденото за младши инспектор задължение, фигуриращо в задълженията на старши и главен инспектор, не води до различие в характерните за длъжността младши инспектор от една страна, и старши и главен инспектор от друга страна задължения. Старшите и главните инспектори имат задължения да извършват одити на изпълнението на добри практики за производството и търговия с храни от неживотински продукти; на процедурите, основани на системата за самоконтрол в обектите за производство, преработка и съхранение, пакетиране и препакетиране на суровина и храни от неживотински произход; на обектите за търговия на едро с храни от неживотински произход; обектите за търговия на дребно, в които се предлагат суровини и храни от неживотински произход; изготвят доклади за проведените одити. Младшите инспектори нямат изброените задължения, което се установява от длъжностните характеристики. Видно от докладната записка от 31.03.2011 г. относно промяната в длъжностното разписание, в която са изложени причините за съкращаването на броя на младшите инспектори и увеличаване на броя на старшите и главните инспектори, това е наложено именно от необходимостта за извършване на голям брой одити на значителен брой обекти, в които младшите инспектори не могат да участват. Различието в задълженията по длъжностните характеристики за трите длъжности се основава на чл. 6, ал. 3, т. 8 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор за длъжностите в администрацията, според който младшите инспектори осъществяват контролни функции по прилагане на законодателството и дейността на администрацията и на други физически или юридически лица под прякото ръководство на инспектори от по-високи длъжностни нива, докато според чл. 6, ал. 3, т. 6 и 7 от същата Наредба старшите и главните инспектори осъществяват тези функции самостоятелно. Освен различие в задълженията е налице и различие в изискванията за заемане на длъжностите - за младши инспектор е необходим минимален ранг V младши, за старши инспектор IV младши, за главен инспектор III младши (какъвто Кочиева не притежава). Различни са и длъжностните нива - Б6 за младши инспектор, Б5 за старши инспектор и Б4 за главен инспектор. Неправилен е изводът, че с оглед дефиницията в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на ЕКДА (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) на понятието "длъжност в администрацията", характеризирано като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, липсва съкращаване в длъжността. Намален е щатният брой за длъжността, заемана от Кочиева - "младши инспектор", а другите две длъжности, чийто щатен брой е увеличен - "главен инспектор" и "старши инспектор", са различни предвид различията в задълженията и изискванията за заемането им. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност - в случая "младши инспектор", е една от формите на реално съкращаване на длъжността и дава възможност на органа по назначението да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. С оглед изхода на делото на БАБХ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер по 150 лева за всяка или общо 300 лева, платими от ответника по касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение