Решение № 9718 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6640/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Р. Д., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Т. Лютфиева, против Решение 15179/05.05.2025 г., постановено по адм. дело 3192/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), I отделение, 21 състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 1895/25.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че анализът на съда на обстановката в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на А. Р. Д., като не е изследвано обстоятелството относно региона в Сирия, в който ще бъде върнат чуждият гражданин. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, като вместо него постанови друго, с което да върне преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне в частта за предоставяне на хуманитарен статут при съобразяване актуалната информация в страната на произход на кандидата. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. М. К., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя: справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно общото положение в Сирия, актуалната обществено-политическа обстановка в страната към 18.07.2025 г., състоянието на сигурността в провинция Халеб, актуалното положение на кюрдите и имат ли проблем с новата власт, какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди; справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г., както и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ била законосъобразността на Решение 1895/25.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на А. Р. Д. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. Р. Д. е роден на [дата]. в гр. Латакия, Сирия, гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], семейно положение женен, с две деца, образование: основно, работил в строителството, в собствен магазин за хранителни стоки и като шофьор. Прието е за установено, че същият е напуснал страната си на произход Сирия през месец юни 2024 г., влизайки нелегално в Турция, където останал един месец, след което влязъл в Република България, прескачайки оградата на границата със стълба заедно с още седемдесет човека. При проведеното интервю А. Р. Д. е посочил, че не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не бил участвал в религиозни организации, общност или секта, не бил членувал в политически партии, организации или въоръжени групировки, не бил влизал във взаимоотношения с армията или полицията в Сирия, не бил заплашван и не му било оказвано насилие, като имал военна книжка, но не е отбил военната си служба и не получавал призовка за мобилизиране, тъй като в Сирия имало закон, че когато в семейството имало един мъж той не подлежал на мобилизация, като за това обстоятелство всяка година до навършването на 50 години чужденецът следвало да се разписва. Заявил е също така, че майка му, трите му сестри, съпругата и децата му продължават да живеят в Латакия, Сирия, където е и неговият последен адрес. Посочил е, че причината за напускане на държавата му по произход са свързани с войната, липсата на безопасност, условия да подсигури семейството си, липсата на пари, ток, вода, гориво, лекарства и необорудвани болници. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС са приети: справка с вх. МД-02-62/29.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г. и справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия, Тартус след падането на режима на Башар Асад, като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също е представена справка с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г. относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. При тази фактическа обстановка съдът приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. Р. Д., като според съда административният акт е издаден след обстоен анализ на бежанската история на лицето, при съобразяване представените справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ относно Сирия, при съобразяване общото положение в държавата на произход на чужденеца, както и актуалната политическа и икономическа обстановка към датата на издаване на решението. Прието е, че изложените по време на интервюто от молителя причини за напускане на страната му на произход не са от кръга обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Прието е, че липсвали данни чужденецът да е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, като спрямо него не било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. На следващо място съдът приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не са налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ както на фактите за Сирийската арабска република, съдържащи се в справки с дата 29.01.2025 г. и 03.02.2025 г., издадени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, така и на твърденията, направени от чужденеца по време на интервюто, като формираните от административния орган в тази връзка съображения са приети за правилни, като съответни и на представените в хода на съдебното производство доказателства за настъпилата впоследствие съществена промяна в обществено-политическата обстановка в страната по произход на молителя. От представената в съдебното производство справка е установено, че новото временно правителство поставяло акцент върху възстановяването на държавата, като основните приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. Освен това от данните по справката е установено, че с подписаната от временния президент на Сирия декларация е уредено разделянето на властите и съдебната независимост, като се гарантирали правата на гражданите, свободата на изразяване и свобода на медиите. Наред с изложеното, според бюлетин на ВКБООН броят на завърналите се обратно в Сирия лица, както и броят на вътрешно разселените лица след падането на режима на Башар Асад на 08.12.2024 г. продължавал да расте, а ВКБООН продължавал да оказва подкрепа. Предвид гореизложеното, съдът е приел, че обстановката в Сирия действително е претърпяла значителна промяна, но същата не отговаряла на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като държавата започвала да се възстановява - предприети са мерки за гарантиране правата на гражданите в Сирия, възстановяване дейността на институциите, подобряване условията в страната по отношение на транспорт, образование, финансиране и правна защита, а освен това над 400 000 бежанци се били върнали обратно в Сирия. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. Р. Д.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 27.08.2024 г. интервю същият сочи предимно икономически причини за напускане на Сирия войната и лошото икономическо положение в страната липсата на пари, ток, вода, гориво, лекарства, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан, не е бил преследван от официалните власти, като освен това видно от твърденията в интервюто чужденецът не подлежал на мобилизация и нямал опасения дали ще бъде повикан да отслужи военна служба. По отношение на направените от А. Р. Д. в съдебно заседание за първи път пред касационната инстанция твърдения, че регионът, от който произхожда в Сирия Латакия, има специфично отношение към изповядваната от него религия на [заличен текст], излагащо го на опасност да бъде убит, тъй като той и семейството му като [заличен текст] били обвързани с бившия режим на Башар Асад, настоящата съдебна инстанция съобрази, че видно от Протокола от проведеното на 27.08.2024 г. интервю чужденецът изрично е заявил, че не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, както и че не е членувал в политически партии, организации или въоръжени групировки, като също така според обясненията му не бил заплашван и не му било оказвано насилие. В хода на административното производство лицето е информирано писмено, на разбираем за него език, за реда, по който се развива производството, за неговите права и задължения, като чужденецът е дал съгласие за провеждане на интервюто, осигурен му е преводач, посредством превода, като му е дадена възможност да изложи бежанската си история. След провеждане на интервюто протоколът му е прочетен на разбираем за него арабски език, като с подписа си е удостоверил, че няма забележки по него. В тази връзка противно на изложеното в хода на делото по същество - именно от данните по делото и изявленията на самия касатор се налага изводът, че причините му да напусне страната му по произход са с икономически характер и са свързани със стремежа му към по - добър живот обстоятелства, които не обуславят предоставянето на търсената международна закрила. Версията на лицето, че изповядва религия на [заличен текст], представляваща течение на исляма, различно от посоченото в административното производство на сунит, е развита за първи път в касационното производство, като същата противоречи на изложените в бежанската история твърдения. Предвид това според настоящия касационен състав изложените очевидни противоречия в бежанската история водят до извод за нейната неистинност и за въвеждане на нови твърдения в хода на процеса с цел получаване на статут, поради което не следва да бъдат кредитирани. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. Р. Д. липсват твърдения за излагането му на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно съдът е съобразил решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Противно на доводите в касационната жалба - за хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният съд е извършил задълбочен анализ на предоставената от А. Р. Д. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на които се е позовал административният орган, като следва да се посочи, че справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. касае състоянието на сигурността след падането на режима на Башар Асад именно в района на Латакия, където е роден и живял чужденецът. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представената в съдебното производство справка, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция: справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г., справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, съгласно които броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. - ВКБООН продължава да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от данните от справката от 30.09.2025 г. - на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента Ахмед ал Шараа е създаден Сирийски фонд за развитие, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Освен това от данните в справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият А. Р. Д. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На следващо място - предвид всичко изложено до този момент за актуалното положение в Сирия, то неоснователно в касационната жалба се навеждат доводи, че в административното производство липсвала обоснована преценка на възможностите за пътуване в Сирия. Следва да се отбележи, че твърденията на лицето не са подкрепени с доказателства, каквито съгласно чл. 4, § 2 във връзка с § 1 във връзка с чл. 8, § 2 и § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., държавата - членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. Наред с това правилно е приложен и на принципът забрана за връщане (non-refoulement). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната реално е извършено изследване дали този принцип е нарушен, въпреки липсата нарочни мотиви в тази посока, тъй като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в Сирия, то по същество е прието и че ако чужденецът се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. Що се касае до становището, дадено от ВКБООН през декември 2024 г., относно връщане в Сирийската Арабска Република, настоящият съдебен състав счита, че представените в настоящото производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 21.07.2025 г., 10.09.2025 г. и към 30.09.2025 г. са по-актуални от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия, поради което настоящата съдебна инстанция следва да съобрази изводите си именно с тях. В този смисъл е и становището на ВКБООН, като препоръката в него е до надеждна информация, която да позволява оценка на ситуацията. В тази връзка съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в Сирия не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 1895/25.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на А. Р. Д. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,