Решение № 3310 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5041/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Благоевград против решение 527 / 23.03.2023 г. по адм. дело 133 / 2022 г. на Административен съд Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания (СБАЛПФЗ) Благоевград ЕООД, гр. Благоевград не изразява становище. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 527 / 23.03.2023 г. по адм. дело 133 / 2022 г. Административен съд Благоевград е отменил заповед РД 25 44 / 24.01.2022 г. на директора на РЗОК Благоевград, с която на СБАЛПФЗ Благоевград ЕООД, гр. Благоевград са наложени три финансови неустойки, всяка от които по 200,00 лева на основание чл. 414, ал.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД-МД 2020-2023). Приел е, че атакуваната заповед е издадена при множество съществени нарушения на административнопроизводствените правила, всяко от които съставлява самостоятелно основание за нейната отмяна. Съдът е дефинирал допуснатите нарушения в мотивите си като сформиране на незаконен състав на Арбитражната комисия, поради не определяне на представителите от РК на БЛС по съответните специалности, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал.2 от Закона за здравното осигуряване (чл. 275, ал.5 от Решение РД НС 04 24 1 / 29.03.2016 г. на НС на НЗОК). Приел е, че е налице нарушено право на лечебното заведение за участие в арбитражното производство, поради не връчване на препис от заповедта за конституиране на арбитражната комисия и оттук не осигуряване на гарантираната за страната възможност да иска отвод на определените членове. Третото основание за незаконосъобразност е дефинирал като не излагане на конкретни мотиви от административнонаказващия орган във връзка с допуснатите нарушения, след като Арбитражната комисия не е постигнала решение, разделяйки гласовете си поравно за наличието и отсъствието на вменените на лечебното заведение нарушения. При тези съображения съдът е приел, че не е необходимо да разгледа въпроса за законосъобразността на издадения акт по същество по останалите доводи на оспорващия. Присъдил е разноски. Решението е правилно по своя резултат. Спорът между страните касае наличието на основания за хоспитализация по три случая, първият от които по КП 45 Лечение на декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система, а другите два по КП 42.1 Гнойно-възпалителни заболявания на бронхо-белодробната система при лица над 18 години. Според органите на НЗОК не са били налице индикации за хоспитализация, поради което лечебното заведение, изпълнител на медицинска помощ не е осигурило на здравноосигурените лица договорената медицинска помощ по правилата за добрата медицинска практика и не е предоставило медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената (чл. 30, т.1 и т.2 НРД МД 2020 2023). По делото е била приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не е било оспорено от страните и съгласно което и в трите случая са били налице индикации за хоспитализация. Обосновано същата е била кредитирана с доверие от административния съд предвид необходимостта от специални знания при анализа на спорния въпрос. С оглед на това законосъобразно са били ценени и като съществени допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при формиране състава на арбитражната комисия и не включването в същата на лекар със специалност, имаща отношение към описаните нарушения и констатации в протокола за проверка. Така допуснатото нарушение тангентира и с правото за участие на лечебното заведение във формирането на състава на Арбитражната комисия чрез института на отводите. Липсата на конкретни мотиви във връзка с индикациите за хоспитализация законосъобразно е ценено от първоинстанционния съд като основание за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по смисъла на чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение