Решение № 9669 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 2064/2009 г.

Решение № 9669 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм д. № 2064/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитра Петрова Василева, Цветанка Иванова Василева и Мария Иванова Василева срещу решението от 3.12.2008 г., постановено по адм. д. № 568/2008 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-10-11/11.09.2008 г. на началника на РДНСК - гр. Монтана. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Личко Цеков Вълчов е представил писмено възражение, в което излага подробно съображенията си за неоснователност на подадената касационна жалба. Началникът на РДНСК - гр. Монтана - ответник в производството, чрез юрк. Ирена Радованова, намира за неоснователна касационната жалба. Кметът на община Монтана не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд Монтана Димитра Петрова Василева, Цветанка Иванова Василева и Мария Иванова Василева са оспорили заповед № ДК-10-11 от 11.09.2008 г. на началника на РДНСК - гр. Монтана, с която е оставено в сила решение № 1/28.07.2008 г. на вр и. д. главен архитект на община Монтана, представляващо мотивиран отказ за издаване на акт за узаконяване на строеж "масивна сграда (лятна кухня)" в УПИ Х, кв. 64 по плана на гр. Монтана. Съдът е приел, че при издаването на заповедта на началника на РДНСК - гр. Монтана не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. По делото не е било спорно, а и от изявленията на страните е видно, че производството по узаконяването на масивната лятна кухня, изградена в УПИ Х, кв. 64 по плана на гр. Монтана, е започнало по подадена от Димитрана Петрова Василева молба с вх. № ОТС 94-Д-395/6.11.1998 г. По преписката няма данни до 20.06.2008 г. да са предприемани някакви действия по така подадената молба. Към датата на подаването на молбата за узаконяване е действал Закона за административното производство, съгласно чл. 13, ал. 2 от който исканият административен акт, какъвто е акта за узаконяване, следва да бъде издаден не по-късно от един месец от започване на производството. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗАП (отм.) предвижда, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. По делото не са представени доказателства, нито пък се правят твърдения за това мълчаливия отказ да е бил обжалван, поради което е влязъл в сила. Административните актове се ползват със стабилитет. С издаването им компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, затова органът не може да издаде нов акт по същия въпрос. Поради това издадения нов акт - в случая решение № 1/28.07.2008 г. на вр и. д. главен архитект на община Монтана, е нищожен. Посоченото решение е нищожно и на твърдяното от жалбоподателките основание - като издаден от орган без компетентност. Неправилно административният съд е приел, че представеното по делото писмо, подписано от главния архитект на общината, без номер и дата на издаване, представлява годно основание за предоставяне функциите на главния архитект на друго длъжностно лице от общинската администрация по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУТ. Представената по делото заповед № 1483/23.06.2008 г. на кмета на община Монтана също не е годно основание да предостави правомощия на зам. главния архитект. Това е така, защото кметът не може да предоставя правомощия от името на главния архитект. С оглед горното, при влязъл в сила мълчалив отказ за издаване на акт за узаконяване, за административния орган се е преклудирала възможността за произнасяне по направеното през 1998 г. искане, поради което издаденият през 2008 г. изричен отказ не може да породи действие. Този отказ - както беше посочено по-горе, е нищожен, която нищожност не е съобразена нито от началника на РДНСК - гр. Монтана, пред когото изричният отказ по силата на чл. 216, ал. 2 от ЗУТ е бил обжалван, нито от първоинстанционният съд. Поради това постановеното от последния съдебно решение като неправилно ще следва да бъде отменено, а вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което заповедта на началника на РДНСК - гр. Монтана също ще следва да бъде отменена, а изричният отказ за узаконяване ще следва да бъде обявен за нищожен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,