Решение № 91 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 774/2010 г.

Решение № 91 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 774/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Б. К. К. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 707/22.12.2009 г. по гр. д. № 3164/2008 г. на Върховния касационен съд в частта, с която е отменено частично въззивното решение на Ямболския окръжен съд по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и иска на К. против [фирма] е отхвърлен за разликата над 5 500 лв. до 12 750 лв. Молителят твърди, че делото е решено без да е била представена за справка трудовата му книжка, от която се установява, че не е получавал доходи по трудово правоотношение за исковия период от време. Доказателствено искане не било направено, защото делото е разгледано във въззивна инстанция при действието на новия ГПК от 2007 г., преди изменението на § 2, ал. 1 ГПК с ДВ бр. 50/2008 г. и страната не е имала възможност да поиска събиране на непредставени в първа инстанция доказателства. Б. К. се обосновава с хипотезата на чл. 303, т. 1 ГПК Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място], обл. Я. в съдебно заседание чрез адв. Г. Д. е възразил, че е пропуснат срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, както и за неоснователност на молбата. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството съдебноделоводни разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, намира следното: Молбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимно лице и е срещу влязло в сила съдебно решение. Писменото доказателство, с което обосновава искането си Б. К. му е било от преди постановяване на съдебното решение, така че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК започва да тече от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. В случая, решението на Върховния касационен съд е необжалваемо и е обявено на 22.12.2009 г., когато е влязло в сила. Молбата за отмяна е подадена на 09.02.2010 г., т. е., в изискуемия тримесечен срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Трудовата книжка не е новооткрито доказателство за служителя - ищец по чл. 344, ал. 1 КТ. В случая няма и спор, че тя е била в държане на молителя. Следователно, той е имал възможност да я представи за справка или копие от нея по делото и като ищец е следвало да направи доказателственото си искане още с исковата молба. За хипотезата на чл. 303, т. 1 ГПК е без значение дали е имал възможност да поправи собственото си процесуално бездействие във въззивното производство или не, поради законодателна промяна. Нещо повече, в случая, К. е имал правна възможност на защита, като релевира същия довод в касационното производство, което се е развило след изменението на § 2, ал. 1 ГПК с ДВ бр. 50/2008 г., което е и сторил. Правилността на разрешението, дадено от редовната касационна инстанция не може да бъде предмет на проверка в настоящото производство. От друга страна, едно доказателство или обстоятелство, дори и да е ново, е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, само, ако при установяването му, съответно след представянето му, резултатът по спора би се променил в полза на молителя. В случая, касационната инстанция е уважила частично иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и без данни за записванията в трудовата книжка на уволнения К.. За исковия период до 04.01.2008 г. съдът е приел, че служителят не е работил по друго трудово правоотношение въз основа на други писмени доказателства. В съдебния акт изрично са посочени някои от доказателствените средства, с които уволненият може да установи твърдението си, че не е получавал трудови доходи в периода по чл. 225, ал. 1 КТ и съдебният състав по делото е приел, че трудовата книжка е само едно от допустимите доказателства. На чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се позове само страна, която е проявила нормално дължимата грижа за посочване и представяне на доказателства и при обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор именно поради липсата им. В случая, явно това не е така. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Молителят трябва ад заплати на насрещната страна сторените съдебноделоводни разноски - платен адвокатски хонорар в размер на 560 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение