Решение № 5191 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2016 г.

Решение № 5191 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "ЕЛБА СЕРВИЗИ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Ш., ул. Ц. О. .№..., ет. З, ап. ..., представлявано от управителя Д. Д. Д., против Решение № 2648/11.12.2015 г. по адм. д. 1706/2015 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-27-1403041- 091-001/26.02.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 192/25.05.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - В. /Дирекция "ОДОП/, с който на дружеството са установени задължения за КП по ЗКПО за 2007 г. -2010 г. включително, общо в размер на 32313,26 лв. и лихви 18838,02 лв. и по ЗДДС за д. п. м. 12.2007 г., м. 02.2008 г. - м. 09.2008 г., м. 12.2008 г., м. 02.2009 г., м. 01, 02, 06, 09, 10 - 2010 г. т м. 01.2011 г. и м. 04.2011 г., общо в размер на 47822,83 лв. и лихви 26723,63 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно несъобразяване с изтеклата погасителна давност, необосновани изводи за нереалност на процесните доставки, неправилно позоваване на нормата на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. Представят се допълнителни писмени доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение и РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба- Директорът на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП чрез юрк. Велинова в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че: процесният РА е издаден от компетентен орган; при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; неоснователно е възражението за погасяване на задълженията по давност, тъй като при повторната ревизия не започва нова такава, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения ревизионен акт. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактури от "С. Б. СКН" ЕООД, "С. Б. СН", "Алфа арт строй" ЕООД и "Д. С." ЕООД съдът е приел, че не са доказани наличието на предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит. Счетено е и за неоснователно оплакването на жалбоподателя за това, че извършеното преобразуване на финансовия резултат е в нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за изтекла погасителна давност за корпоративен данък за 2007 г. и ДДС за данъчен период от м. декември 2007 г. до м. ноември 2008 г. Процесната ревизия е повторна, след отменително решение на директора на Д"ОДОП" В., с което е отменен предходен РА и преписката е върната за нова ревизия. Върховният административен съд многократно се е произнасял и практиката му е непротиворечива, че с връщането на преписката за нова ревизия не се слага начало на ново ревизионно производство, поради което от значение за спазване на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 е датата на връчване на първоначалната заповед за възлагане на ревизия - 5.08.2013 г. и в този случай, този срок не е бил изтекъл преди връчването на първата ЗВР и така течението на давностния срок за процесните данъчни задължения е било спряно. Не може да бъде споделен доводът в касационната жалба, че щом не е имало прекъсване, по аргумент на по-силното основание не е налице и спиране на давностния срок. Основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове по чл. 172 от ДОПК са различни и не могат да се смесват. В касационната жалба се поддържат доводи и се представят нови доказателства относно спорния факт - предпоставки на ЗДДС за упражняване на правото на данъчен кредит по фактури от "С. Б. СКН" ЕООД, "С. Б. СН", "Алфа арт строй" ЕООД и "Д. С." ЕООД . Настоящата инстанция констатира, че представените доказателства не са заверени и не представляват годни доказателства по смисъла на чл. 179 и чл. 180 ГПК. Също така представените в касационното производство доказателства не обосновават касационните основания и не са допустими по чл. 219, ал. 1 и 2 АПК, след като е следвало да бъдат представени в производството пред административния съд и въпреки дадените от съда указания, това не е направено. Непопълването на делото с относими доказателства по вина на страните не е касационно основание по чл. 209 АПК. Правилен е изводът на първоинстанционният съд за непризнаването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. В хода на ревизионното и съдебното производство ревизираното лице е представило само фактури и договори, липсват доказателства за приемане и предаване на услугите и стоките, предмет на фактурите, като приемо - предавателни протоколи, актове обр. 19, констативни протоколи, или стокови разписки, доказателства за транспорт, а също така количествено - стойностни сметки и др., за да се обоснове начина на формиране на фактурираните суми. Това са основните и съществени аргументи за непризнаване на правото на данъчен кредит, които се допълват с аргументите за ненамирането на доставчиците, непотвърждаване от тяхна страна на извършените сделки, невъзможност да се провери редовността на счетоводството им, материална и кадрова обезпеченост и т. н. Решението е правилно и в частта по ЗКПО. Поддържаният довод от касатора, както и пред първоинстанционния съд е бил, че е следвало да се извърши прихващане с приходите, свързани с тези разходи, съобразно действащата към 2009 г. разпоредба на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, преди изменението на текста, в сила от 01.01.2010 г., която счита че следва да се тълкува в смисъл, че не е предвидено изрично изключването по чл. 26, т. 2 ЗКПО, в какъвто смисъл е последващото изменение на текста, неприложим с обратно действие. При непризнаване на разходи за данъчни цели, на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО в приложимата му редакция към 2009 г. /в сила до 01.01.2010 г./ не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26 до размера на непризнатите разходи. Тълкуването на посочената норма сочи, че тя предвижда регулиране на действително реализирания приход в резултат на непризнатите за данъчни цели разходи. В случая, не е доказано търговеца да е реализирал приходи, свързани с непризнатите разходи. Когато разходите не са признати за данъчни цели поради документална необоснованост в резултат на установена липса на реални доставки, както е в случая установено с влязъл в сила РА по ЗДДС, издаден на търговеца, обективно невъзможно е получателят да е вложил същите стоки в следващи облагаеми доставки и да е реализирал последващи приходи именно от несъществуващите стоки или неосъществени услуги. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение