Решение № 11706 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2012 г.

Решение № 11706 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград, срещу решение № 82 от 19.01.2012 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 844/2011 г. С обжалваното решение съдът отменил заповед № 10058 от 31.07.2008 г. на началник сектор "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата на Лазар Георгиев Латровалиев е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че не е възможно да се установи посоченото в оспорената заповед наказателно постановление № 6198/2004 г., с което са отнети дванадесет контролни точки, влязло ли е в сила поради непредставянето му по делото. Съдът не отчел, че вместо наказателното постановление е представено писмо на началник сектор "Пътна полиция", в което е посочено, че това наказателно постановление е унищожено с протокол за брак № 67213 от 16.11.2009 г. Не отчел, че унищожаването е извършено в изпълнение на типова номенклатура на делата в Регионална дирекция на вътрешните работи, рег. № 24505 от 26.10.2001 г., издадена в съответствие с Инструкция № I-60 от 1998 г. за организацията на деловодната дейност в Министерството на вътрешните работи, както и въвеждането на ред за обработката на документите на явно деловодство и предаването им в архив. Представя писмени доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което остави в сила заповед № 10058 от 31.07.2008 г. Касаторът се представлява от служител с юридическо образование Марио Томов. Ответникът по касационната жалба - Лазар Георгиев Латровалиев, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, съдът изяснил релевантните за спора факти, обсъдил доказателствата и становищата на страните и извършил проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК. В хода на съдебното производство не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Представените от касатора писмени доказателства не установяват надлежно връчване на процесното наказателно постановление, поради което изводът на съда е правилен. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на съдебно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че в заповед № 10058 от 31.07.2008 г. са посочени наказателни постановления № 6198/2004 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград, № 70/2006 г. на началник група "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград, № 3393/2007 г. и № 1185/2008 г. на началник районно полицейско управление, гр. Сандански, с които на Латровалиев били отнети 39 контролни точки за допуснати нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Приел, че от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод, че наказателно постановление № 6198/2004 г. е влязло в сила. Приел, че с останалите три, влезли в сила наказателни постановления, в т. ч. и приложеното по делото, но не включено в оспорваната заповед наказателно постановление № 1932/2004 г., на Латровалиев са отнети 32 контролни точки. С оглед на така установените факти съдът приел от правна страна, че на ответника по касационната жалба не са отнети 39 контролни точки. Приел, че липсата по делото на данни за съдържанието и връчването на наказателно постановление № 6198/2004 г. препятства възможността за извършване на проверка за наличието на предпоставките по чл. 174, т. 4 ЗДвП. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил. Този извод на съда е правилен. С касационната жалба касаторът представя: удостоверение № 4125 от 2.02.2012 г. на началник сектор "Пътна полиция", в което сочи, че наказателно постановление № 6198 било връчено на Латровалиев на 03.12.2004 г., не е обжалвано и влязло в сила на 13.12.2004 г.; протокол № 67213 от 16.11.2009 г. за унищожаване на многоекземплярни документи, водещи се на отчет в регистри - приложение № 2 и отделни явни документи, в който фигурира наказателно постановление № 6198/2004 г.; заповед № 2765 от 9.09.2009 г. за създаване на постоянни комисии за организация и спазване реда за унищожаване на документи; типова номенклатура на делата в регионална дирекция на вътрешните работи, гр. Благоевград, рег. № 24505 от 26.10.2001 г., в която фигурира "РД 14 - наказателни постановления, издадени въз основа на съставени актове - срок на съхранение три години"; извадка от автоматизирана информационна система, в която е посочено, че наказателното постановление е връчено на 3.12.2004 г. и с него са наложени наказания по чл. 182, ал. 1, т. 4 и чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП. По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги приема за правилно, точно и пълно доказани, така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е досежно преценката на съда на тези факти и в частност на преценката на доказателствата относно съдържанието и влизането в сила на наказателно постановление № 6198/2004 г. Както обосновано приел в мотивите си съдът, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959) нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила и по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и съответно фактът подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Правото на обжалване, както е известно, възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 АПК. Какво доказал в случая административният орган по отношение на наказателно постановление № 6198/2004 г.? Представените от него, включително и с касационната жалба, писмени доказателства установяват само, че наказателни постановления с номера от 6001 до 6200 от 2004 г. били унищожени. Издаденото от него самия удостоверение № 4125 от 2.02.2012 г., както и екранната снимка от автоматизираната информационна система установяват единствено факта на унищожаване на преписката и вписването на определени факти в информационната система. Следователно, налице е само едно твърдение на касатора, че наказателно постановление № 6198 от 19.10.2004 г. е влязло в сила и с него са отнети 12 контролни точки на ответника по касационната жалба. Този факт е напълно възможно да е осъществен, но за да бъде приет от съда за надлежно доказан е необходимо да бъде доказан с допустимите от закона доказателствени средства. Законът изисква - чл. 58, ал. 1 ЗАНН, връчването да се установи с подпис на нарушителя. По делото няма доказателства - дори самото наказателно постановление не е представено, от които по безспорен начин да се установи както съдържанието на постановлението, така и фактът на надлежното му връчване. Твърдението на касатора, че нормативно определеният му срок за съхранение на административно-наказателната преписка изтекъл и поради това не може да представи доказателства в съда за връчването на постановлението не съответства на нормативната уредба и не може да доведе до дерогиране на установените в процесуалния закон допустими доказателствени средства за установяване на факта на съобщаване. Инструкция № I-60 от 1998 г. за организация на деловодната дейност в Министерството на вътрешните работи, утвърдената типова номенклатура на делата в регионалната дирекция на вътрешните работи, протоколът за унищожаване на многоекземплярни документи, на които касаторът се позовава, не могат по никакъв начин да докажат релевантния факт. Нещо повече. Към датата на издаване на наказателното постановление, както и към датата на неговото унищожаване, в сила е Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157). Съгласно чл. 30, ал. 2 от нея наказателните постановления се съхраняват до изпълнение на наложеното наказание, но не по-малко от пет години. Безспорно е, че петте години са изминали, а дали е изпълнено наказанието, наложено с това постановление, в процесния случай е ирелевантно. Ал. 3 на същата разпоредба изрично предвижда, че наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяването на контролните точки, но не по-малко от пет години. По делото е безспорно, че отнетите с наказателно постановление № 6198 от контролни точки не са възстановени - противното би значело да не се отчитат при издаване на заповедта за принудителната мярка. Щом като контролните точки не са били възстановени за касатора е налице задължение да съхранява наказателното постановление и преписката по него. Неизпълнението на това негово задължение лишава съда от възможността да установи надлежно релевантния факт на връчване и с оглед на това на пораждане на правните последици. Видно от изложеното съдът правилно ценил доказателствата по делото и въз основа на това направил обоснован и правилен извод, че фактът на отнемане на 12 контролни точки по наказателно постановление № 6198 не е доказан от административния орган. Въз основа на това направил правилния извод, че издадената заповед № 10058 от 31.07.2008 г. е незаконосъобразна и я отменил. Релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд