Решение № 3922 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6516/2017 г.

Решение № 3922 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6516/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Г. срещу решение № 1284 от 28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11604/2016 г. от Административен съд - София град (АССГ), с което е отменено решение № 415/21.10.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация. По наведени в жалбата доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу решението на КЗД бъде отхвърлена. Изложени са твърдения относно фактите и тълкуването на жалбоподателката на признаците "възраст" и "лично положение". Наведен е довод, че неправилно АССГ приема, че в случая тя не е доказала факти, от които да може да се направи безспорен и категоричен извод, че ответната страна я е третирала по-неблагоприятно от останалите й колеги, навършили пенсионна възраст. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) не взема становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба – Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) чрез процесуален представител в съдебно заседание, в представени писмени отговор и бележки оспорва същата, и моли съда да постанови решение, с което да тя да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт, решението на КЗД, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Съдебното решението е правилно. Спорът е относно правилността на извода на съда, че решението на КЗД е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Няма спор по делото, че А. Г. е навършила пенсионна възраст на 20.06.2013 г., като е продължила да работи по трудово правоотношение до 23.10.2014 г., макар да липсва надлежно решение на Научния съвет (НС) на ИЯИЯЕ. Със заповед № 39/23.10.2014 г. на Директора на ИЯИЯЕ, трудовото й правоотношение е било прекратено. Заповедта е постановена след решение на НС от 21.10.2014 г., с което не е подкрепено предложението да се продължи с една година действието на трудовия договор на А. Г. При гласуването на предложението е взето предвид, че тя не е спазила срока за представяне на необходимите атестационни материали, отразяващи резултатите от научната й дейност, не е била атестирана, както и други обстоятелства. При тези факти правилно съдът приема, че в случая е спазена предвидената нормативна уредба, понеже в хипотезата на § 4, ал. 2 ПЗР на Устава на БАН е предвидена възможност трудовото правоотношение с хабилитирано лице, заемащо длъжност "професор", какъвто е и случаят с жалбоподателката, то да се продължи с не повече от три последователни години след навършване на пенсионна възраст по решение на НС. Съгласно ал. 4 на цитирания текст, ако НС не вземе решение за продължаване на трудовото правоотношение, то се прекратява от директора. В случая трудовото правоотношение с А. Г. е прекратено при наличие на хипотезата на § 4, ал. 4 от ПЗР Устава на БАН. Няма спор, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с А. Георгиева в ИЯИЯЕ е имало трудови отношение с лица, навършили 65-годишна възраст, които не са прекратени. Същевременно са представени доказателства и за прекратени такива трудови правоотношения с други лица. Сам по себе си този факт не обуславя извод за извършено нарушение на антидискриминационното законодателство, доколкото по § 4, ал. 2 ПЗР на Устава на БАН е предвидена възможност, а не задължение да бъдат продължени трудовите правоотношения на хабилитирани лица, като преценката е предоставена единствено на НС. В конкретния случай от събраните доказателства не се установява мотивите, поради които НС не е взел решение да продължи трудовото правоотношение с Георгиева, да са обусловени от нейната "възраст" или "личното й положение". Правилен е изводът на съда, че от доказателствата по делото не се установява това решение, прието след тайно гласуване, да е обусловено от някой от признаците посочени в чл. 4, ал. 1 Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Обстоятелството, че при вземане на решението НС е съобразил изразени мнения относно професионалното поведение на жалбоподателката не води до извод за осъществено неравно третиране на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. При това обоснован и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че в хода на производството не са представени доказателства, въз основа на които да се заключи, че решението на НС е обусловено от "възрастта" или "личното положение" на А. Г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото са налице предпоставките на чл. 143, ал. 4 АПК, като своевременно ответникът ИЯИЯЕ е направил искане за присъждането им, но предвид разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение