Решение № 3489 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6539/2014 г.

Решение № 3489 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6539/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Милена Желязкова Минева, от гр. София, против заповед № ЧР-03-18/21.05.2013 г. на Министъра на правосъдието, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. По наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания от нея административен акт, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (отм.) моли за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед № ЧР-03-002/09.01.2013 г. Министърът на правосъдието по повод на постъпили данни за извършено нарушение от жалбоподателката разпорежда образуването на дисциплинарно производство, като назначава дисциплинарно-разследващ орган и определя 15 дневен срок за изпълнение. Този срок е удължен със заповед № ЧР-03-004/07.02.2013 г. на 15 дневен от явяването на Минева на работа - след завръщането й на работа поради временна нетрудоспособност. Заповедта е връчена на Минева на 27.03.2013 г., като при запознаването си с нея същата е заявила, че желае да бъде подпомагана в защитата си от ИСДВР Генади Цаков. По административната преписка обаче липсват данни посоченият служител да е подпомагал Минева в защитата й. В хода на проведеното дисциплинарно разследване са взети обяснения от лишените от свобода Тодор Милодинов Маринов, Григор Николов Русев и Красимир Стоянов Къртев и тримата изтърпяващи присъда "лишаване от свобода" в ЗО "Кремиковци", както и от лишените от свобода Валентин Огнянов Христов и Борис Тодоров Маринов, изтърпяващи присъда "лишаване от свобода" в затвора в гр. София, като последният е баща на Тодор Милодинов Маринов. Снети са писмени обяснения и от майката на последния Милодина Тодорова Маринова. Приложени са докладни записки от Иванка Василева - НС СДВР в Затвора гр. София и от Димитрина Маринова - инспектор СДВР в ЗО "Кремиковци". Въз основа на тези обяснения дисциплинарно разследващия орган приема, че Минева в периода, в който е изпълнявала функциите си на пробационен инспектор и по конкретно през 2102 г. е нарушила чл. чл. 40, 41 и чл. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН, което може да се приеме от обстоятелството, че умишлено е контактувала с лишени от свобода и техните семейства, за да извлече лична изгода. Органът приема, че от подписаната от служителя длъжностна характеристика се установява, че е предвидена възможност, заедно с ИСДВР да прави предложения за УПО (вероятно условно предсрочно освобождаване) с пробационен надзор. Също така дисциплинарно разследващия орган приема, че в периода, в който е изпълнявала служебните си задължения Минева е осъществявала нерегламентирани контакти с част от лишените от свобода, с които е трябвало да има само професионални отношения с последен контакт с Милодина Маринова - майка на лишения от свобода Тодор Тодоров на 31.10.2012 г., когато служителката посещава дома й. Цитирано е постановление за привличане като обвиняем, което според дисциплинарно разследващия орган е официален документ, от който се установява че през месец октомври 2012 г. Минева в съучастие с Валентин Лазаров са подбуждали лишени от свобода - Тодоров и Русев съзнателно да потвърдят неистина в полза на подсъдимия Лазаров; от 2009 до 19.12.2012 г. в качеството си на длъжностно лице в Затвора гр. София Минева поискала дар - сума от 1000 лв. за заличаване на наказание и 2000 лв. за да подготви предложение по чл. 73 от ЗИНЗС. През месец юни в гр. София в съучастие с Лазаров поискала дар - сума в размер на 5000 лв. от лишен от свобода, за да упражни влияние при вземане на решение на длъжностни лица от комисията по чл. 73 от ЗИНЗС. Въз основа на така установеното дисциплинарно разследващия орган предложил на Минева да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за посочените по-горе нарушения на Етичния кодекс, което поведение според дисциплинарно разследващия орган представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗМВР (отм.). На 25.04.2013 г. жалбоподателката е поканена да даде писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган и такива са дадени на 25.04.2013 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на жалбоподателката. Същата е запозната с обобщената справка с рег. № 2028/09.04.2013 г. на 10.04.2013 г., като на следващия ден подала възражение с вх. № 2039/11.04.2013 г. На същия ден дисциплинарно разследващия орган изготвя и изпраща становище, с което отново предлога на Минева да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". На 21.05.2013 г. Министърът на правосъдието издава оспорената заповед № ЧР-03-18/21.05.2013 г., с която е налага на Милена Желязкова Минева дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното й правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта министърът посочва приетата от дисциплинарно-разследващия орган фактическа обстановка и след като описва извършените действия в хода на дисциплинарното производство посочва като правни основания за издаване на заповедта - чл. 227, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР вр. чл. 13, 40 и 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В хода на производството при първото разглеждане на жалбата на Минева против заповедта - адм. дело № 8494/2013 г. по описа на ВАС са събрани допълнително писмени доказателства, от които се установява, че на лишения от свобода Тодор Милодинов Тодоров са налагани дисциплинарни наказания със заповеди на началника на Затвора София, съответно на ЗО "Кремиковци" на 17.03.2008 г.; 08.04.2009 г.; 12.05.2009 г.; 25.11.2009 г.; 29.06.2012 г.; 24.07.2012 г. и 25.07.2012 г. На 01.07.2011 г. инспектора по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР) - Валентин Лазаров предлага на комисията по чл. 73 ЗИНЗС, поради настъпилите положителни промени в личността му режимът на изтърпяване на наказанието да бъде заменен от строг на общ. По отношение на лишения от свобода Красимир Къртев са изготвени три предложения от инспектор "СДВР" в ЗО "Кремиковци" - Димитрина Митева за условно предсрочно освобождаване - на 19.07.2012 г.; 22.11.2012 г. и на 23.05.2013 г. Такова предложение е изготвено и от Спас Маринов - инспектор "СДВР" в ЗО "Кремиковци" на 09.09.2013 г. От събраните в хода на първото разглеждане на делото гласни доказателства се установява, че Минева е споделяла със св. Белберов - служител Затвора гр. София, че срещу нея има злонамерени сигнали, а освен това в него присъствие е уведомявала за това и прекия си началник - Иванка Василева. Свидетелят установява, че Минева, в качеството й на инспектор "пробация" не е отговаряла пряко за определена група или групи лишени от свобода, тъй като това е вменено като задължение на инспектор "Социална дейност и възпитателна работа". Свидетелят Борисов, бивш инспектор "СДВР" в ЗО "Кремиковци" установява, че пробационният служител не може да осъществява срещи по всяко време с лишените от свобода в ЗО, тъй като то е отдалечено от работното му място - затвора гр. София. Служителят посещава общежитието с пробационни дейности или попълване на декларации на лишени от свобода, които трябва да изтърпят наказание "пробация" или относно комисията по чл. 73 ЗИНЗ, когато има предложение от инспектор "СДВР" за съответния лишен от свобода да бъде включен в пробация, като във всички случаи посещенията се документират. Свидетелят, който е работил ЗО "Кремиковци" през 2012 г. установява, че не му е известно Минева да се е срещала с Тодор Милодинов, а при посещенията си никога не е била сама. Свидетелят Лазаров, който установява, че е уволнен по идентичен начин, като Минева установява, че лишените от свобода, които са дали показания срещу Минева са същите, които са дали такива и срещу него. Твърди, че в затвора има схеми между самите затворници, като една от тях е помежду си да се изнудват за пари, замесвайки имената на служители в затвора. Свидетелят Пешев, който е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" от 2008 до 2010 г. установява, че познава Минева от престоя си в затвора, като през 2012 г. при среща тя му споделя, че има твърдения на затворници, че тя им е искала пари за предсрочното им освобождаване и за уреждането им на работа. Свидетелят твърди, че това са "затворнически измишльотини" и "пандизчийски приказки", като затворниците системно използват некоректно имената на служителите помежду си, като твърдят, че срещу предоставяне на пари може да се уреди започване на работа, помощ при предсрочно освобождаване или ползване на отпуск. Но тази дейност се изпълнява от съответния социален работник, а Минева е била пробационен служител, като същата има срещи със затворниците при предстоящото им освобождаване. От представените по настоящето дело писмени доказателства, освен установеното при първоначалното разглеждане на делото се установява, че Затворниците Милодинов, Русев и Къртев с решения на комисията по чл. 73 ЗИНЗС са настанени за доизтърпяване на присъдите си в ЗО "Казичене", съответно от 23.01.2014 г.; 23.05.2013 г. и от 18.07.2013 г., като с решения на същата комисия и на тримата режимът изменен в по-лек. Русев и Къртев са условно предсрочно освободени - първият с определение на СГС от 27.03.2014 г., а вторият с определение на СГС от 26.09.2013 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. Същата обаче е постановено в нарушение на изискванията по чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, доколкото в същата подробно са описани доказателствата, които са събрани в хода на проведеното дисциплинарно производство, както и процесуалните действия на дисциплинарно разследващия и дисциплинарно наказващия орган, но липсва посочване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. като същата е в съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Подробното възпроизвеждане на твърденията на Маринова, Тодоров, Маринов, Русев и Христов не може да замести описанието на извършеното нарушение. Отделно от това според твърденията на посочените лица Минева е извършила нарушения през 2008 г. или през периода 2008 -2012 г. Следователно не е конкретизирано и времето на извършване на нарушенията, което освен, че представлява нарушение на изискванията за формата на акта, води до невъзможност на дисциплинарно наказания служител да защити ефективно правата си. Отделно от това за деяния, извършени през периода преди 21.05.2011 г., съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗМВР (отм.) не може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. При постановяването на административният акт са допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № ЧР-03-002/09.01.2013 г. на дисциплинарно наказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Срокът за провеждане на разследването бил определен на 15 дни, като с последваща заповед по повод представен болничен лист от Минева срокът е удължен - в 15 дневен срок, считано от явяването й на работа. Жалбоподателката е запозната със заповедта на 27.03.2013 г., като в съответствие с посочената в заповедта възможност, регламентирана в разпоредбите на чл. 230, ал. 4 ЗМВР (отм.) и чл. 243, ал. 1, предл. последно ППЗМВР (отм.) е заявила, че желае да бъде подпомагана в дисциплинарното производство от ИСДВР Генади Цаков. В хода на проведеното дисциплинарно производство липсват доказателства Минева да е подпомагана от посоченото лице. Назначеният със заповедта дисциплинарно разследващ орган е провел разследване, при което са събрани обясненията на четирима затворници, майката на единия от тях и сведения от НС СДВР в Затвора гр. София и инспектор СДВР в ЗО "Кремиковци" към Затвора гр. София. След запознаване с изготвената обобщена справка, в предвидения в чл. 243, ал. 4 ППЗМВР 24 часов срок Минева е подала възражение, в което е поискала да бъдат проверени твърденията на лицата, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода", доколкото констатациите на дисциплинарно разследващия орган са базирани върху същите. Дисциплинарно разследващия орган изготвил становище още същия ден, в което отразил становището си за неоснователност на несъгласието на Минева с констатациите и посочил, че същата не е посочила доказателства в своя полза. С писмо № 92-15-81/23.04.2013 г. министърът на правосъдието поканил Минева в тридневен срок да представи писмени обяснения относно установените дисциплинарни нарушения. На 25 април 2013 г. Минева депозирала обяснения, в които заявява, че не е запозната с това, кои нейни действия са определени като нарушения, като приложила и молба на защитника й адв. Грозев, но по дисциплинарната преписка такава липсва.. На 21.05.2013 г. министърът на правосъдието издал оспорената заповед, връчена на Минева на 28.05.2013 г. На първо място липсват доказателства дисциплинарно наказващият орган да се е запознал с материалите, събрани и изготвени от дисциплинарно - разследващия орган, както и с възражението и обясненията на Минева. При това липсват доказателства, че същият е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 4 ЗМВР - да събере и оцени всички доказателства, включително посочените от държавния служител. Още повече, че в случая от доказателствата се установява, че дисциплинарно-разследващия орган е събирал доказателствата в нарушение на изискването за установяване на обективната истина по случая, като се е задоволил с приемането на писмени обяснения, в които се твърди незаконосъобразно поведение на Минева. В случая тези твърдения са приети безкритично, не са обсъдени в съвкупност, с останалите доказателства и не са предприети действия за проверка на достоверността им. Освен това въпреки изрично заявеното от Минева, че желае да бъде подпомагана в защитата си от посочен от нея служител по преписката липсват данни същият да е уведомен за това и съответно да е участвал в производството. Ето защо настоящият състав намира, че заповедта е постановена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗМВР (отм.) и (ППЗМВР (отм.) На следващо място настоящият състав намира, че от събраните в хода на административното и съдебното производство не може да бъде изведен еднозначен и безсъмнен извод за извършени от нея нарушения на служебната дисциплина. В хода на административното производство Минева в обяснението си от 28.03.2013 г. е заявила, че е докладвала на прекия си началник - НС СДВР Иванка Василева за тенденциозно отношение към нея през периода от м. февруари 2012 до 19.12.2012 г. вкл., при което съвместно с нея било взето решение да не организира мероприятия в общежитието и да не го посещава, при което се ограничила само с изготвяне на справки. В дадената в хода на дисциплинарното производство - на 02.04.2013 г. докладна записка от Василева обаче са изложени общи твърдения за това, че от едни момент Минева се е чувствала притеснена при осъществяване на задачите си. Същевременно в докладната записка на Митева - инспектор СДВР на 6-та група "Домакинци" В ЗО "Кремиковци" от 04.07.2012 г. са изложени твърдения за пребиваване на Минева на територията на ЗО "Кремиковци" през месец юли 2012 г. и осъществена от нея самостоятелна среща с Къртев. В обясненията си от същата дата последният обаче твърди, че такава среща се е осъществила на 27.06.2012 г., след като на 26.06.2012 г. провел телефонен разговор с Валентин Лазаров, което твърдение само по себе си буди недоумение, доколкото притежаването и ползването на телефони от лицата изтърпяващи от свобода не е разрешено. Анализът на тези доказателства води до извод, че в случая нарушението не е установено по безспорен и категоричен начин. В случая въпреки изготвената от Митева докладна записка през месец юли 2012 г. не са предприети действия за изясняване на случая. В хода на дисциплинарното производство дисциплинарно разследващия орган не е изяснил и факта посещавала ли е Минева ЗО "Кремиковци" през периода м. 02.- м. 12.2012 г., предвид твърденията й в дадените обяснения и изложеното в докладната записка на прекия й ръководител Василева. При преценката на твърденията на лицата Маринова, Тодоров, Маринов, Русев и Христов дисциплинарно разследващия орган не е съобразил факта, че съгласно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) в сила от 01.06.2009 г. за разлика от действалия до момента Закон за изпълнение на наказанията (ЗИН) пробационните служители нямат участие в комисиите, които имат правомощия относно заменяна режима на изтърпяване на наказанието в по-лек, преместване на лишените от свобода в затворническо заведение от по-лек тип и т. н. включително и да изготвя предложение за предсрочно и условно освобождаване. Не е съобразен и факта, че първите трима от посочените лица са семейство, при което дадените от тях сведения следва да бъдат преценени при съобразяване на това обстоятелство - т. е. да бъдат оценени в съвкупност с останалите доказателства. При преценката на обясненията на Христов, не е отчетен факта, че Минева не е имала правомощия да заличава наложени наказания на изтърпяващите наказание "лишаване от свобода". Освен това същият твърди, че Минева е поискала сумата от 2000 лв. от лишения от свобода Тодоров чрез него в качеството и на отряден, докато вменените й нарушения са в качеството й на пробационен служител. Отделно от това доколкото твърденията касаят периоди преди 21.05.2011 г. не съществува законова възможност да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на Минева за това. Обясненията на Милодина Тодорова относно твърдените от нея факти, че на 31.10.2012 г. Минева е посетила домът й за да накара сина си да измени показанията в полза на Валентин Лазаров не се подкрепят с други доказателства. Същата твърди, че относно парите, който й е искала Минева и съответно Тодорова е дала са общо 15 000 лв. За този факт също не са събрани доказателства, като време и конкретни суми за да бъде извършена адекватна преценка на първо място дали отговарят на обективната истина, както и дали са получени от Минева по време, за което може да бъде ангажирана дисциплинарната й отговорност. Разпитаните от съда свидетели при първоначалното разглеждане на делото установяват фактите, твърдени от Минева в хода на дисциплинарното производство, а именно, че същата е докладвала на прекия си началник за това, че спрямо нея са извършване провокативни действия от страна на лишени от свобода, както и това, че същата в качеството си пробационен служител няма отношение и не може да извърши действията, които се твърдят от лицата Маринова, Тодоров, Маринов, Русев и Христов, тъй като за това е компетентна комисията по чл. 73 ЗИНЗС, чийто състав е конкретно определен и включва съвсем други категории служители. Не без значение за извода доколко тези твърдения отговарят на истината е и фактът, който е установен в хода на съдебното производство, че работното място на Минева не е на територията на ЗО "Кремиковци", при което същата го е посещавала само със служебен транспорт, заедно с други служители. Освен това следва да бъде съобразен и факта, че предвид задълженията си по длъжностна характеристика като пробационен служител Минева е започвала работа с лицата, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" едва в края на изтърпяването му. Това се установява от т. IV. 1 от длъжностната й характеристика в която като област на дейност е посочено осъществяване на интензивна подготовка на осъдените за ресоциализация в края на периода на изтърпяване на наказанието. При преценка на задълженията й по длъжностна характеристика следва да бъде съобразен и факта, че същата е връчена на Минева на 10.12.2008 г. - при действието на ЗИН (отм.), при което т. V. 2 от същата е неприложима след 01.06.2009 г. - с влизане в сила на ЗИНЗС. Съгласно чл. 73, ал. 1 от този закон комисията по изпълнение на наказанието е с председател - началникът на затвора или на поправителния дом, членове - представител на наблюдателната комисия, заместник началникът на затвора по режимно-охранителната дейност, ръководителят на направлението за социална и възпитателна работа и психологът на затвора и ли поправителния дом. Съгласно ал. 3 на цитирания текст в заседанията на комисията могат да участват и други служители без право на глас, определени обаче от началника на затвора или поправителния дом. В случая липсват доказателства Минева да е определяне от началника на Затвора София за чл. на такава комисия. За да обоснове извода си, че Минева е извършела вменените й нарушения на служебната дисциплина органът е съобразил факта, че срещу същата е образувано наказателно производство. Този факт обаче също не установя по безспорен начин извършване на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана отговорността й - нарушение на норми от ЕК. В случай повдигнатите на Минева първоначално обвинения отчасти се покриват с вменените й дисциплинарни нарушения, но наказателното производство срещу същата не е приключено с влязла в сила присъда, за да може да се приеме за установен извода, че същата е извършила деянията, за които същата е привлечена като обвиняема. Дисциплинарното производство е отделно и независимо от наказателното, при което за дисциплинарно-наказващия орган е налице задължение в хода на това производство да установи по безспорен начин извършването на дисциплинарно нарушение от държавния служител, преди да наложи дисциплинарно наказание. Предвид така установения факт, че по делото не е доказано по безспорен начин извършване на деянията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на Минева заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. Ето защо съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, при което следва да бъде отменена. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК следва Министерство на правосъдието да бъде осъдено да заплати на Милена Желязкова Минева сумата 520 лв., представляваща деловодни разноски, от които 20 лв. заплатени от нея държавни такси и 500 лв. хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение