Решение № 8102 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2013 г.

Решение № 8102 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Иван Александров Чакъров, в качеството му на ЕТ "Алекс Комерс - Иван Чакъров", подадена чрез процесуалния представител срещу решение № 99 от 14.03.2013 г., постановено по адм. дело № 946/2012 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 111200582/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 474/31.08.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - град Велико Търново при ЦУ на НАП, сега с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният ревизионен акт, в частта, потвърдена с решението на директора на "ОДОП", или връщане на делото за разглеждането му от друг състав на съда. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е решение на АС-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Иван Чакъров, в качеството му на ЕТ "Алекс Комерс - Иван Чакъров", срещу ревизионен акт № 111200582/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 474/31.08.2012 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - град Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за периода 2007 г. - 2010 г. са му установени допълнителни публични задължения, в това число данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - 19 792.68 лв. и лихви за него 8 575.78 лв.; осигурителни вноски за ДОО - 6 692.00 лв. и лихви за тях - 4 777.71 лв.; здравноосигурителни вноски - 2 540.00 лв. и лихви за тях - 906.38 лв.; вноски за ДЗПО - 2 059.00 лв. и лихви за тях - 1 412.56 лв. В случая ревизионното производство е извършено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и обхваща периода 01.01.2007 г. - 31.12.2010 г., като ревизиращите са приели, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. В дадените обяснения от ДЗЛ - декларация по реда на чл. 124, ал. 3 ДОПК, ревизираното лице е заявило, че е получило два заема от "Булгарконсерв" ООД в размер общо на 80 000 лв. По-късно са поддържани твърдения за получени заеми от четири физически лица в размер на 18 000 лв. За да отхвърли жалбата на РЛ, първоинстанционният съд е приел, че са били налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК и ползващите се с презумптивна доказателствена сила констатации на РА за наличие на съществено превишаване на разходите над доходите на лицето, не са опровергани. По отношение на спора за налични към 01.01.2007 г. средства в общ размер на 18 000 лв., за които жалбоподателят е твърдял, че са му предоставени по договори за заем с четири физически лица, съдът е достигнал до крайния извод, че не е доказано получаването на сумите по договорите за заем от 29.12.2006 г. В тази връзка съдът е изследвал правната природа на договора за заем като реален договор, за сключването на който е необходимо предаването на уговорената сума. При анализа на представените договори и анексите към тях съдът е обърнал внимание на обстоятелството, че всички четири договора за заем с жалбоподателя са от 29.12.2006 г., като само договорът с Богдан Дочев е сключен в гр. Троян, а останалите са подписани в гр. София, според тяхното съдържание. На следващо място по нито един от договорите няма връщане на сумата в определения в него срок, представените анекси за удължаване на срока за връщане на парите са подписани на една и съща дата - 19.12.2011 г.), а по делото не е спорно обстоятелството, че парични средства по договорите не са връщани. Съдът е отчел, че договорите и анексите са били оспорени в хода на съдебното производство ответникът относно автентичността на подписите на заемодателите и по отношение верността на съдържанието на самите договори, в това число и достоверността на датата на тяхното сключване. Мотивирал е извода, че от страна на жалбоподателя не е проведено доказване по отношение автентичността на подписите и съдържанието на договорите чрез разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, като подробно е изложил съображенията му за наличие на съществени несъответствия между показанията им, дадени в съдебно заседание и представените писмени обяснения при извършените насрещни проверки по време на ревизията. Според съда констатациите на органа по приходите за липса на заети средства по догорите се потвърждават от липсата на доказателства за обективната възможност на заемодателите да предоставят процесните суми. В тази връзка съдът е изследвал и събраните доказателства по отношение на получаваните от заемодателите доходи. Съдът е приел за установено, че липсват доказателства и за получаването на заеми в размер на по 40 000 лева през 2007 г. и 2008 г. от "Булгарконсерв" ООД. Според съда от представените договори и два броя РКО не е доказано предаването на сумите, тъй като същите са били оспорени от ответника, без жалбоподателят да представи безспорни доказателства относно истинността на документите. Представените РКО нямат доказателствена сила и поради липса на изискуемите реквизити, поради което те не установяват получаването на сочените суми. Отделно от това е преценено, че приложените разпечатки на сметка 501 на "Булгарконсерв" ООД, не съответстват на данните по Годишните счетоводни отчети за 2007 г. и за 2008 г. на дружеството дружество по отношение на наличните средства в брой. По тази причина съдът не е кредитирал и назначената съдебно-икономическа експертиза, като се е аргументирал с обстоятелството, че вещото лице е работило по счетоводните книжа, вкл. аналитичните регистри на сметка 501, които не съответстват с данните от годишните финансови отчети на "Булгарконсерв" ООД, публикувани в Търговския регистър. Наред с това съдът не е кредитирал заключението и по отношение на констатацията на вещото лице, че парични средства в твърдяния от жалбоподателя размер, са били отразени като "Други краткосрочни заеми" в ОПР, тъй като такива разходи следвало да бъдат отразени в категория "Вземания по предоставени търговски заеми". Поради това съдът е направил извода, че дружеството заемодател не е посочило процесните суми като разходи предоставени на жалбоподателя по краткосрочни парични заеми. Като допълнително съображение за недоказаност на твърдението за получени заеми съдът е посочил фактът, че "Булгарконсерв" ООД е обявено в несъстоятелност, но въпреки това по делото липсват каквито и да доказателства за предприети действия от страна на назначения синдик за събирането на заети средства на жалбоподателя, чиито падеж е настъпил в хода на съдебното производство. Друго косвено доказателство в тази насока според съда е обстоятелството, че жалбоподателят не е декларирал получени непогасени заеми от "Булгарконсерв" ООД в подадената декларация за 2010 г., въпреки изискването на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2010 г.). В обобщение е прието, че лицето не е получило сочените заеми, поради което законосъобразно съответните суми не са отчетени при изготвеното начално салдо към 01.01.2007 г., в следствие на което правилно са били определени задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, за осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО, и за здравноосигурителни вноски за процесните години. Решението е правилно, съдът надлежно е определил спорните въпроси, относимите данни и е разпределил правилно доказателствената тежест. На всички доводи съда е дал отговор в постановения съдебен акт, като са обсъдени и всички относими доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, поради което твърденията в касационната жалба са неоснователни. съдът правилно е отграничил спора между страните, концентриран върху установеността на получени в периода 2006-2008 г. от касатора суми от заемодателите - четири физически лица и дружеството "Булгарконсерв" ООД. Следва да се приемат изводите на решаващия съд относно недоказаност на заемните средства, предоставени на касатора от лицата Генко Стефанов Николов, Галин Евгениев Григоров, Богдан Найденов Дочев и Тодор Николов Ангелов, в общ размер на 18 000 лв. За последните, въпреки представените договори за заем, анекси към тях и свидетелски показания, съдът правилно е приел, че не обосновават реалното предаване на тези суми, респ. изводи за доказаност наличието на тези приходи у ревизираното лице през м. 12.2006 г. Наличните противоречия между показанията на разпитаните от съда свидетели и техните писмени обяснения, дадени в хода на ревизията, по повод тези суми, непосочването им и в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, обосновава извод до който е стигнал и първоинстанционния съд. Договорите за заем и разписките към тях са били оспорени от ответника, при което в тежест на касатора е било да установи истинността им, като ангажира други безспорни доказателства. Правилно е прието, че свидетелските показания на част от заемодателите, макар и допустими, не са такива доказателства, установяващи датата на издаването им. Не са представени доказателства за обезпеченост на тези парични суми, т. е за произхода им у лицата-заемодатели. Относно твърденията на касатора за получени два заема от "Булгарконсерв" ООД в размер общо на 80 000 лв. съдът обосновано не е кредитирал представените от търговското дружество 2 бр. РКО за предаване на сумите. В тях се съдържат подпис и печат на дружеството-заемодател, но липсват имена на лицето, чието подпис се съдържа, още повече, че въпросните документи са били изрично оспорени от ответника в съдебното производство относно тяхната автентичност и съдържание. При установените от съда несъответствия между аналитичните регистри на сметка 501 и данните, съдържащи се в годишните финансови отчети на дружеството, както и поради липсата на други убедителни доказателства относно действителното предаване на сумите, обосновано е приел, че не установено получаването на заемите. Съдът не е кредитирал приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, тъй като при определяне на съотношението между приходите и разходите, експертът е изградил своите констатации, изследвайки разпечатките на сметка 501 "Каса" на "Булгарконсерв" ООД за 2007 г. и 2008 г., в които са вписани въпросните РКО, а тези документи са били оспорени и не са били подкрепени с други доказателства. Неоснователно е възражението на касатора, че необосновано съдът не е кредитирал експертизата, поради липсата на специални знания в областта, тъй като решаващият състав е мотивирал последователно съображенията му да не се съобрази с нея. В частта относно определените конкретни размери на задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, за осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО, и за здравноосигурителни вноски за процесните години, в касационната жалба няма конкретни оплаквания и първоинстанционното съдебно решение в тази част е постановено при безспорни факти и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения и отсъствието на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, решението в обжалваната му част, се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. За първоинстанционното производство на ответника са присъдени разноски. За касационното производство такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,