Решение № 6453 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2019 г.

Решение № 6453 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Георгиева, от [населено място], чрез пълномощника й адв. М. Тошева, срещу Решение № 4962 от 15.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2318/2019 г. по описа на Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска й за обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., претърпени в резултат от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление /НП/ № 228974/07.04.2014 г., издадено от зам. кмета на Столична община; в частта за имуществените вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред АССГ в касационното производство по КНАХД и в частта за разноските пред първоинстанционния съд. Релевират се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението и претендира разноски пред настоящата инстанция, за които представя писмени доказателства. Ответната страна – Столична Община, чрез юрк. Владимирова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил исковата молба на А. Георгиева за претърпени имуществени вреди, в размер на 500 лева, причинени й в резултат от отменено, като незаконосъобразно, НП № 228974/07.04.2014 г., издадено от зам. кмета на Столична община, както и сумата от 226. 90 лева, представляваща направените от ищцата по делото разноски, съобразно уважената част от иска. В останалата част, по отношение на претендираните неимуществените и имуществени вреди, е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че с Наказателно постановление № 228974 от 07.04.2014 г., издадено от заместник - кмета на Столична община на осн. чл. 53 и чл. 13, б. "б" ЗАНН на А. Георгиева от [населено място] е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 18, т. 1 и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/. Актът е оспорен пред съда, който с Решение от 23.03.2015 г. постановено по НАХД № 18928/2014 г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с Решение № 5035 от 16.07.2015 г. постановено по адм. дело № 5058/2015 г. по описа на АССГ е отменен, като незаконосъобразен. Безспорно е установено също, че в първоинстанционното производство по оспорване на НП ищцата е заплатила за процесуално представителство и правна помощ по НАХД № 18928/2014 г. по описа на Софийски районен съд сумата от 500 (петстотин) лева в брой, което изрично е отразено в представения на л. 23 от, договор за правна защита и съдействие. Съдът е установил още, че в производството по КНАХД № 5058/2015 г. по описа на АССГ не е представен договор за правна защита и съдействие, нито пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Тошева, като е представен единствено списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 17 от делото). По отношение на претенцията за неимущестевни вреди съдът е възприел заключението на назначената по делото съдебно-психологическа експертиза, като обективно, компетентно и съответно на обстоятелствата по делото, както и показанията на допуснатите свидетели Т. Иванов и М. Глушкова. При тази фактическа установеност решаващият съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи разходите на ищцата пред СРС, като е уважил и претенцията й за присъждане на разноските по делото, съобразно уважената част от иска. В останалата част, по отношение на претендираните неимуществени вреди, е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична основателност на исковата претенция по мотиви, споделени от настоящата инстанция, към които препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице, в условията на комулативност, посочените от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищеца, както правилно е отбелязал първостепенния съд, който с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма. В случая ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е доказала наличието на имуществена вреда във връзка с касационата производство пред АССГ по КНАХД № 5058/2015 г., каквато твърди да е понесла. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по ТД № 6/2012 г. от ОСГТК "Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направено плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. " Условие за присъждане на разноските по делото е те действително да са направени и съответно – това обстоятелство да е удостоверено. В случая ищцата не е доказала разходи по КНАХД, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, поради което обосновано искът й за сумата от 500 лв., представляващи имуществени вреди, е бил отхвърлен. На следващо място настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди. Ищцата не е доказала наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен, акт на ответника и описаните в исковата молба неимуществени вреди. Негативните й преживявания са свързани с поведението на трети лица и със самия съдебен процес, което потвърждава извода на решаващия съд за отсъствие на елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, респ. неоснователност на претенцията. По отношение претенцията за разноски съдът е приложил правилно чл. 10, ал. 3 от специалния закон ЗОДОВ и е осъдил ответника да на ищцата възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение