Решение № 15320 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2572/2014 г.

Решение № 15320 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2572/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на директора на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 7438 от 29.11.2013 г. постановено по адм. д. № 1814 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Ивайло Любчов Живачки оспорва нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалбата на Ивайло Любчов Живачки Заповед № 03-220-РД/1/04.01.2013 г., издадена директора на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие", в частта с която му е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 22/112/02680. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния закон - чл. 26 и чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. В основните за спора мотиви съдът е приел, че за да намери приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 2, т. 1 от наредбата, следва административният орган, преди издаване на обжалвания административен акт, с който отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 22/112/02680 да установи, че са налице и двете кумулативно посочени от нормативния акт предпоставки - представяне на декларация с невярно съдържание от ползвателя с цел извличане на облага. Изводът, въз основа на представените по делото доказателства, е, че от двете предпоставки по чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9/2008 г. не са налице, тъй като от една страна ползвателят не е имал задължение да декларира имот № 025003, с който е разполагал към датата на сключване на договора от 2009 г., тъй като земята е била "угар", т. е необработваема земя като неподдържана в продължение на няколко години, а от друга - не е налице облага за ползвателя, тъй като дори и да е била декларирана при кандидатстването, това не се отразява върху икономическия размер на стопанството. Преди да направи извод относно материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт, съдът е изразил в мотивите си становището си относно валидността на оспорения акт, във връзка с наведените възражения в жалбата, за това, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Съдът е приел, че заповедта, подписана от областния директор на Областна дирекция на ДФЗ при условията на делегиране на правомощия със заповед на изпълнителния директор № 03- РД/1869 от 18.12.2012 г. Посочил е, че не приема за основателно възражението за нищожност на акта поради некомпетентност на органа, тъй като делегирането е реализирано на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано. Съгласно нормата на чл. 146 АПК некомпетентността на органа, издал оспорения административен акт е първото от основанията за оспорване на акта и е единственото основание, с което АПК по законодателен път свързва като последица обявяването нищожността на акта /чл. 173 АПК/. Преди да провери материалната законосъобразност на акта, съдът е длъжен, дори и без възражение или оплакване от страна на жалбоподателя, да провери компетентността на органа, издал обжалвания административен акт. Проверката на това обстоятелство изисква съдът да изложи мотиви относно извода за наличие или липса на компетентност. В настоящия случай, съдът се е ограничил да констатира единствено наличието на заповед, издадена от областния директор на ДФЗ и издаването на заповед № 03- РД/1869 от 18.12.2012 г. на изпълнителния директор за делегиране на правомощия. Дали обаче последната представлява акт, с който валидно се делегират правомощия на друго длъжностно лице, дали законът допуска делегиране на правомощия, административният съд не е изследвал, независимо, че в жалбата подробно се прави възражение в тази насока. На практика съдебното решение не съдържа мотиви относно обстоятелството налице ли са основания да се приеме, че компетентността на издалото акта длъжностно лице, са налице. Въпросът за компетентността на органа е основен, тъй като дори само на това основание административният акт следва да бъде обявен за нищожен, като преписката, в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК бъде изпратена на компетентния орган за постановяване на валиден административен акт. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който при проверката по въпроса за липсата на компетентост следва да изложи съображения на какво законово основание и по какви причини приема админстративния акт за валиден или не, по какъв начин, при какви условия и с какъв по степен акт е допустимо делегиране на правомощия от един административен орган на друго длъжностно лице. С оглед изложеното, Върховният административен съд на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК