Решение № 13303 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2013 г.

ВАСVII отделение14.10.2013 г.докладчик Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186 от 15.04.2013 г., постановено по административно дело № 108/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13303 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Васил Михайлов Паскалев от гр. Горна Оряховица, подадена чрез процесуалния му представител- адв. Преслав Сулов от Великотърновска АК против решение № 186 от 15.04.2013 г., постановено по адм. дело № 108/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К- 1514/16.01.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - гр. Велико Търново, за изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на основание чл. 19, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г., вр. с чл. 159 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради несъответствие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Велико Търново, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи, намира касационната жалба за неоснователна. Видно от доказателствата по делото, със споразумение 02.10.2012 г. по НОХД № 1719/2012 г. по описа на на Великотърновски районен съд, одобрено от съда, Васил Михайлов Паскалев е признат за виновен за извършено престъпление по смисъла на чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 2, във вр. с чл. 308, ал. 1 НК, за това, че на 28.11.2008 г. в гр. Велико Търново, сектор "Пътна полиция", съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - "Свидетелство за завършено основно образование", № 29/29.06.1992 г., на което е придаден вид, че е издадено от директора на ЕСПУ"Георги Димитров" гр. Пловдив, за чието съставяне не може да му се търси наказателна отговорност. С писмо изх. № 6555/03.10.2012 г. на Районен съд- Велико Търново, копие от споразумението е изпратено на началника на сектор "ПП", като същият е уведомен, че неистинският документ е използван при издаване на СУМПС. Със заповед № К-1541/16.01.2013 г. на началника на сектор "ПП" при ОДМВР - Велико Търново е разпоредено изземване на СУМПС № 212922852, издадено на 02.12.2008 г. от сектор "ПП" при ОДМВР - Велико Търново, на основание чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97/15.10.2002 г. (наричана по-долу за краткост Наредба № I-157/01.10.2002 г.), поради обстоятелството, че свидетелството е издадено въз основа на неистински официален документ за завършено основно образование. При вярно установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствения материал по делото, решаващият съд е счел, че са изпълнени визираните в правната норма предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Посочил е, че касаторът е признат за виновен и осъден със споразумение за престъпление по НК, което обосновава възможността за изземване на издаденото СУМПС, т. к. представеният при издаването му документ за завършено основно образование е неистински. В съответствие с разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ЗДвП съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и законоустановената форма, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 151, ал. 2 ЗДвП, СУМПС се издава от органите на МВР на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство. А според предписанието на чл. 19 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. в относимата към спора редакция, ДВ, бр. 93/2006 г. СУМПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "ПП", който го е издал или подменил. От данните по административната преписка и събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство е несъмнено установено, че касаторът е представил неистинска диплома за завършено основно образование, въз основа на която му е издадено СУМПС. Разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. изрично предвижда изземване на СУМПС, като целта на нормативното предписание е отстраняване на вредните последици от нарушението. С изземването на СУМПС, издадено въз основа на нередовни документи се предотвратява допускането до участие в движението по пътищата на МПС, управлявани от водачи, неотговарящи на нормативните изисквания за правоспособност. Неотносими към предмета на спора са твърденията на касатора, че към момента на издаване на СУМПС, същият не е бил осъден за извършено престъпление. В случая не осъждането е основанието за изземване на СУМПС, а обстоятелството, установено в споразумението, че към момента на издаването на свидетелството касаторът е използвал неистински документ за завършено образование и не е отговарял на изискванията на закона за издаване на такова свидетелство, тъй като не имал завършено основно образование/ факт който е безспорно установен/. Същият не е представил други доказателства, от които да се направи обратният извод. Без значение за законосъобразността на издадената заповед е и обстоятелството, че осъдителният диспозитив в споразумението е само за използване на неистински официален документ на 28.11.2008 г., но не и преди това. Заявлението за издаване на документ /СУМПС/ за самоличност на български граждани е подадено именно на 28.11.2008 г., когато е бил представен и неистинският официален документ пред органите на ПП - ОД на МВР гр. Велико Търново. Така че по делото безспорно са установени всички необходими правнозначими факти, а именно, че към момента на подаване на заявлението и към момента на издаване на СУМПС касаторът е използвал неистински документ за завършено основно образование, т. е. не е притежавал завършено основно образование и следователно не е отговарял на изискванията на закона за издаване на СУМПС. При данните по делото съдът правилно е счел оспорената заповед за законосъобразна. Доводите в касационната жалба за допуснати нарушения материалния закон при решаване на спора от първоинстанционния съд и необоснованост на решението са неоснователни. АС - Велико Търново е обсъдил поотделно и в съвкупност доказателствения материал по делото и при точно тълкуване и прилагане на релевантните правни норми правилно е приел, че при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения по чл. 146 АПК, съставляващи основания за отмяната му. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна по наведените в нея твърдения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

3