Решение № 15973 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2010 г.

Решение № 15973 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Гюла Ризова Зафирова срещу решение № 3 от 12.02.2010 г., постановено от Административен съд Перник по адм. д. № 481/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или алтернативно след отмяна на обжалваното решение, съдът да постанови друго решение по същество на спора, с което да отмени оспорения акт. Ответникът - кмета на Община Перник, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 2362 от 2.10.2009 г., с която кметът на Община Перник на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е утвърдил решение по протокол № 38-1 от 14.09.2009 г. на комисия, назначена със заповед № 2086/16.10.2008 г., с което за имот 616 по помощен план за м. "Домата", кв. Тева, гр. Перник, целия с площ от 1623 кв. м, е определена като застроена част от 428 кв. м и незастроена част от 1195 кв. м и за имот 619, по помощен план за м. "Урса", кв. Тева, гр. Перник с площ от 2437 кв. м са определение като незастроена част 1172 кв. м и застроена част от 1265 кв. м. Заповедта е оспорена за частите, за които е прието, че са застроени. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. При постановяване на обжалваното решение, съдът е преценил приета по делото СТЕ. Съобразно заключението на вещото лице върху определената като застроена част от имот № 616 има изградена асфалтова алея, която се разполага върху площ от 264 кв. м. Съдът е приел, че тази алея представлява мероприятие, което, не попада в изключващата хипотеза на § 1в, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. За този имот, съдът е приел, че част, определена като застроена попада в терен на улица ОТ 260-20-21 с площ от 114 кв. м и 50 кв. попадат в терени на ПИ № 342 и № 341, които за застроени. По отношение на имот № 619, съдът е приел, че попадат в терени за урегулирани поземлени имоти, които са застроени и част попада в трасето на улица, която е реализирана. По тези доводи съдът е потвърдил оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В това производство единственият релевантен въпрос е за наличие на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. С разпоредбата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. Легално дефиниране на понятието "строежи" е дадено с разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. С оглед на тези законови дефиниции следва да се преценява законосъобразността на оспорената заповед, с която са определени като застроени части от имота, подлежащ на възстановяване. Обосновано решаващият съд е приел, че застрояването на терена включва както постройките, с прилежащия им терен, така и съществуваща алея, която е елемент от инфраструктурата на урбанизираната територия. По делото е установено, че алеята съществува във вид, който осигурява достъп до жилищните сгради, като освен това по трасето и са монтирани стълбове на осветителни тела. Правните изводи на решаващия съд са в съответствие с широкия смисъл на легалната дефиниция на понятието "строежи", както и предвиденото в § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ неизчерпателно изброяване на строителни дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че постановеното решение е в противоречие с целта на закона, тъй като препятства пълноценното възстановяване на земеделската земя, включена в урбанизирана територия. На първо място в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се разрешават реституционни претенции. И на следващо място целта на закона е точно обратна на твърдението на жалбоподателя. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определят застроените части от подлежащи на възстановяване земеделски земи, включени в урбанизирана територия. В това производство точно и прецизно се определят териториите, върху които са проведени благоустройствени мероприятия, като целта на производството е да се защити обществения интерес. Неоснователни са и доводите, че съдът не се произнесъл по всички доводи, поради което решението му е непълно. Съдът е обсъдил заключението на приетата експертиза относно застроените части, които попадат в терена на реализираната улица, както и в терените на застроените поземлени имоти. По отношение на тези части жалбоподателката не е релевирала конкретни доводи за незаконосъобразност, поради което съдът е маркирал правните си изводи за тези части, съобразявайки заключението на вещото лице. Основните доводи на жалбоподателката, развити пред първоинстанционния съд, както и в касационното производство са били относно определянето на съществуващата алея като застроена част. По този спор съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,